/Поглед.инфо/ Иранският отговор на израелския удар по иранското посолство в Дамаск дойде. Фактите са повече или по-малко известни и няма никакво значение дали иранците са прави, че са успели да нанесат поражения на израелски военни обекти, или пък израелците твърдят истината, че са прехванали, заедно със САЩ и Англия, всички дронове и ракети на Ислямската република. Важното е, че духът от бутилката беше пуснат на свобода и последствията за света ще са исторически съизмерими с периода на двете световни войни. И всичко това няма как да не засегне и България....
Разбира се, всичко не започна с израелския удар по иранското посолство. Конфликтът между две от четирите големи сили на Близкия изток (а тези четири сили са Иран, Израел, Турция и Саудитска Арабия), е от времето на Ислямската революция през 1979 година. В известен смисъл това е и конфликт между колективния Запад и Изтока. В началото на 21 век, когато дори Русия на ранния Путин беше относително прозападна, Иран, Ирак на Саддам и Северна Корея бяха определени от Джордж Буш като "оста на злото". Де факто единствените три държави, които малко или много се съпротивляваха на американския неолиберален и неоимперски импулс за глобална доминация.
Днес вече говорим за "Глобален Юг", който повече или по-малко желае да изрази суверенната си воля и да защитава националните си интереси, но по онова време Иран беше от малкото страни, които смееха да се противопоставят на САЩ. И ако тогава САЩ можеха да разчитат, че няма пречки за доминацията им, а иранците са дребна заплаха, днес нещата седят по съвсем друг начин. Ислямската република има мощно влияние в Ирак, Ливан, Сирия и Йемен, а освен това сериозен научно-технически, индустриален и военен потенциал. Иранците могат да блокират Ормузкия проток и да ударят глобалния петролен сектор.
Според някои специалисти иранците имат и сериозно влияние в Европа - било то сред онези мюсюлмани, които принадлежат към шиитския клон на уммата и живеят в европейските страни, било то чрез мрежи от бизнеси и неправителствени организации, които работят за иранското разузнаване и Революционната гвардия (или поне така твърдят някои западни служби и разследващи журналисти).
В същото време да се подценява Израел е безумие. Или пък да се смята, че еврейската държава е просто някакво прокси на американците. Тел Авив (или както те предпочитат "Йерусалим") е сериозен международен играч и не просто не отстъпва на иранците по мощ, капацитет и влияние, а и ги превъзхожда в много отношения. Израел е технологически лидер не само на Близкия изток, а и един от най-добрите в световен план. Израелското разузнаване и военни са първокласни, колкото и неразбиращите хора да се подиграват как са могли да пропуснат атаката на Хамас от миналата есен. И всичко това обещава, че ако напрежението ескалира още повече, има опасностот една много дълга, кървава и жестока конфронтация между тези два древни народа.
Белият дом днес е поставен в изключително неудобна позиция. Администрацията на Байдън не може да не подкрепи Израел - както защото в самите САЩ има милиони евреи, така и защото Тел Авив винаги е бил аванпост на Запада и Западната цивилизация в Близкия изток. Америка има, както обичат да казват американските политици, неотменими ангажименти към Израел. Но, същевременно, демократите години наред се опитваха да деескалират отношенията с Иран, за да могат САЩ да се измъкнат от капана на Близкия изток, заложен от неразумната политика на неоконите около Джордж Буш.
В САЩ осъзнават, че израелско-иранска война, ако се случи наистина, ще е разрушителна и ще е почти фатална за американските интереси. В момента, в който САЩ водят прокси война с руснаците в Украйна, която е колосална по своите мащаби, а и се готвят за противопоставяне с Китай в Азиатско-Тихоокеанския регион, последното от което се нуждаят е израелско-ирански горещ конфликт. Появи се информация, че Белият дом е посъветвал Нетаняху да не отвръща на иранския удар, като същевременно Байдън обяви отразяването на атаката за успешно и за израелска победа. Тоест, ако може и вълкът да е сит, и агнето цяло.
