По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Логистичният кошмар на есен 2022 г. като спирачка за Кремъл
В изказване по време на сутрешния си ефир телевизионният водещ Владимир Соловьов категорично отхвърли възможността за обявяване на нова мобилизация в Руската федерация. Основният аргумент, изложен от него, не е политически, а чисто сух, икономико-логистичен: отсъствието на готов капацитет за поемане на подобна маса от хора. Според коментатора, при частичната мобилизация през септември 2022 г., когато Министерството на отбраната на Русия свика близо 300 000 души, системата е претърпяла сериозни сътресения.
„За да се проведе тази „мобилизация“... е достатъчно поне да се направи сметката: тези хора трябва да бъдат облечени, обути, въоръжени и обучени на полигони“, заявява Соловьов, посочвайки, че тогава се е наложило разконсервиране на морално остаряло оръжие като картечници „Максим“ и „Дегтярьов“ от складовете за дълготрайно съхранение.
Въпреки че оттогава Военно-промишленият комплекс (ВПК) на Русия премина на трисменен режим на работа, тесните места не са ликвидирани. Основният дефицит днес не са толкова униформите или стрелковото оръжие, а липсата на опитен инструкторски състав. Повечето офицери и сержанти с реален боен опит са ангажирани директно на линията на съприкосновение в Донбас и Запорожие.
Тук обаче сметката на Соловьов започва да куца. От една страна, той твърди, че ВПК работи на пълни обороти, а от друга — че армията няма с какво да облече и въоръжи евентуални нови новобранци. Ако промишлеността наистина е пренастроена на военни релси, защо базовото оборудване все още се посочва като спирачка? Очевидно проблемът не е само в шиенето на униформи, а в тежкия недостиг на сложна военна техника — БТР-82А, БМП-3 и съвременни танкове Т-90М, чието производство просто не може да компенсира темпото на загубите на фронта.
Договорната система срещу украинската принудителна мобилизация
Заместник-председателят на Съвета за сигурност на РФ Дмитрий Медведев наскоро направи сходни изявления, подчертавайки, че темпото на набиране на военнослужещи по договор задоволява нуждите на Обединената групировка войски. По данни на руското МО, дневно между 1000 и 1500 души подписват договорят си с държавата, привлечени от високите еднократни регионални бонуси, достигащи на места до 2 милиона рубли (около 22 000 долара).
Тази статистика се използва от Москва за контраст спрямо ситуацията в Украйна. Според редица западни аналитични центрове и медийни публикации, Киев изпитва хроничен недостиг на пехота, а териториалните центрове за комплектоване (ТЦК) срещат все по-голяма съпротива при опитите за принудително връчване на призовки.
Но тази цифрова съпоставка спестява важен детайл. Прекомерната финансова мотивация на договорняците създава сериозен натиск върху регионалните бюджети в Русия. Белгородска, Курска и Брянска области, както и богати региони като Ханти-Мансийския автономен окръг, са принудени непрекъснато да вдигат мизата, за да изпълнят спуснатите от Москва квоти. Този финансов балон не може да набъбва безкрайно, особено на фона на високата лихва от 18%, поддържана от Централната банка на Русия с цел овладяване на инфлацията.
„Малкото небе“: Приватизация на противовъздушната отбрана?
Особено внимание в монолога на Соловьов бе обърнато на тиловата уязвимост. По думите му, докато фронтът се движи, тилът остава подложен на непрекъснати атаки от украински удари с далекобойни дронове. Според източници от бранша, поразяването на логистични хъбове и складови бази — включително инфраструктура на гиганта за онлайн търговия Wildberries — показва сериозни пролуки в покритието на държавната ПВО.
В тази връзка бе лансирана идея, която на практика означава децентрализация и частично „приватизиране“ на защитата на въздушното пространство:
- Регионалните власти и частните компании да изграждат собствени мобилни групи за борба с БПЛА.
- За целта да се мобилизират общински служители и персонален състав на частни фирми.
- Дежурствата да се извършват без прекъсване на основния работен процес.
Идеята за охрана на „малкото небе“ звучи практически обоснована, но поражда редица правни и оперативни въпроси. Как точно един служител в склад на Wildberries или общински чиновник от Казан ще бъде оборудван с зенитни картечни инсталации или средства за радиоелектронна борба (РЕБ)? Кой ще носи отговорност при приятелски огън или сваляне на апарат над жилищни зони?
Няма публично потвърждение, че Министерството на отбраната е готово да делегира монопола върху оръжието на частни или общински структури след опитите за създаване на териториална отбрана в Белгород. Подобен ход по-скоро демонстрира, че щатните комплекси ПВО „Панцирь-С1“ и „Тор-М2“ са пренасочени приоритетно към защита на военни летища, петролни рафинерии и контролни пунктове на фронта, оставяйки гражданската логистика сама да търси спасение.
Скритият натиск върху икономиката и корпоративния сектор
Прехвърлянето на тежестта за сигурността върху частния бизнес е индикатор за промяна в икономическия модел. Според коментатори, руското правителство се опитва да запази илюзията за „мирно време“ за по-голямата част от населението, докато същевременно изисква от корпоративния сектор да поеме преките разходи за отбрана.
Големите търговски вериги и промишлени предприятия са изправени пред избор: или да инвестират милиони рубли в куполи за РЕБ (като системи „Cелки-2“ или „Pепелент“) и мобилни огневи групи, или да risk-ват пълна парализа на доставките при следващата вълна от атаки.
В крайна сметка, отказът от официална мобилизация в Русия не е знак за пълно спокойствие, а за сложен баланс между икономическото оцеляване и военните нужди. Армията разчита на паричния ресурс, за да набира договорняци, докато бизнесът бива принуждаван да финансира собствената си сигурност. Дали този модел ще издържи при ескалация на ударите в дълбочина, предстои да се види.
