/Поглед.инфо/ След продължили дълги месеци дебати, американският Конгрес отпуска многомилиардна помощ за Украйна, от които обаче повече от половината фактически ще отидат за Израел и Тайван. Ясно е, че глобалистите, които седят зад администрацията на Байдън, са решили да пристъпят към заключително сражение със силите на Изтока и Глобалния Юг, които не желаят повече да се подчиняват. Това, което не е ясно, обаче, е, че подкрепата за Украйна подписва смъртната присъда на киевския режим....
До неотдавна можеше да се говори за някакво мирно урегулиране на конфликта в Украйна. Известен е опитът от Истанбул, където Киев и Москва бяха готови да се споразумеят при доста меки и справедливи за всички условия: намаляване на Въоръжените сили на Украйна, неутралитет на страната, гарантиране на езиковите и човешки права на малцинствата, признаване на де факто руския Крим за де юре руски, както и автономия за Донецката и Луганската народни републики. Вече знаем, че тези преговори са били провалени от Борис Джонсън и британската дипломация, заради която загинаха по различни данни от половин до един милион души и от двете страни общо.
С последния американски пакет помощи за Украйна конфликтът само ще ескалира повече, удължавайки агонията на Киев. Сериозни анализатори на Запад не крият вече, че Украйна няма човешкия и военен капацитет да спре руската военна машина, която бавно, но неумолимо се задвижи. Руският военно-промишлен комплекс работи на три смени и произвежда три пъти повече снаряди, патрони и военна техника от целия колективен Запад. Живата сила на руснаците и украинците на фронта е приблизително изравнена, но с отчетливо руско превъзходство в артилерия, авиация, ракети, танкове, а вече и безпилотни летателни апарати.
По-важното, никаква украинска последвала мобилизация не може да компенсира загубите от стотици хиляди убити и ранени, както и избягалите от страната 10-12 милиона души, плюс няколко милиона, които станаха руски граждани. За сметка на това Русия в момента има към 150-152 милиона души население срещу около 20-25 милиона останали на територията под контрола на Зеленски.
Новият пакет американски помощи ще доведе до това, за което президента на Русия Владимир Путин отдавна предупреждава, а именно, изместване на бойната линия в още по-западна посока, далеч от руските граници. Първата индикация какво следва беше ясно изразена от Сергей Лавров, който в интервю за няколко руски медии заяви, че Харков фактически ще стане част от санитарната зона, която Путин ще изгради в Украйна.
Този рускоезичен град, който има над един милион души население, е и голям индустриално-промишлен център, а загубата му не само ще се отрази тежко демографски и икономически на Украйна, но и ще направи положението на украинските сили в Донецката и Запорожката области неудържимо. Рискувайки да поставят украинските сили в северозападните части на Донецката област между чук и наковалня (изложени на удари както от източно, така и от северно и североизточно направление), киевските власти вероятно ще бъдат принудени да помислят за нови отбранителни линии, ако и когато Харков падне.
Загубата на такъв ключов град ще направи и положението на самия Зеленски неудържимо. Това е нещо, което украинските неонацисти и националисти няма да простят на своя президент, когото и без това не обичат, предвид еврейския му произход, който не се връзва със системния национализъм и антисемитизъм, възпитавани в украинската радикална младеж. Такъв ход от руска страна ще разтърси из основа украинската държавност, като същевременно ще гарантира, че Киев не може повече да застрашава Белгородска област, която сега е обект на ежедневни украински атаки срещу цивилни населени места.
Както Путин неведнъж е казвал, колкото по-далекобойни оръжейни системи предоставя Западът на Украйна, толкова по-далеч ще стигнат руските войски, за да обезопасят и обезпечат границите си. Последният американски транш за Киев, който бе договорен във Вашингтон, обрича властите на Украйна на окончателен разгром. Русия не може и няма повече да си позволи някой да застрашава Белгород, Курск, Брянск, Донецк, Луганск или Крим.
Това означава, че руските сили ще направят всичко възможно, за да поемат контрол над милионния Харков, а вероятно и над други стратегически важни гранични области като Сумската. Неслучайно от няколко месеца насам функционира руска бойна група "Север", която е разположена в Белгород и очевидно се готви за мащабната Харковска операция, която вероятно ще е с размери, обхват и ожесточеност, каквито не сме виждали от Втората световна война насам.
И този път няма да има истанбулски "договорняци". Сергей Лавров даде да се разбере, че дори Русия, Украйна и Западът да седнат на масата за преговори, руските войски няма да правят временни примирия и затишия. Армията ще продължи с настъплението си без да спира, достигайки целите, които президентът Путин е поставил пред военното ръководство в рамките на войната (наричана от руснаците все още СВО).
