/Поглед.инфо/ Михаил Хазин отбеляза в интервю пред „Пражки телеграф“: „Брюксел обяви, че от 2020 г. ще престане да дава пари на „новите членове“… БВП на Полша ще падне с четвърт, БВП на Прибалтика с 50%. При останалите страни показателят ще е междинен. А падането на БВП с 25% са мащабите на Великата депресия от 30-те години на миналия век. Падането с 50% е колапс не само за икономиката, но и за държавата. Когато се случи това съкращение на бюджета, то цяла Прибалтика ще се превърне в сборище на бандити, които се изправят едни срещу други да си отнемат храната. А всички останали ще бъдат между тях. В тази ситуацията войната се ограничава със силна власт и с отнемането на оръжието от ръцете на населението. Но при наличието на черен пазар на оръжие в Украйна ще бъде крайно сложно неговото обръщение да се контролира“.
Икономическият смисъл на ЕС е да бъде зона на гарантирани печалби за корпорациите от „Стара Европа“. В Гърция, Португалия и Източна Европа, с изключение на Чехия, се попада в капана на колониалното усвояване на територията, при което бизнес метрополиите ликвидират цялата конкуренция, а с нея и възможността за развитие. Съответно парите в колониите се оказват недостатъчно за осигуряване на печалби на корпорациите на метрополиите.
В Европа проблемът бе временно решен с мащабната помощ за „новите членове“, за която плащат гражданите от развитата част. Държавите в Западна Европа изпращат пари на своите граждани в Източна Европа, за да осигурят печалби за бизнеса си там. Но глобалната криза и политически болезнената утилизация на средната класа (наложи се да наводнят Европа с мигранти, за да я отвлекат от падането на жизнения стандарт!) са принудителната причина за отказа от този механизъм.
И тук и Брекзит съкращава бюджета на ЕС с 14 милиарда евро годишно – с 10% (и рязко отслабва политическите позиции на източноевропейските икономически джуджета в ЕС, защото Великобритания провеждаше политика по тяхното „напомпване“ в противовес на френско-германското ядро) и през 2020 г. изтича програмата за помощ на „новите членове“ от структурните фондове на ЕС. Само тези дотации осигуряват 20% от БВП на Прибалтика и 6% от БВП на Унгария.
Между 1988 и 2004 г. структурните фондове на ЕС финансират развитието най-вече на Южна Европа с половин трилион евро. От 2004 г. идва ред на Източна Европа: Полша получава годишно 13,4 млрд. евро, Унгария – 5,6 млрд. евро, Чехия – 4,3 млрд. евро, Словакия – 3,7 млрд. евро, Литва и Латвия по милиард годишно.
Между 2014 и 2020 г. помощта от ЕС по всички канали (включително програмите за младежка заетост) е в размер на 77,6 млрд. евро за Полша, по 22 млрд. евро за Унгария и Чехия, 14 млрд. евро за Словакия.
От 2020 г. помощта ще бъде рязко съкратена както по бюджетни, така и по политически съображения: страните от Източна Европа не изпълняват своите задължения пред ЕС (както ми каза един високопоставен чиновник в Брюксел: „Европейската комисия няма никакви проблеми с България и Румъния, защото не вярва на никаква информация, идваща от тези страни), а Полша и Унгария изобщо правят това открито.
При това крайно националистическото ръководство на Полша заявява, че „няма да позволи“ намаляването на основната част от разходите на ЕС - „програмите за развитие“ (преди всичко за „новите членове). За тях се изразходват 43% от бюджета – 60 млрд. евро от 140 и след излизането на Великобритания нито Франция, нито Германия нямат намерение да търпят полската наглост.
Това ще доведе до крах не просто до паразитните икономики на Източна Европа, но и на целия обществен модел, в който стопанството принадлежи на немски и френски корпорации, а политическият елит е купен от САЩ и не се интересува от съдбата на своите общества, недоволните представители на които, както и младежта, работят на Запад.
Настоящето равновесие е крехко и съкращаването на финансирането му ще ускори процесите на деградация. Източна Европа, без да има възможност да се спаси с икономическа интеграция с Русия заради дълбоката русофобия на полското и прибалтийските общества, заради откъснатостта от нея чрез „Дивото поле“ Украйна, самата ще се превърне бързо в „Диво поле“.
В никакъв случай не трябва да тъжим за това – всичко бе свободен демократически избор на Източна Европа, основан на ненавист към Русия и желание да бъдат роби на „истинските европейци“, но същевременно сме задължени да се възползваме от всички откриващи се при това възможности.
Превод: Поглед.инфо