/Поглед.инфо/ Европейският бизнес все по-настойчиво търси начини за поправяне на полуразрушените търговско-икономически връзки с Русия. И най-голяма активност в този план проявяват Германия и Австрия, действайки в разрез с другите евроатлантически сили като САЩ, Великобритания, Франция. Те усещат като ненормална съществуващата ситуация.

Особено показателно в това отношение стана неотдавнашното посещение в Москва на канцлера на Австрия Себастиан Курц, за първи път срещнал се с президента на Русия Владимир Путин след своя успех на изборите, когато 31-годишният лидер на консервативната Австрийска народна партия стана най-младият глава на правителство в Европа. А и като цяло посещението на Себастиан Курц в руската столица стана неговото първо официално посещение извън пределите на ЕС след встъпването му в длъжност. По-рано той идва в Русия като министър на външните работи в предишното австрийско правителство (През май 2015 и през  януари 2017 г.).

Проблемите на икономическото взаимодействие бяха един от основните въпроси на дневен ред пред руско-австрийските отношения. Те оказват влияние и на по-общата ситуация в Централна Европа.

Един от основните фактори тук е тясната връзка на Австрия с руските проекти за доставяне на енергоресурси в Европа. Както подчерта Владимир Путин, приемайки Курц, през юни 2018 г. се изпълват 50 години от началото на доставките на газ от Съветския съюз на австрийския пазар, които са важен принос към „осигуряването на енергийната сигурност на целия европейски континент“. В момента австрийския разпределителен хъб за газ в Баумгартен е важно звено от действащите и бъдещите руски проекти по транспортиране на газ в Европа, в това число и в перспектива може да бъде включен и към австрийската газова инфраструктура.

„Преди 50 години, през юни 1968 г., австрийският петролен концерн OMV става първата западна компания, подписала със Съветския съюз договор за доставка на газ. Днес през газовия възел в Баумгартен в Долна Австрия в Европа постъпва примерно четвърт от руските газови доставки“, напомня германският вестник Die Welt. „Газпром“ покрива около 60% от австрийските потребности“. При това австрийският канцлер  Себастиан Курц не иска да се отказва „от Русия като основен доставчик“ и „вече е критикувал санкциите на САЩ по отношение на тръбопровода „Северен поток -2“, пише германското издание, посочващо, че съвкупните загуби на Австрия от санкционните войни достигат до 1 млрд. евро.

Характерно е, че руско-австрийските преговори на високо равнище преминаха на фона за постигнатия през февруари рекорден показател на доставки на руски газ към страните от далечната чужбина. „Газпром“ през февруари т.г. достави в региона максималното за този месец количество газ за цялата история на доставките – 17,4 млрд. кубометра. Съгласно информацията, предоставена от руската компания, февруарските износни показатели се оказват с 6,8% или с 1,1 млрд. кубометра повече от показателите от февруари 2017 г.  В частност износът на газ в Германия се е увеличил с 8,5% в сравнение с февруари 2017 г., а Австрия със 115,8%, в Холандия със 146,8%.  При това „Газпром“ в течение на осем дни установява нови исторически максимуми за денонощните доставки на газ и в последния ден от месеца, 28 февруари, компанията постави абсолютен рекорд  изнасяйки за Европа 699,3 млн. кубометра газ.

Подобна динамика позволява на „Газпром“ да увеличи дела си на европейския газов пазар през 2017 г. до 34,7%, което е рекорд. Според редица оценки към 2035 г. този показател може да достигне до 41%. В абсолютни цифри през 2017 г. „Газпром“ достави в далечната чужбина 194.4 млрд. кубометра, което е с 8,4% повече от обемите през 2016 г.

Още един важен инфраструктурен проект с участие на Русия и Австрия е изграждането на ЖП линията от словашкия град Кошице до Австрийската столица Виена с широко разстояние между релсите по руски стандарт. Както отбеляза по време на преговорите си с австрийския канцлер в Кремъл Владимир  Путин „този проект се обсъжда вече от отдавна, но сега, изглежда, постепенно си отива на място“.

