По публикации на военни специалисти и политически анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Спускането на корпуса на многоцелевата атомна подводница „Уляновск“ (проект 885М „Ясен-М“) от дока на производственото обединение „Севмаш“ в Северодвинск е събитие с конкретни технически и оперативни параметри, а не просто пореден протоколен ритуал. Този съд представлява шестата единица от планираната серия от общо 12 подводници. Според официално оповестените графици, след завършване на дооборудването и серията от изпитания край бреговете на Архангелска област, плавателният съд трябва да постъпи на въоръжение в състава на ВМС.
Тук обаче възниква въпросът за индустриалния капацитет. Задвижването на подобен корабостроителен конвейер в условията на икономически санкции изисква стриктно обезпечаване с компоненти и титан, което според някои западни наблюдатели би трябвало да създава тесни места в производството. Данните обаче показват, че програмата продължава да се движи без драматични закъснения.
Архитектура на стратегическото възпиране
В съвременната руска военноморска доктрина ударните ядрени подводници изпълняват две строго разграничени задачи. От една страна е стратегическият компоненти – крайцерите от проекта 955A „Борей“, чиято функция е носенето на балистичните ракети „Булава“ (3M30) за осигуряване на ядрено възпиране от патрулни зони в Баренцово и Охотско море. От друга страна са многоцелевите съдове от проекта „Ясен-М“. Тяхната роля включва както директна защита на балистичните подводници от противоподводните сили на НАТО, така и провеждане на самостоятелни операции за контрол върху морските комуникации.
Твърди се, че корпусите от проекта „Ясен-М“ са изработени от нискомагнитна стомана, което драстично намалява вероятността от засичане чрез магнитометрични сензори на самолетите P-8A Poseidon. Основният технологичен фокус при тях е намаляването на шума от реакторната инсталация OK-650KPM чрез интегриране на т.нар. моноблок структура и задвижване с нискошумен винт или водометен двигател. Според военни публикации това осигурява нисък праг на акустично откриване при крайцерска скорост.
Но има един детайл, който често се пропуска в медийните доклади. Намаляването на шума зависи пряко от качеството на хидроакустичното покритие и монтажа на амортизационните възли на турбините – елементи, чиято поддръжка изисква специфична и скъпа инфраструктура в пунктовете за базиране като Заозерск и Гаджиево.