А какви са тези цели? Две години руснаците даваха мъгляви и неясни формулировки, говорейки за денацификация и демилитаризация на Украйна, които сами по себе си са логични, но надали могат да изчерпят целта на такива мащабни военни действия. Сега вече, благодарение на последните големи интервюта на Путин и скорошното на Лавров, имаме по-ясна представа. Русия ще се стреми да вземе целите административни територии на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области, а също така да създаде санитарна зона за сигурност, която минимум ще обхваща и Харковската област, плюс вероятно Сумска област и други територии.
Или иначе казано, минималното, което Русия ще се стреми да постигне - и това, нека подчертаем, е благодарение на американската и европейската "помощи" за ВСУ - е поставянето под контрол на цяла Лявобрежна Украйна, на изток от река Днепър. Тук не трябва да се изключва и въпросът за съдбата на Одеса и Николаев, които са рускоезични и стратегически важни градове, позволяващи на киевския режим да получава военни доставки по море, да продава зърнената си продукция. Освен това двете области дават възможност за сухопътен коридор до Приднестровието, което е населено от руски граждани, притиснати като в клещи между враждебните украински и молдавски власти.
Все пак не е редно да спекулираме отвъд това, за което имаме конкретна информация. Вероятно съдбата на Одеса и Николаев все още е далеч от своето решаване, но тази на Харков беше, така да се каже, подписана, от Конгреса на САЩ. Защото, ако САЩ не бяха гласували новия финансов транш за Украйна, и ако бяха спряли да дават далекобойни оръжейни системи на страната, бихме могли да говорим за някакъв шанс за замразяване на конфликта по настоящата линия на боево съприкосновение (ЛБС). Но сега това е невъзможно.
Тъжното в цялата история е, че Харковската операция ще доведе до смъртта на десетки хиляди украинци и руснаци, вероятно оставяйки в руини голяма част от милионния град. Но това е цената, която славянството ще плати заради това, че за пореден път се води по машинациите и интригите на англосаксонските кукловоди и геополитици.
Оттук насетне е неизвестно дали Русия ще присъедини официално Харковската област (а почти сигурно в списъка влизат също Сумска, Полтавска, Днепропетровска и Черниговска области) или ще създаде на тяхна територия местно правителство и някакво квази-държавно образувание, което да функционира като военно-административен режим, съдействащ и съюзничещ си с Въоръжените сили на Руската федерация.
Няма да има и преговори с режима на Зеленски вероятно. Лавров неслучайно обърна внимание на факта, че Андрей Ермак, ръководителят на президентската администрация, е избран за едно от лицата на годината, а не президентът Зеленски. Тук имаме ясна индикация, че както в Русия, така и на Запад Зеленски вече не е приемлив. Това означава, че след Харковската операция и заключителните бойни действия в Донецката област, Москва, ако преговаря, ще го прави с нов украински президент, може би Ермак, а може би друг (нека да припомня, че реториката на Алексей Арестович, който в момента е в изгнание, се промени значително и той заговори за диалог с Русия и дори изрази сериозни критики срещу Запада).
Никой не може да прозре истински отвъд мъглата на войната, но ето какво е вероятното бъдеще на тази кървава и жестока война:
1. Русия ще вземе под контрола си освен целите административни граници на ДНР, ЛНР, Запорожие и Херсон, също така минимум Харковската област.
2. Вероятно Сумска, Черниговска, Полтавска и Днепропетровска области също ще бъдат взети под контрола на ВС на РФ, особено след като украинският фронт се разпадне, което вероятно ще стане след операциите в ДНР и Харков.
3. Москва ще преговаря с Киев, но не със Зеленски, а вероятно с нов президент в лицето на Ермак или пък Арестович, Кличко или някой друг.
4. Остатъчна Украйна, след взимането на Левобрежието, ще бъде неутрална и буферна зона между Русия и Запада, което само по себе си ще ерозира западното геополитическо влияние.
Тук отново искам да подчертая, особено за безумните десни политици в България, че всичко това по един или друг начин, ще доведе и до появата на руски войски на Дунав. Както по-горе споменах, Одеса също рано или късно или ще стане част от Русия, или от неутрална, но зависима от руснаците Украйна, или от някое ново държавно образувание. Неизбежно е, защото от Одеса англосаксонците застрашават руски Крим, а също така и Приднестровието. Нещо повече, единственият начин Русия да създаде ефективна противотежест на натовската доминация в Прибалтика, е чрез формирането на подобна, огледална заплаха, но в Черноморско-Дунавския регион.
От това оставям изводите на бъгларското общество и доминиращите политически сили. И мога само да се надявам, че тези изводи ще бъдат рационални, прагматични и изхождащи от постановката за сигурността и мира в България, а не от чужди интереси или желание да се докараме пред "началниците". Защото такова желание може да коства всичко на България този път. Включително и на българските политици.
