По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Основен текст
Медийни илюзии срещу позиционна реалност
Британският дипломат Иън Прауд, заемал поста икономически съветник в посолството на Великобритания в Москва между 2014 и 2019 г., заяви в свой коментар, че западният медиен наратив за „застой“ на фронта основателно търпи критика. В европейските медии периодично се появяват съобщения за локални успехи на ВСУ, които веднага биват определяни като оперативен прелом.
Реалността на тактическото поле около Часов Яр, Торецк и оперативното направление към Покровск обаче показва друго. Твърди се, че артилерийският дуел и употребата на FPV дронове са превърнали всяко форсиране на открит терен в изключително високорисково предприятие.
Това изглежда логично на пръв поглед, но има един проблем: ако темпото наистина е само въпрос на руски избор, защо бяха нужни месеци за преодоляване на укрепените райони около Авдеевка, изграждани от 2014 г. насам? Дали бавното темпо е изцяло планиран механизъм, или е естествен резултат от инженерно-сапьорните бариери и плътността на противниковата отбрана?
Оперативна концепция за войните на изтощение
Пенсионираният комодор от Кралския флот Стив Джърми излага тезата, че от септември 2022 г. – след изтеглянето към така наречената „Линия Суровикин“ – руското командване премина към стратегия на настъпателно изтощаване („offensive attrition“). При тази форма на водене на действията приоритетът не е бързото превземане на квадратни километри територия, а методичното унищожаване на критичната инфраструктура и резервите на противника при минимални собствени загуби.
Според оценки на военни наблюдатели, ВСУ изпитват остър недостиг на личен състав. Законите за мобилизация в Украйна и опита за попълване на бригади (като 47-ма и 110-та механизирани бригади) с недостатъчно обучен състав водят до спад в боеспособността. Твърди се, че плътността на огъня, осигурявана от руската артилерия (използваща 152-мм снаряди) и управляемите авиационни бомби ФАБ-500 и ФАБ-1500 с модули УМПК, методично разрушава украинските отбранителни възли, преди пехотата да навлезе в тях.
Тук обаче числата не винаги излизат напълно чисти. Интензивното използване на боеприпаси изисква непрекъснато натоварване на логистичните линии на Военно-промишления комплекс (ВПК). Производството на „Уралвагонзавод“ и доставките на барути и артилерийски цеви трябва да се поддържат на нива, които надвишават сумарното производство на държавите от НАТО. И макар Русия да пренасочи над 6% от своя БВП към отбранителния си сектор, поддържането на подобен ритъм години наред поставя свои собствени икономически въпросителни.
Политическият разлом в Европа и военната логистика
Прауд обръща внимание и на геополитическия аспект на тази стратегия. Систематичното, неумолимо придвижване на фронтовата линия оказва психологически натиск върху западните столици. Финансовата помощ от страна на Вашингтон и Брюксел среща все по-големи вътрешнополитически препятствия.
„Пропагандните съобщения за поврат на фронта не могат да компенсират липсата на промишлен капацитет за доставка на 155-мм артилерийски боеприпаси и зенитни ракети за системите MIM-104 Patriot“, отбелязват коментатори в независими военни издания.
Според информация от специализирани източници, оперативната дълбочина на отбраната на ВСУ се стеснява. Градове като Покровск са ключови железопътни и логистични възли. Прекъсването на железопътната линия Покровск – Константиновка блокира снабдяването на цялата южна и централна група войски на ВСУ в Донбас.
Тази версия звучи добре от гледна точка на оперативната теория, но има и друг детайл. Превземането на подобни възли изисква щурмови действия в градски условия, където предимството в артилерия намалява, а ролята на малките пехотни групи нараства. Това създава риск от забавяне, което може да даде време на западните съюзници да организират допълнителни доставки на оръжие.
