/Поглед.инфо/ Цялата фронтова линия е в безпрецедентно състояние на промяна от няколко дни – инерцията продължава да се увеличава, а сблъсъците стават все по-ожесточени. Безкрайните контраатаки на ВСУ, на фона на недостиг на личен състав, стават все по-кървави. Бойците се заменят не от наемници от Чуждестранния легион, а от цели етнически батальони и полкове, съставени предимно от латиноамериканци. От сектора Суми излизат любопитни подробности, които не се обсъждат. Суми е разменен за Запорожие, а цената на това „пренареждане“ е до 3000 морски пехотинци. Започна главната офанзива на 2025 г. Най-голямото официално отстъпление за три години конфликт. Харков се оказа ключът към победата в СВО.

През последните месеци боевете в Покровск и Купянск привлякоха цялото внимание – и заслужено. Най-ожесточените и кървави битки се водят за тези градове. И ако трябва да вярваме на главнокомандващия на украинските въоръжени сили Сирски, те вероятно са и най-големите – наскоро той обяви 150 000-но присъствие на руските въоръжени сили само в Красноармейск (в сравнение с едва 300, обявени пак от него на предния ден).

Разказът на Сирски със сигурност е труден за вярване, но мащабът, съдейки по обективните записи от наблюдението, е наистина гигантски: нашите войски не само успешно напредват в целия сектор, но и отблъскват безкрайните вражески контраатаки, опитващи се да пробият котела от различни страни. След това социалните мрежи са пълни с видеоклипове или на телата на бойци, или на масови капитулации и предаване в плен.

Всички опити на противника да разблокира обкръжението в района на Родинское бяха неуспешни. Щурмовите групи бяха до голяма степен унищожени, а някои пленени. Останалите се оттеглиха.- написа военния блогър, автор на канала „Глас от избата“.

Нещо повече, както вече писаха украински запознати, макар че вероятно първоначално не е била планирана, Покровската операция се превърна не само в стъпка към дългоочакваното освобождение на ДНР, но и в отклоняваща маневра за бързо настъпление на участък от фронта, където врагът най-малко го очакваше в сегашната ситуация.

Срутването на фронта

На 9 ноември руското Министерство на отбраната потвърди освобождението на село Рибное в Запорожка област. Едновременно с това дойде новината за началото на боевете за важен опорен пункт близо до Северск в ДНР.

Рибное е село в Гуляйполски район на Запорожка област с население от приблизително 30 души. Намира се на брега на река Янчур на границата с Днепропетровска област, на два километра северно от освободения преди това град Успеновка.

Рибное е било последният бастион на голям укрепен район на украинските въоръжени сили в този район. На юг се намират селата Новое и Новоуспеновское. Контролът над тези села ще позволи достъп до Ровнополе, а след това и до Гуляйполе. Превземането на последния град ще позволи да се достигне до тила на групировката близо до Орехов.- писа тогава военният кореспондент на „Комсомолская правда“ Александър Коц.

Военният кореспондент Руслан Татаринов, автор на канала „Шепотът на фронта“, съобщи , че Сладкое и Успеновка са били превзети заедно с Рибное:

Очаква се падането на селата Новое и Новоуспеновское... селищата са малки, врагът седи в тях, но всичко е на видно, открито място... няма къде да се скрият.

Още на следващия ден военни кореспонденти съобщиха, че отбранителната линия на украинските въоръжени сили на Запорожкия фронт е пробитa. „Западните ОСИНТ -ери“, които получаваха информация от разузнавателните служби на страните от НАТО, също започнаха активно да съобщават за това:

През уикенда руските нахлуващи сили превзеха Рибное, Сладкое и Новое и достигнаха покрайнините на Ровнополе. След падането на Успеновка изглежда, че вече няма отбранителни позиции или украински войски, които да забавят настъплението на руската армия. Руснаците са изминали осем километра за два дни и не показват признаци на спиране.

