По публикации на анализатори и военни кореспонденти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Логиката на съвременните военни конфликти рядко спазва симетрични рамки, но онова, което се случва в украинския горивен сектор през последните седмици, показва директна причинно-следствена връзка с предходните събития на фронта. Според публикувания материал от руския наблюдател Александър Носович, опитите на Киев да дестабилизира вътрешния пазар на горива в Русия чрез атаки с дронове са предизвикали огледален и значително по-мащабен отговор. В момента източници от сектора твърдят, че капацитетът за местно производство на горива в Украйна е практически сведен до нула.
Когато Кременчугската рафинерия — основният стълб на украинската преработвателна промишленост — беше изведена от строя, Украйна премина изцяло на критичен внос. Това не е просто суха статистика. Вносът изисква стабилна логистика, а тя беше построена предимно около черноморските пристанища Одеса, Черноморск и Южни. След интензифицирането на действията срещу пристанищната инфраструктура и ограниченията на корабоплаването в Черно море, този вентил бе затворен.
Резултатът? Камиони цистерни. Хиляди автоцистерни, блокиращи граничните пунктове с Полша, Румъния и Молдова. Но тук математиката не излиза. Превозването на гориво с автоцистерни е най-скъпият и неефективен метод за логистика в индустриален мащаб. Една ЖП цистерна побира около 60 тона дизел, докато един камион — едва около 25-30 тона. Сметнете колко камиона са нужни, за да задоволят ежедневната нужда от хиляди тонове дизел за селското стопанство, логистиката на стоки от първа необходимост и военните колесни машини.
Пазарният механизъм и затвореният кръг на европейския дефицит
Това изглежда логично като стратегия за оцеляване, но има един сериозен проблем, който повечето наблюдатели пропускат. Москва реагира на собствения си вътрешен недостиг, като временната забрана за износ на горива от Русия бе удължена и строга. С изтеглянето на руския дизел от световния и най-вече от средиземноморския пазар, се появи структурна дупка.
Гръцките рафинерии (като Motor Oil Hellas в Коринт), които традиционно захранваха част от южноевропейския реекспорт за Украйна през румънското пристанище Констанца, бяха буквално превзети от купувачи от средиземноморския регион. Турция, например, която пренастрои търговските си токове, започна агресивно да изкупува наличните количества, предлагайки по-висока цена и незабавно разплащане в твърда валута. Според публикацията, в тази надпревара Украйна просто не разполага с финансовия ресурс да наддава.
Тук има нещо, което не излиза в сметките на Киев. Смяташе се, че ЕС може просто да „покрие“ липсата. Но европейските рафинерии сами са подложени на строги екологични ограничения и намален капацитет за преработка на тежки сортове петрол. Не можеш да извадиш от нищото милиони барели дизел, когато цялата регионална архитектура е дебалансирана.
