/Поглед.инфо/ С „кучетата си лаят, керванът си върви” може да се обобщи отношението, поне в Москва, към реакцията на Запада за посещенията на Путин в Пхенян и Ханой. Каквото и да казват редица западни политици и наблюдатели, това са все пак независими държави. Те имат право на свои суверенни решения кога, защо и кого да канят за разговори. Без да се съобразяват с указания и заклинания на американски посланици /като в Ханой/ относно посрещането по забележителен начин на руския президент в Северна Корея и Виетнам. Още повече, че и двете страни са стари приятели на Русия, а Виетнам официално е и комунистическа страна. Е, западни медии наливат лъжичката катран в кацата с мед като сравняват бляскавото и изключително мащабно посрещане в Северна Корея с това във Виетнам, което било „по-скромно”. Различни народи, различни нрави, различни политики и съответно различни руски делегации в двете страни. Но начело с Путин и с признанието на виетнамския президент То Лам, че „считаме Русия за един от приоритетите на външната политика на Виетнам”. Посрещане с 21-оръдеен залп и много портрети на Путин и руски знамена по улиците на тази 100-милионна страна.

В Пхенян Путин е подписал всеобхватен договор за партньорство между Русия и Северна Корея, който на Запад се приема недоброжелателно. А всъщност това споразумение повтаря изтекъл през 1962г документ. Западът се тревожи и за „клаузата за взаимна военна помощ”, но обяснението на Путин е, че „тя влиза в сила в случай на военна агресия срещу която и да е от страните и не е приложима за конфликта в Украйна”. Допълнението е, че „споразумението ще послужи като възпиращ фактор, за да не прерасне тлеещият корейски конфликт в някаква гореща фаза”. Независимо, че Пхенян вече се е отказал от идеята за обединение на двете Кореи. Според Путин „Сеул няма за какво да се притеснява, защото военна помощ ще има само, ако някой нападне Северна Корея”. Все пак Сеул не се кани да напада Пхенян, нали? Значи няма страшно, но все пак е по-добре да се заложи на сигурността. Но не може да се пропусне, че самият Сеул доставя оръжие на Киев и Путин не е пропуснал в пресконференцията си да посочи, че „Москва ще предприеме стъпки, които едва ли ще се харесат на южнокорейското ръководство”. Той знае, че на този етап, в днешната геополитическа ситуация, е почти невъзможно да се отменят санкциите към Пхенян, които в миналото и Москва е подкрепила, но „трябва да работим върху това”. А за другите ангажименти и многобройни споразумения в областта на военното дело, икономиката, космоса, модерни технологии,инфраструктурни проекти, търговски отношения, култура и изкуство подробностите остават за експертите. Медиите на Запад, както и някои лидери, акцентират, че Москва и Пхенян са се разбрали за износ на оръжие към Русия, дори за войници, както и работна ръка за територии в Сибир, но докъде стига фантазията, къде е истината, никой не може да гарантира. Договорки, които не са за трети уши, нали? Остава привкус за страх и напрежение, което доскоро не се наблюдаваше така открито като явление. Отбелязва се и фактът, че с Путин са министър на отбраната, на икономиката, на финансите, губернатори и т.н., което е достатъчен знак за значението, което Русия отдава на връзките със Северна Корея. Съвсем в унисон с политиката на пълно обръщане на Изток и преки контакти с приятелските страни в региони извън западния свят.

Любопитно е, че западното внимание, включително в Турция, бе насочено повече към посещението на Путин във Виетнам. Сигурно защото Северна Корея не е най-достъпната страна за западно влияние, а Виетнам е стара хапка, позната и от френски Индокитай, американската „Виетнамска война” и са известни апетитите на американски фирми към бързо развиващата се страна на Хо-Ши- Мин, както е известна. След благодарности за „топлото посрещане”, отбелязването на „конструктивна и делова атмосфера” и признание за „създаване на благоприятни условия за работа на нашите компании”, Путин споделя за сътрудничество в областта на енергийните и газови проекти, мащабен инфраструктурен проект, свързващ Владивосток с Хошимин, за повече туризъм и връзки в селското стопанство. За него е съществено да се оповести, че „нашите страни постепенно преминават към национални валути при финансови разплащания и се стремят да изградят стабилни канали за кредитно и банково сътрудничество”. Подписани са 15 документа за сътрудничество в различни области, за стратегическо партньорство и за изграждане на Център за ядрени науки и технологии във Виетнам.

Интересно е, че именно в Ханой Путин отговаря на журналисти за ситуацията в Украйна и казва, че „Москва е готова за мирни преговори с Украйна по всяко време и на всяко място”, дори „и от утре” като сочи, че „няма значение къде ще се провеждат преговорите – в Минск, Истанбул или Швейцария”. Знае, че Западът се противопоставя на неговата мирна инициатива за Киев и пита защо руското предложение е наречено „нереалистично”, а украинското, което по същество е „ултиматум”, се приема без критики и възражения. Въпреки че съдържа неприемливи за Москва условия. „Условията могат да се променят в зависимост от ситуацията на бойното поле” и това не се нуждае от коментар. Ясно е, че преговори няма да има, ако се настоява руските сили да се изтеглят от Украйна. Именно в Ханой Путин говори за променената военна доктрина на Русия, за политиката на „адекватни реакции, ако нещо се случи”, за „обръщаме сериозно внимание на новите елементи с понижаване прага за използване на ядрени оръжия”, което вече е известно, че означава „разработване на ядрени устройства със свърхмалка мощност”. На въпрос дали в новата доктрина се планира превантивен ядрен удар, Путин отговаря, че „няма нужда, защото противникът със сигурност ще бъде унищожен при контраудар”.

Ако се следят западните медии, няма как да не се стигне до извод, че всяка дума на Путин и на домакините му от Северна Корея и Виетнам се анализира в стил „обръщане на хастара”. Едва ли това е било цел, но си заслужава поне отбелязване. Още повече, че само ден-два след посещението на Путин в Ханой там на посещение е представител с делегация на САЩ. Толкова бърза реакция, че чак става смешно. Дали пари под краката, дали се опасяват, че някой може да им издърпа килимчето или просто не са сигурни в позициите си в многострадален от войни Виетнам, ще се разбере по-късно. Путин получи от лидерите на Виетнам благодарности за помощта по време на виетнамските войни и това е добра основа за укрепване на двустранните отношения. Другото също ще се разбере по-късно.

Виетнам явно е на мода и има защо. Държавата здраво държи юздите на управлението, без да пречи на частния бизнес, планира стъпка по стъпка развитието и не допуска безработица, строи билдинги в периферията на градовете, за да запази екзотиката на старите централни части, които особено се харесват от хилядите туристи, повече западни, изгражда супермаркети с предимно виетнамски стоки с високо качество и забележителни опаковки, поставени на предни места по лавиците, не допуска намеса в образованието и учениците са в униформи и с онези връзки, които у нас са оплювани, вее навсякъде червеното знаме на държавата си и то се купува от чужденците за спомен, поддържа на изключително високо ниво мавзолея на Хо Ши Мин и това е задължителна атракция за туристите, които даже поставят цветя там, произвежда бира с добри вкусови качества и граждани от цял свят по цели нощи я консумират из уличките с малките кръчмички из центъра на Ханой, например. Без да забравя за преживяното по време на войните и се грижи за землянките, музеите, където се разказва за борбата за независимост на виетнамския народ и това не пречи на днешните връзки с Франция и САЩ, разбира се. Далновидна политика с перспективи. Без да се допуска сянка от съседи и далечни „покровители”. Значи може. Въпросът е ние дали го можем.