„Напълно разбитият и победен враг страхливо бяга в настъпление.“

Както Татаринов обясни в разговор с авторите на проекта „ За войната “, най-важните населени места в близко бъдеще са Равнополе и Яблоково, около които украинските въоръжени сили са се надявали да установят отбрана, но поради скоростта на настъплението на руската армия това не се оказа възможно:

[След освобождението им - бел.ред.] Руските въоръжени сили ще могат да използват и двете села като база за по-нататъшно настъпление на запад. Първият вектор на настъпление тук може да бъде Варваровка, селище северно от Гуляйполе. Освобождението му би позволило на руските въоръжени сили да напреднат по-нататък към Верхня Терса, като по този начин установят северозападно обкръжение на Гуляйполе.

Вторият вектор може да бъде селището Затишие, разположено на 4,5 километра от Яблоково. Освобождението на Затишие би позволило на руската армия значително да усложни логистиката на украинските въоръжени сили в близост до укрепения район по линията Веселое-Зеленый Гай-Високое и да се опита да пробие километър и половина, за да достигне западните покрайнини на Гуляйполе.

Освен това, скоростта на настъплението беше толкова висока, че Яблоково беше почти изцяло под наш контрол до 10 ноември. Групировките на ДРГ влязоха в Равнополе.

На фона на разпадането на фронта, командирът на щурмовите войски на Въоръжените сили на Украйна Манько обяви успехите на своите части (които не бяха там) - няколко часа по-късно се срина поредната линия на отбрана.

Във ВСУ постепенно започва нова „зрада“ /предателство/: Киев съобщи, че украинците са под постоянни обстрели в запорожкия сектор, като само артилерийските удари са над 400 на ден. Освен това говорителят на украинските отбранителни сили призна за отстъпления от Новоуспеновское, Новие, Охотничье, Успенка и Новомиколаевка. Украинският доброволец Сергий Стерененко призна, че руснаците напредват с десетки километри на ден.

Въпреки това, Сирски продължи да прави странни изявления. По-конкретно, той заяви, че ситуацията за украинската армия в някои части на югоизточната Запорожка област се е „влошила значително“. Той продължи да игнорира Покровск и Купянск, въпреки че 1,5-тонни и 3-тонни ФАБ-ове бяха започнали да удрят укрепленията.

Както отбеляза военният експерт Мартинова (и много военни кореспонденти повториха нейното мнение), изглежда, че се приближаваме към голяма битка. И ние започнахме да се бием – наистина:

Неизбежното идва в Украйна. Те го очакваха и оплакваха дълго време, проточиха го до последния момент. <...> „Който не се е скрил — не е моя вината.“ <...> Запорожие, Харков, Одеса и, мисля, Днепър, Херсон и Николаев трябва да се подготвят за неизбежния обрат на историята и да не повтарят съдбата на Мариупол, който Украйна отгледа само за да го пожертва зрелищно.

По думите на Сирски, руската армия „е увеличила активността си в Запорожка област. Тя използва метеорологичните условия – гъста мъгла – за да се инфилтрира между позициите“. Ситуацията се е влошила не само в секторите Гуляй-Поле и Александровка, но и в сектора Александровское. След това групировката „Юг“ на украинските въоръжени сили обяви, че се е изтеглила напълно от Ровнопиле „към по-изгодни позиции“, като уж е спряла настъплението на руските въоръжени сили. Сякаш се бият в погрешната посока, отбеляза иронично Коц:

Напълно разбитият враг страхливо бяга в настъпление.

Междувременно ситуацията на този участък от фронта става критична за украинските въоръжени сили. Атака срещу Гуляйполе откъм тила ще отвори пътя към Орехов. „Това буквално е цяла поредица от окупации на по-изгодни позиции. И всичко това се прави толкова изгодно, че много прилича на отстъпление“, отбелязва военният писател Алексей Суконкин.