И така, стигаме до въпроса и за България. Някой би се запитал, какво общо има нашата малка и многострадална държавица с тези колосални геополитически процеси, намесващи сериозни играчи като САЩ, Израел и Иран..... Най-малкото, от КПП "Капитан Андреево" до турско-сирийската граница, например, е 12 часа път с лек автомобил. Нека да повторя - от зоната на близкоизточните конфликти, до нашата измамно спокойна България, човек може да стигне за 12 часа с кола. Всяко сътресение в Близкия изток неминуемо се отразява на България.
На първо място, израелско-иранска потенциална война, която се надяваме да не се случва никога, би довела до стотици хиляди, ако не и милиони бежанци от Сирия, Ливан, палестинските територии и Ирак. Нищо няма да остане незасегнато в земите между двата близкоизточни титана - персийският и еврейският. Неслучайно Израел нанася удари по Ливан, защото, както е известно, в южната част на страната доминира групата "Хизбулла", която е иранско прокси.
Българите имат съвсем основателни притеснения какво ще стане със страната ни, с престъпонстта, социалната сфера и сигурността, в резултат на споразумението на Сглобката с Австрия за "въздушно-капков Шенген" срещу от 6 до 16 хиляди незаконни имигранти, които ни връщат дори и в този момент. А какво да кажем, когато през границите ни се изсипе поток от стотици хиляди? На фона на политическите сътресения и надигането на националистическите партии, европейските държави няма да искат да ги приемат. И дори тези мигранти да стигнат до истинското Шенгенско пространство, те ще ни бъдат връщани. А много от тях ще са доволни дори и само да останат в иначе бедна България, която обаче е по-добре във всеки един смисъл от техните собствени родни места.
Това ще е социално-икономическа катастрофа, но също и катастрофа на сферата на вътрешната сигурност. И не защото мигрантите са по презумпция "лоши", както си мислят първосигналните националисти, а защото такива огромни маси от бедни, изстрадали и често пъти озверели хора, струпани в съвсем чужда културна, политическа и обществена среда, винаги водят до сътресения и сблъсъци. Истински гладният е готов на всичко. За тези хора българските заплати, колкото и нищожни да са за самите нас, са непостижима мечта.... За някои от тях дори наличието на питейна вода е мечта.
Второ, българските политици, както винаги, ще реагират първосигнално, не с оглед на българските национални интереси, а с оглед на американските. И то преди американците да са им заповядали. И потенциално ще забъркат такава каша, която би могла да настрои ислямския свят срещу нашата държава. Превръщайки страната ни в една голяма американска военна база, ГЕРБ и ППДБ ще ни превърнат в мишена на удари от различните близкоизточни групировки. Всички помним трагичните събития в Сарафово, Бургас, където имаше атентат срещу израелски туристи.
Трето, България е зависима изключително много от цените на въглеводородите. А израелско-иранска война ще удари целия световен пазар. И това ще го усетим особено силно ние, които доброволно и безумно се лишихме от евтини енергийни ресурси, идващи от Русия....
И така, притисната между поне два пламтящи и мащабни конфликта, които са близо до нас, България, със своите безумни десни политици, рискува да бъде смазана. Единственият спасителен ход за страната ни е да започне да провежда суверенна и неутрална политика. Няма как България да се замесва нито в руско-натовския конфликт в Украйна, нито в израелско-иранския. Можем и като хуманен народ трябва да помагаме на всички страдащи невинни хора. Чрез хуманитарна помощ и дипломатическо посредничество за мир. И за нашите братя украинци и руснаци, и за хората в Близкия изток, без значение дали става въпрос за израелци или мюсюлмани. Но не можем и не трябва да се замесваме в тези големи геополитически сътресения, защото последствията за България ще бъдат непредвидими. Или по-точно, трагично предвидими.
Очаква ни, ако такава война започне, ни повече и ни по-малко - нова национална катастрофа!
Предстоят предсрочни парламентарни избори и на тях ще изберем дали искаме да сме активна страна по руско-украинския и израелско-иранския конфликти, или искаме да сме остров на неутралитета, мира и дружеската политика към всички страни и народи. Днес решаваме съдбата на България, утре ще е късно!