Въпреки антируските санкции, чиито разпоредби Виена съблюдава в това число и поради преобладаващата  политическа инерция в  Европейския съюз и наложеното от Брюксел единодушие (в трактовката на Себастиян Курц то звучи по следния начин: "Ние се опитваме да допринасяме  активно за укрепването на Европейския съюз и ние се придържаме към европейската позиция") , двустранната търговия между Русия и Австрия показва постоянен растеж. Според руските данни, през 2017 г. той възлиза на 40.5%, а съвкупният търговски показател достига до 4,1 млрд долара, от които 1,9 милиарда се падат на руския износ. Още един характерен показател на двустранното взаимодействие са взаимните инвестиции: руските инвестиции в икономиката на Австрия са достигнали до 23 милиарда долара, докато австрийските в руската икономика до  5 милиарда.

Владимир Путин, обръщайки се към Себастиан Курц, подчерта „особеният характер на отношенията, които са се наложили между нашите страни в течение на дълги години. И това се отразява на най-важната сфера – икономиката“. „Имаме дълга традиция на добри двустранни отношения между Австрия и Русия“, потвърди Себастиан Курц.

Аналогични тенденции – сериозни загуби от санкционните войни и заинтересоваността на националната бизнес-общност тя да бъде прекратена, се наблюдават и в съседна Германия. В момента срещу антируските санкции се изказват 94% (!) от работещите в Русия германски бизнесмени. Преобладаващото мнозинство германски компании, работещи в Русия са за свалянето на европейските санкции, които сериозно затрудняват воденето на бизнеса, пише в доклад, представен от Руско-германската търговска палата на 1 март едновременно в Москва и в Берлин.

Докладът е съставен след 15-тото по ред съвместно допитване относно условията на деловия климат. Проучването се води от Източния комитет на германската икономика и от Руско-германската външнотърговска палата. В допитването участват 141 германски компании, осигуряващи в Русия почти 76 хил. работни места при общ оборот от повече от 11 млрд. евро.

Основните изводи от обобщителния доклад са следните: германският бизнес възнамерява да увеличи присъствието си в Русия, повече от 75% от допитаните компании разчитат на положително развитие през 2018 г, а новите антируски санкции на САЩ, според германската бизнес-общност  ще създаде „неопределеност“. Според проучването, 94% от германските бизнесмени, работещи в Русия, подкрепят отмяната на санкциите на ЕС. Само 5% от тях са за запазването им и едва 1% за засилването им. Сред тези, които са за свалянето на санкциите 57% са се изказали да поетапното им сваляне, а 37% са на мнение, че те трябва да се отменят незабавно.

Повече от три четвърти от допитаните бизнесмени отговарят, че антируските санкции така или иначе пречат на дейността им. Най-често германските предприемачи се сблъскват с ограничения по финансирането (38%) и с невъзможността да работят пълноценно в Крим (36%).

Особено трябва да се отбележи, че въпросното допитване е проведено при активното участие на Източния комитет на германската икономика, който традиционно активно лобира интересите на германския среден бизнес в правителствените кръгове на Германия.

Що се отнася до новите антируски санкции, въведени в САЩ, те предизвикват у германския бизнес неувереност и опасения. При това 41% от допитаните се затрудняват да отговарят как идните санкции, които ще имат екстериториален характер и ще засегнат свързаните с руски лица компании от трети страни, ще се отразят на тяхната дейност. Едва 33% от допитаните смятат, че санкциите на САЩ няма да засегнат бизнеса им.

Наложилата се ситуация създава обективни предпоставки за задълбочаването на противоречията между ЕС от една страна и САЩ от друга. Това се отнася както за търговско-икономическите разногласия между тях, така и за санкционната политика на Вашингтон по отношение на Русия.

Превод: Поглед.инфо