/Поглед.инфо/ В близките дни по Австрия, родината на Адолф Хитлер тържествено ще преминат десетки хиляди неофашисти във военна униформа. Нацистки лозунги, забранена символика, възхвала на съучастниците на Хитлер – всичко това ще стане сигурна част от „дните на памет на Блайбургското клане“. Какво се е случило край Блайбург и защо европейските власти не могат да попречат на това?

Мемориалът в Блайбург е една от най-неприятните теми за образцовото демократично правителство на Австрия. Ежегодно през май в този град в южната част на страната от цяла Европа пристигат потомци и симпатизанти на хърватските усташи, загинали тук през 1945 г. Те носят хърватски униформи от времената на Втората световна война, открито демонстрират фашистка символика и провеждат църковни служби в памет на своите предци, активно сътрудничили си с Хитлер.

Антифашистите и правозащитниците наричат блайбургските мероприятия „най-голямото сборище на фашисти в Европа“. Левите партии в Австрия постоянно призовават правителството да забрани „ежегодния сбор на десните екстремисти“. Но властите всеки път отклоняват това. И сега канцлерът Себастиан Курц заяви, че не може да забрани нацисткото мероприятие, защото „го организира църквата“. Това означава, че нито федералното, нито местното правителство могат да направят нищо по въпроса, добавя той.

Директорът на йерусалимското отделение на Центъра „Симон Визентал“ Ефраим Зуроф заяви, че това заявление е „абсолютно идиотско“. „Режимът на усташите… е невероятно престъпен“, заяви той по време на интервю пред сръбския канал В92. „Как може да се празнува? Как така това е възможно в Австрия. В Хърватия това е забранено“, допълва той.

„Блайбургското клане“, чиято годишнина се отбелязва от неонацистите, става едно от последните масови убийства в историята на Втората световна война. И досега съществуват (и се борят в информационното пространство) две противоположни гледни точки за това, какво се случва в средата на май 1945 г. на полето край Блайбург.

След като поражението във войната става очевидно, започва масово бягство на усташите и активните дейци на „Независима държава Хърватия“, създадена през 1941 г. под управлението на Анте Павелич. Към Загреб настъпва 800-хилядната партизанска армия на Югославия под ръководството на Йосиф Броз Тито и усташите се опасяват справедливо от мъст за злодеянията, нечувани дори по мерките на Втората световна война.

Основна цел на съществуването на „Независимата държава Хърватия“ е „окончателното решение“ на сръбски въпрос (наред с еврейския и циганския). Предполага се една трета от сърбите да избягат от Хърватия, една трета да приемат католицизма и трета да бъдат унищожени. В резултат само в печално известния концлагер в Ясеновац на 60 км. от Загреб са избити около 100 хил. сърби, цигани и евреи, а сърбохърватският език се обогатява с думата „сърбосек“ (нож за убийство на сърби).

Жестокостта на хърватските националисти предизвиква отвращение дори и у ръководителите им от Третия Райх. Естествено, че идването на партизаните на Тито означава за усташите и техните съучастници смъртна присъда. Тогава те се устремяват към Каринтия, където през май 1945 г. вече има британски войници. Край Блайбург ръководството на бягащите усташи се договаря с англичаните да им се предаде в плен. Британското командване им обещава защита като на военнопленници, ако усташите доброволно предадат оръжие.

Хърватските военни наистина дават оръжие на англичаните, но последните не сдържат думата си, когато югославските партизани започват да разстрелват усташите. Според сърбите това е справедлива мъст за злодеянията на хърватските националисти. Според Хърватите става дума за жестоко и безнаказано убийство.

Не може да се намерят обективни оценки на жертвите в Блайбург. Разкопките на мястото на разстрела позволяват да се открият останките на около 1200 жертви. Според сръбската страна са убити до 15 хил. души. Поклонниците на усташите оперират с невероятната цифра от 300 хил. и особено поставят ударение на това, че партизаните екзекутират не само военни, но и бягащите с тях граждани, в това число жени и деца.

В социалистическа Югославия темата за „Блайбургското клане“ се премълчава упорито, защото не съответства на идеологията за братството между народите. Но през 1995 г. хърватският парламент взема решение да установи деня на паметта на тази трагедия на 15 май. Паралелно в градовете на страната започват да се издигат паметници за загиналите усташи. А Блайбург става място на ежегодно поклонение на потомците на загиналите усташи и сборен пункт за неонацистите от цяла Европа.

