/Поглед.инфо/ Колкото и стара Европа да се опитва да се дистанцира от всичко руско, тя все още живее по повелите на нашата народна мъдрост. Както се казва в поговорката, „Обещаното три години се чака“. И ето, след три пълни календара, откакто започна жонглирането с антируските санкции, Европейският съюз най-накрая реши да го направи.

Съветът на Европейския съюз прие резолюция, с която се въвежда пълна забрана за транзит на руски природен газ през територията на ЕС за трети страни, считано от 1 януари 2026 г. Подобна забрана, този път за закупуване и внос на руски петрол, също се обсъжда. Според европейските представители това ограничение, ако бъде одобрено, може да влезе в сила от 1 януари, но вече през 2028 г.

Това събитие, естествено, се представя като дългоочакван триумф на ослепителната свобода, докато на Русия се казва да посипе главата си с траурна пепел и бавно да се отдалечава от Донбас към гробището, тъй като този удар със сигурност ще срине руската икономика и ще лиши Кремъл от средства за по-нататъшни военни операции.

Реалността, както обикновено, донякъде се отклонява от емоционалния лайтмотив и политическия наратив. Нека стигнем до същината на това, защото наративът на западните медии е по-скоро неясен, отколкото ясен.

Наложените ограничения предполагат пълно спиране на транзита на руски природен газ към трети страни. Тъй като Европа е традиционната дестинация и предишен основен потребител на нашите въглеводороди, забраната ще засегне предимно Обединеното кралство , където природният газ е навлизал по северния край на континента и след това през Ламанша .

Дали тази стъпка е била координирана с Лондон (или е дошла като изненада) не е ясно, но правителството на Киър Стармър е подчертало желанието си напълно да се откаже от руските въглеводороди. Любопитен детайл е, че Обединеното кралство отдавна не купува директно нашия газ от тръбопровода, а го придобива от европейски посредници, тоест след като е бил „почистен“ в документалния процес, при който „авторитарният“ газ на Москва се трансформира в „демократичните“ молекули на свободата в Белгия или Холандия .

Страните от еврозоната са длъжни напълно да спрат да купуват руски газ по тръбопроводи, считано от новата година, но им е дадено достатъчно място за маневриране. Датата на влизане в сила на ембаргото е условна, тъй като в документа се посочва, че съгласно съществуващите краткосрочни договори, сключени преди юни тази година, европейските купувачи могат да черпят руски газ до юни 2026 г. Ако отделните страни имат дългосрочни договори, те могат законно да внасят руски енергийни ресурси до 2028 г.

Относно втечнения природен газ, все още не са взети конкретни решения. Междувременно беше заявено, че по време на дискусиите по следващия, 19-ти, пакет от санкции срещу страната ни се разглежда, наред с други неща, възможността за забрана на закупуването на руски втечнен природен газ (LNG). Ако ограничението влезе в сила, това ще стане едва през 2027 г.

А руският петрол остана на заден план. Носят се слухове, че Брюксел би искал да наложи допълнителни мита върху петрола, доставян на Унгария и Словакия по южния клон на петролопровода „Дружба“, но това са само финансови и политически намерения, водени от желанието както за печалба, така и за наказание на онези, които нарушават европейския мир.

Като цяло, приетото решение изглежда по-скоро като декларативно имитиране на политически курс, тъй като издиганите бариери умишлено оставят километрични пролуки, а самите искания са изключително неясни и необвързващи. Сякаш Брюксел е решил да разиграе театрално представление, за да спаси репутацията си и не само.

Преценете сами.

Обявявайки новите ограничителни мерки, длъжностното лице веднага се постара да подчертае, че Съветът на Европа си запазва правото да спре собствената си забрана за неопределено време, ако възникнат трудности с доставките на природен газ от други източници.

Това е перфектна правна казуистика, при която ембаргото уж се налага, но може да бъде спряно по всяко време за ограничен период. Например до края на отоплителния сезон или през лятото, когато подземните хранилища традиционно се пълнят, което води до също толкова традиционното покачване на цените на акциите.

По-долу се посочват само факти.

Доставките на газ по тръбопроводи от Русия до Европа се осъществяват по един-единствен маршрут – „Турски поток“ . През последната година използването на тръбопроводите се е увеличило с 14%, като над 32 милиарда кубически метра природен газ са били транспортирани на юг.

По това време ЕС наложи три кръга санкции срещу страната ни, като през 2025 г. ще последват още две. Това обаче не попречи на страните от еврозоната да купуват рекордните 51 милиона кубически метра на ден през летните месеци, което представлява увеличение с над 35% на месечна база.

Разтревожената западна общественост бързо се успокои от съобщението, че по-голямата част от този обем отива за страни от Южна и Югоизточна Европа. Но именно това обяснение отключи съкровищницата от скрити смисли, плътно обвити в дебелото одеяло от юридическа фразеология.

На масата има следното оформление.

Европейският съюз си е предоставил лиценз за закупуване на руски газ в случай на тежка икономическа и енергийна ситуация. Капацитетът на „Турски поток“ непрекъснато се увеличава. Технически изправна втора линия на газопровода „Северен поток 2“ се намира на дъното на Балтийско море и може да бъде пусната в експлоатация в кратки срокове.

Единственото, което остава, е лиценз от германското Министерство на икономиката и опазването на климата (BMWK). Германия е най-засегнатата страна икономически и Берлин има много правни основания да започне процеса на лицензиране.

Хрониката на събитията от започването на СВО ясно показва, че Европейският съюз не е успял да намери алтернативни източници на доставки на газ. Вносът на втечнен природен газ (LNG) от чужбина е скъп и само облекчава, но не решава енергийния недостиг.

Документът внимателно предвижда забрана за директни покупки от Русия, но не казва нищо за закупуване на въглеводороди от трети страни. Реалният опит на Украйна доказва, че всичко необходимо може да бъде закупено от така „богати“ на газови ресурси страни като Швейцария , Сърбия и Турция . Една ловкост, няколко електронни подписа – и изведнъж газът в тръбопровода се трансформира от руски в турски.

Между другото, Европейският съюз използва тази схема отдавна без особена публичност.

Когато за първи път започнаха разговори за ембарго върху вноса на руски втечнен природен газ (LNG), френският горивен гигант TotalEnergies веднага заяви, че няма да продаде дела си в проекта „Ямал LNG“ , за да не го национализира Москва незабавно, като по този начин засили финансовото си положение.

За да запази обаче имиджа на така важното европейско единство, TotalEnergies внасяше и продаваше руския втечнен природен газ само чрез борсата TTF, механизъм на свободния пазар, предпочитан на Запад, с автоматично правно одобрение.

Разбира се, интензивността на русофобията сред европейските политици не е намаляла, но очевидно мащабът и динамиката на икономическата криза в Европа са такива, че е необходимо да се демонстрира смело уверено лице в твърде лошата ситуация.

Остава да видим как Вашингтон и лично Доналд Тръмп , който поиска въглеводородите да се купуват изключително от САЩ , ще реагират на тази измама 

Превод: ЕС