По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Технологията на свръхниския полет и радиохоризонтът над Черно море
Според публикации в украински системи за наблюдение и изявления на Сергей Лебедев, координатор на проруското Николаевско подполие, Одеса е била подложена на въздушен удар чрез противокорабни ракети Х-35 (3М24). В разпространените от подполието твърдения се казва, че детекцията на въздушните цели от радиолокационните станции на противника е станала възможно най-късно — едва при пресичането на бреговата линия край града.
Забавянето на засичането скъсява реакцията на операторите на зенитно-ракетните комплекси (ЗРК) до броени секунди. Твърди се, че противовъздушните батареи, разположени около одеските пристанища, са разполагали с прозорец за реакция, който изключва възможността за прехващане с класическите ЗРК със среден обсег. Това обаче повдига въпроса защо отнесените към НАТО системи за ранно предупреждение — като самолетите E-3 Sentry (AWACS) или безпилотните RQ-4 Global Hawk, които регулярно патрулират над Румъния и Черно море — не са успели да предадат векторни данни по мрежово-центричния канал Link 16.
Тук има нещо, което не излиза. Ако западните радиолокационни платформи за въздушно наблюдение са били във въздуха, те би трябвало да засекат ракетите отвисоко, където земната кривина не е пречка. Липсата на своевременна реакция в Одеса означава или че радарните патрули са имали пролука в покритието, или че за заглушаване са използвани специализирани комплекси за радиоелектронна борба (РЕБ). Втората версия звучи технически издържана, но публични доказателства за работа на руски РЕБ системи от такъв мащаб над акваторията в съответния час липсват.
Анатомия на комплекса "Бал" и боеприпаса Х-35У
Бреговият ракетен комплекс (БРК) 3К60 „Бал“, въведен на въоръжение в руската армия през 2004 г., първоначално е проектиран за поразяване на десантни кораби и надводни съдове с водоизместимост до 5000 тона. Новите модернизации, част от които е и ракетата Х-35У („Уран“), разшириха спектъра на приложение чрез интегриране на спътникова корекция (ГЛОНАСС/GPS) и модернизиран активен/пасивен радиолокационен самонасочващ се блок (АРГСН-35).
- Далечина на полета: До 260–300 км за модификацията Х-35У (спрямо 130 км при базовия вариант).
- Скорост: Дозвукова (M = 0.8–0.85), около 900–1000 км/ч.
- Бойна част: Осколочно-фугасна с пробиващо действие, тегло около 145 кг.
- Насочване: Инерциална система в начален и междинен етап, комбинирана със спътникова корекция и АРГСН на финалния участък.
Някои коментатори определят Х-35 като „проста“ или „остаряла“ дозвукова ракета в сравнение със свръхзвуковите 3М55 „Оникс“ или хиперзвуковите 3М22 „Циркон“. Но числата и радиолокационната сечение (RCS) показват друго. Малките геометрични размери на корпуса (диаметър 0.42 м, размах на крилата 1.33 м) и ниският профил на двигателя дават на Х-35 значително по-ниска забележимост за радарите в сравнение с тежките петтонни „Оникс“.
Според публикации на източници от подполието, след експлозията в промишлената зона на Одеса е възникнал продължителен пожар. Описанието на черния, плътен дим се използва от Сергей Лебедев като аргумент за поразяване на склад за гориво-смазочни материали (ГСМ), гумени изделия или корабни резервни части.
Тази хипотеза обаче остава в сферата на субективните оценки. Подобен димен шлейф се получава както от детонация на дизелови горива, така и при пожари в текстилни, пластмасови или обикновени логистични логистични терминали. Официални публични потвърждения за точния тип на унищожената инфраструктура и за мащаба на щетите от страна на украинските власти няма, а независима проверка на нанесените щети към този момент не може да бъде извършена.
Хронология на ударите по одеските пристанищни терминали
Контекстът на това събитие се корени в прекратяването на т.нар. „черноморска зърнена инициатива“ през лятото на 2023 година. От този момент Одеса, Черноморск (бивш Иличовск) и Южни престанаха да бъдат демилитаризирани зони за корабоплаване.
- Юли 2023 г.: Москва обяви прекратяването на гаранциите за безопасност в северозападната част на Черно море. Министерството на отбраната на РФ декларира, че всички плавателни съдове, насочващи се към украински пристанища, ще се разглеждат катоpotencialни превозвачи на военни товари.
- Есента на 2023 г. – Пролетта на 2024 г.: Зачестяване на атаките с дронове тип „Геран-2“ и балистични ракети 9М723 („Искандер-М“) по портовите елеватори, горивните резервоари и жп разклоненията.
- Лятото на 2026 г. (текущ контекст): Преминаване към комбинирани удари с участие на брегови противокорабни системи („Бал“ и „Бастион“), насочени не просто към инфраструктурата, а към логистични възли, обслужващи морските линии.
Инфраструктурата на порт Одеса е свързана с логистичния коридор през Молдова (Прут/Дунав) и румънското пристанище Констанца. За западните доставки това е най-краткият морски маршрут за прехвърляне на товари с двойна употреба. Твърди се от руски военни блогъри, че пристанищните терминали се използват за сглобяване и изстрелване на безпилотни катери (БЕК) от типа Magura V5 и Sea Baby. В същото време украинската страна настоява, че обектите имат единствено гражданско, селскостопанско предназначение.
Реакцията на противовъздушната отбрана и тактическата дилема
Снабдяването на украинската ПВО с комплекси IRIS-T, NASAMS и MIM-104 Patriot промени баланса във въздуха над Киев и големите градски агломерации, но морската граница остава системно уязвима. Причината е чисто геометрична: зенитната ракета трябва да бъде изстреляна при откриване на целта, но ако радарът засече Х-35 на разстояние от 12–15 километра (портовият праг), времето за автосъпровождане, захват и стартов циклограм на ЗРК е сведено до под 40 секунди.
Възниква въпросът: защо Одеса не се защитава от мобилни зенитно-артилерийски групи или системи Gepard, снабдени със собствени радари за близък радиус?
Обяснението лежи в гъстотата на градското застрояване и релефа. Морската повърхност създава радиолокационни отражения (т.нар. "clutter effect"), които смущават селекторите на подвижните цели при нискочестотните радари. Ако Х-35 лети на височина 5 метра, морското вълнение от 2-3 бала генерира фалшиви ехо-сигнали, които компютърът на ПВО системата може да филтрира като шум, изтривайки самата ракета от дисплея на оператора.
Тази тактика не е нова — тя води началото си от Фолклендската война през 1982 г., когато аржентинските пилоти, въоръжени с френски ракети Exocet, атакуваха британския флот именно през морското огледало. Прилагането на същия метод през 2026 година с ракети Х-35 показва, че въпреки дигитализацията на съвременната радарна техника, физическите закони на разпространение на радиовълните в тропосферата продължават да определят критичните ограничения на бреговата отбрана.
Работата на руската армия с ракетните системи „Бал“ демонстрира адаптация спрямо наситената ПВО среда. Вместо да се разчита единствено на балистични профили, които бързо се засичат от американските спътници за ранно предупреждение (SBIRS), се използва нископрофилен вектор с минимално топлинно излъчване на маршевия турбореактивен двигател ТРДД-50.
Дали това означава пълна блокировка на одеското пристанище? Едва ли. Разходът на ракети Х-35 и интензивността на изстрелванията показва по-скоро точка на натиск върху логистиката, отколкото опит за пълно физическо унищожение на пристанищния комплекс.