Чак до 2012 г. тамошните мероприятия се финансират от хърватския бюджет. Участие в тях вземат високопоставени политици от бившата югославска република. С особен размах мемориалните тържества се провеждат по случай 70-та годишнина от клането – през 2015 г.

Въпреки, че тези дни на австрийска територия да провеждат митинги хора в нацистка униформа, правно всичко е обосновано така, че с ръка не може да го пипнеш. Полето, където се провеждат разстрелите, се намира на частна собственост. Военната униформа на усташите не е сред  забранените в Австрия фашистки символи. А католическата църква осигурява защитата и информационната поддръжка на Блайбургския ден на памет.

В годините на Втората световна война повечето хърватски свещеници подкрепят режима на Павелич, жестокостта на който е насочена срещу православните сърби. А през 1945 г. хърватското църковно началство прави всичко, за да спаси лидерите на режима от разплата.

Секретарят на братството „Сан Жироламо“ в Рим Крунослав Драганович организира бягството в Италия на самия Павелич и на върхушката на „Независимата държава Хърватия. Във Ватикана не получават прясно отпечатани паспорти и се отправят с тях в Аржентина под крилото на известния симпатизант на нацистите Хуан Перон. В последствие избягалите усташи често се използват от ЦРУ за „борба срещу комунистическото влияние“ – устройват терористични актове и нападат леви политици.

През 1941 г. създаването на „Независимата държава Хърватия“ от името на всички католици в страната е горещо приветствано от архиепископа на Загреб Алоизе Степинац. Тогава той активно лобира интересите на режима на Павелич и го защитава пред папата. След войната архиепископът е осъден на 16 години затвор за съучастие на усташите, а през 1998 г. известният борец срещу комунизма Йоан Павел II причислява Степинац сред блажените.

В наши дни в Блайбург ежегодно пристига архиепископа на Загреб кардинал Йосип Бозанич. Той отслужва там меса в памет на загиналите и произнася проповеди. През 2015 г. той съобщава на събралите се, че краят на войната и началото на ерата на комунизма в Югославия означават „време на преследване, затвор и убийство на невинни“. И призова всички слушатели „да се избавят от дяволските идеологии на фашизма, нацизма и комунизма“.

От своя страна официалните власти на Хърватия се опитват да преразгледат резултатите от Втората световна война. Не толкова активно, както през 90-те години, но напълно настойчиво. Например, през 2015 г. по случай 70 години от победата над нацизма президентът Колинда Грабар-Китарович не присъства на тържествените мероприятия в концлагера край Ясеновац, но затова полага венци на паметника на загиналите усташи. А нейният представител Бруна Елис заминава за Блайбург.

Все по-често хърватските историци пишат за „Ясеновац“, че той е обикновен трудов лагер, а високата смъртност в него се обяснява с недостига на храна и с болестите. Неотдавна Грабар-Китарович нареди да се създаде комисия за „независимо разследване“ на събитията в Ясеновац. Този откровен опит да се занижи броят на загиналите там сърби премина незабелязано в Европа, макар и всеки опит броят на жертвите от Холокоста да се постави под съмнение неизбежно да води европейските политици до осъждане от обществото, а и често на съдебната скамейка.

При това Грабар-Китарович се смята по мерките на ЕС за образцов ръководител. Тя се е учила в САЩ, работила е в ръководните структури на НАТО, член е на Тристранната комисия на Рокфелер. Но рафинирано либералните възгледи не ѝ пречат негласно да подкрепя наследниците на един от най-жестоките режими в Европа.

В Русия често се чудят, че цивилизованите европейци старателно не забелязват неонацизма, устроен от марионетките им в Украйна. Но и в самата Европа неонацизмът не е изкоренен, а мигрантската криза само укрепи и допълнително мотивира това движение. Морална и материална поддръжка му осигуряват такива структури като Католическата църква и либерално-демократическите партии. И мероприятията тип шествието в Блайбург демонстрират пълната неспособност на ръководителите на европейските страни, осъждащи фашизма на думи, всъщност да призоват към ред духовните му наследници.

Всичко това е просто част от широкото неонацистко движение, което през последните години едва ли не обхваща цяла Източна Европа – от Прибалтика до Румъния и от Украйна до Албания. Това „Олекотеният Четвърти Райх“, както го нарича американският журналист и историк Уейн Медсън.

Превод: Поглед.инфо