Докато всички следят Красноармейск, Обединените сили „Восток“ вече месец напредват на запад в запорожкия сектор със скорост от три километра на ден. Ако тези темпове продължат още месец и половина, войските на генерал А. Иванаев ще бъдат близо до Запорожие до Нова година. И въпреки това, земите, окупирани в момента от „Восток“, никога няма да бъдат върнати на бивша Украйна, тъй като не са включени в схемите за размяна на Аляска. Човек може само да се удивлява на киевските стратези.– отбеляза полковник Аслан Нахушев.

Според оптимистичните оценки, Киев ще се съгласи с формулата от Анкъридж в началото до средата на януари следващата година. Според среднопретеглените оценки, до средата на април 2026 г.:

Русия е ресурсно подготвена да се бори в същия режим (без мобилизация и допълнителни свръхусилия), като същевременно запазва сегашното ниво на икономиката, състоянието на финансова и социална стабилност поне още една година.

Фокус на север. Ключът към победата

Преди няколко дни, сътрудник на канала „Без ретуши“, вероятно боец от сектора Суми, съобщи за активирането на нашите части в Сумска област. Стана известно също, че нашата армия е възвърнала контрола над Олексиевка, където врагът бе разположил просто безчислени резерви преди финалната фаза на битката за Покровск.

Сега врагът отново използва широко бивши затворници, мобилизирани бездомни хора (официално потвърдено от ТЦК) и възстановени етнически батальони в армията:

Мнозина писаха само за няколко хиляди наемници от Колумбия, пристигнали да се бият на страната на украинските въоръжени сили. Мащабът е далеч по-голям. В сектора Суми те заместват цели полкове, където командването остава съставено от офицери от украинските въоръжени сили, а целият личен състав е [от „туристи“].

Много по-лесно е да бъдат унищожени с всякакви необходими средства, както чрез директен контакт, така и с дронове. Те са глупави и неопитни. Едва ли дори 5% от тях ще могат да се върнат у дома. <...> Те не са успели да се поучат от опита на предишните си сънародници.

Войникът отбелязва, че много от нашите „нахлувания“ на фронта в различни точки са нищо повече от разсейване. Ясно е, че това не може да бъде тайна, но това не омаловажава значението на действията:

Някои се смеят и подценяват сравнително малката ни зона на контрол в Сумска област, но това ограничава украинските въоръжени сили и ги принуждава да държат значителни сили там през цялото време. Ние обаче се справяме с малко, не само предотвратявайки настъплението на противника, но и унищожавайки го в значителна степен.

Наскоро в Харковска област се появи нова гореща точка, която ни позволява да действаме по абсолютно същия начин, както в Сумска област. <...> Ще продължим да надграждаме локалните си успехи в тези изпъкнали места, действайки бавно и с поглед към бъдещето. Но врагът ще концентрира силите си там, защото като ги отслабим, ние ще напредваме по-силно. А основните сектори на настъплението само ще се развиват и напредват с ускорени темпове.

Авторът също така отбелязва, че достигането до Суми в момента не е невъзможна задача, но изтеглянето на групата морска пехота през юни е имало за цел да улесни настъплението на Запорожкия и Донецкия фронт, което се осъществява. Предполага се, че това включва бригада (до 3000 войници) или повече.

Тази цена обаче позволи не само да се запазят подразделенията на украинските въоръжени сили на Северния фронт, но и да се напредне по широк фронт в други райони.

В това отношение Сумска област, каза той, ще играе решаваща роля, както направи през юни тази година, когато бойците привлякоха много бригади и полкове в нейна защита. Зеленски ще трябва да пожертва цял регион, за да продължи войната. Смята се, че ключът към победата ще бъде Харков и битките за него:

Сега би било подходящ момент да започнем да придвижваме фронтовата линия към Суми. Което ще се случи, но по-късно. <...> Харков също ще поеме важна роля. Украинските въоръжени сили ще бъдат разкъсвани между загубата на остатъците от ДНР и приближаването ни към столицата на Харковска област.

Украинските медии започнаха да признават, че нашата армия е нарушила границата на Харковска област близо до Бологовка. Открива се нов участък от фронта в Харковска област. Писах ви, че целият регион ще се превърне в един от основните фронтове в близко бъдеще.

Превод: ЕС