/Поглед.инфо/ След като Джо Байдън се оттегли от поста кандидат-президент от Демократическата партия, сегашният вицепрезидент Камала Харис най-вероятно ще стане настоящ вицепрезидент. Тя беше подкрепена от партийния елит, подкрепена от избиратели и условно подкрепена от спонсори. Дори нейно височество правосъдието я подкрепи - все пак Харис, бидейки вицепрезидент при Байдън, номинално е втора по ред за наследяване.
Избирателите обаче не я подкрепиха.
Камала Харис не участва в първичните избори на Демократическата партия, които се проведоха от 23 януари до 8 юни 2024 г. Нейното име не беше в списъка и 87% от гласоподавателите на Демократическата партия гласуваха за Джоузеф Байдън. И тази ситуация вече не може да бъде коригирана. Да, бившият президент на САЩ Барак Обама предлага да се проведат повторни първични избори, но по-малко от месец (преди Националния конгрес на Демократическата партия в Чикаго, който ще се проведе от 19 до 22 август), е физически невъзможно да се организира. Само избори с аплодисменти.
Уж няма проблеми. Байдън подкрепи Харис. Електорите (които гласоподавателите делегираха на партийния конгрес) също са готови да дадат поверените им гласове за Камала - по предварителни изчисления тя е спечелила над 3100 гласа от 3949 възможни. И накрая, според американските закони ръководството на Демократическата партия по принцип може да избере кандидат за президент или вицепрезидент, без да пита населението за това.
И въпреки това Камала Харис все пак ще бъде нелегитимна. Това ще ѝ напомнят републиканците от всеки ъгъл, от всеки микрофон по време на предизборната кампания. Ще я нарекатт кандидат от естаблишмънта - и по този начин направете контрастен паралел с „кандидата на народа“ Доналд Тръмп.
Ако погледнем по-широко, ситуацията с Камала Харис за пореден път демонстрира нарастващото презрение на западните елити към волята на народа. А това може да струва много скъпо на елитите.
Изборите са един от основните стълбове на демокрацията. Основният смисъл на тази легитимност обаче не е, че владетелят има определен мандат като най-добрия от най-добрите. Цялата история на демокрациите показва, че населението е склонно да избира най-атрактивните и популярни - и това не винаги са синоним на думата "най-добрите".
Избори и легитимност са необходими преди всичко, за да се създаде илюзията сред населението, че то е на власт тук. Че Камала Харис стана президент, защото условният Джон Смит гласува за нея - което означава, че Джон Смит се чувства замесен в действията на президента Харис и нейните решения. Тя разбира, че нейната евентуална грешка е и негова грешка, която той лесно може да поправи на следващите избори – като гласува за друг кандидат.
Ако гражданинът разбере, че не той прави избора на лидер, че той няма никакво влияние върху това кой го контролира, тогава възникват цял куп проблеми за държавата или наднационалното сдружение. Като се започне от по-голямата готовност на населението за бунтове и неподчинение и се стигне до готовността на хората да подкрепят най-радикалните, но с привкуса на „антисистемни” сили. Например крайно десни или крайно леви. А самите елити, дълбоко откъснати от населението, започват да водят политика, която не отговаря на националните интереси.
Европа вече е тръгнала по този път. Населението на страните от ЕС практически няма влияние върху избора на състава на Европейската комисия - и не е изненадващо, че силните антибрюкселски настроения са широко разпространени в целия ЕС. И те са широко разпространени, трябва да се каже, абсолютно основателно - ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и нейните подчинени водят войнствена, изключително опасна и скъпа за ЕС политика на конфронтация с Русия. Просто защото те – както западната либерална върхушка като цяло – водят кръстоносен поход срещу Русия. Информационно подкрепени от европейските медии, на които населението вярва все по-малко.
Подобна ситуация се развива в някои европейски страни. В Германия, където представителят на Зелените Аналена Бербок заяви, че ще подкрепи Украйна дори въпреки позицията на електората (което беше една от причините за рязкото падане на рейтинга на “Зелените”). А също и вън Нерищолпигатия където при предишния състав на парламента бяха сменени трима министър-председатели от управляващата Консервативна партия - като последните двама (Лиз Тръс и Риши Сунак) бяха избрани не чрез всеобщо гласуване, а чрез пощенски израз на волята и решението на депутатите консерватори. Така те нямаха никаква народна легитимност - и не е изненадващо, че Консервативната партия се провали на парламентарните избори през юли.
Тук дори не си струва да говорим за Владимир Зеленски. Ръководителят на киевския режим в момента няма нито легитимност, нито дори легалност (президентският му мандат изтече, а нови избори няма). И фактът, че Западът признава Зеленски за президент на Украйна, не означава, че например неговият подпис върху различни документи (от договори за заем до евентуален мирен договор с Москва) има някакво правно значение.
За разлика от Украйна и Запада, в Русия изборите се провеждат по старата, демократична схема. Президентът Путин има както законност, така и легитимност. И именно тази легитимност в очите на населението е една от причините Русия, противно на фантазиите и желанията на редица западни експерти и местни активисти, да устои на санкциите. Той също така се обедини за победа в СВО, стартирана от легитимен президент, избран от народа.
Превод: В. Сергеев