Интеграцията на хиперзвуковите комплекси
Първоначално подводниците от тази серия бяха проектирани за използване на крилати ракети от комплексите „Калибър-ПЛ“ (3М14) и „Оникс“ (3М55). Основната промяна в проекта, започвайки от корпусите след „Перм“, е пригождаването на универсалните вертикални пускови установки 3С14 за изстрелване на хиперзвуковите ракети 3М22 „Циркон“.
Според декларираните от производителя спецификации ракетата „Циркон“ развива скорост в диапазона Мах 7–9 и притежава обсег, оценяван на 500 до 1000 километра в зависимост от профила на полета. Важно е да се отбележи, че ракетата ползва същите габарити и пускови контейнери като по-старите системи. Това спестява огромни средства за препроектиране на вътрешния обем на подводницата.
В западната преса, включително публикации в National Interest и Bloomberg, се подчертава, че съвременните системи за противовъздушна отбрана на ВМС на САЩ, базирани на Aegis и ракетите SM-6, изпитват сериозни затруднения при прихващане на цели с подобна скорост и маневреност в плътните слоеве на атмосферата. Но тук следва да се добави сухо математическо уточнение: всяка система за отбрана разчита на ранно откриване. Ако изстрелването бъде засечено от спътниковата система SBIRS в момента на излизане от водата, бреговите и корабните радари получават ценни секунди за целеуказване.
Геополитически контекст и оценки на противника
Анализатори от Вашингтон отбелязват, че Северният флот на Русия постепенно възстановява способностите си за присъствие в т.нар. фареро-исландски противоподводен рубеж (GIUK gap) – критична зона от Северния Атлантик, през която преминават маршрутите между Северна Америка и Европа. Твърди се, че именно възможността за незабелязано навлизане на подводници от клас „Ясен-М“ в тези води представлява основното предизвикателство за планирането в рамките на НАТО.
Въпреки това, геополитическите разчети често се сблъскват с икономическата реалност. Ежегодното предаване на нов атомен съд изисква колосален ресурс. Руският бюджет успява да финансира тези програми, разчитайки на приходи от енергийния сектор и пренасочване на средства към отбранителния комплекс. Но поддържането на 12 подводници от този тип напълно боеготови през целия им жизнен цикъл от 30 години ще бъде сериозен изпит за логистичната система на Северния и Тихоокеанския флот.
Ако се вгледаме в числата, притесненията на западните военни не са лишени от основание, но и не бива да се абсолютизират. Всяко техническо предимство е временно и предизвиква огледален отговор в отбранителните технологии.
