/Поглед.инфо/ „Германските социалдемократи спасиха Ангела Меркел“ пише италианският вестник „Carriere della Sera“ имащ предвид решението на извънредния конгрес на ГСДП. В тези думи има преувеличение, защото досега нямаше сериозна заплаха за четвъртия мандат на канцлерството на Ангела Меркел. Въпреки слуховете и сплетните (говорят, че нейният съпартиец Йенс Шпан е участвал в интригите), тя както и преди остава единственият реален претендент за канцлерския пост – дори и в този маловероятен случай, ако в Германия се проведат предсрочни избори.
Някога Конрад Аденауер за последен път бе издигнат от партията си като кандидат при условие, че предсрочно ще подаде оставка. Тогава той отстъпи поста на Людвиг Ерхард. За този исторически епизод днес малко си спомнят, макар, че и социалдемократът Волфганг Тифензее и да призова Ангела Меркел след две години доброволно да си тръгне. Фрау бундесканцлерин игнорира спокойно такива предложения: макар и по-малко популярна, отколкото преди, като политик тя няма конкуренти в Германия. През октомври-декември 2017 г. около 60% от германците заявиха, че новото нейно канцлерство е добро и дори много добро (наистина, през 2013 г. така смятаха 70%).
И въпреки това социалдемократите спасиха канцлера – спасиха я от неприятен избор, който тя трябваше да вземе, ако конгресът бе гласувал иначе: дали да оглави правителство на малцинството, дали да се върне към преговори със зелените и с либералите или да се обърне към президента Франк-Валтер Щайнмайер с искане да насрочи нови избори? Кое от тези три е най-малкото зло? Правителството на малцинството не устройва Меркел, свикнала да управлява в условията на подкрепа от страна на парламента към правителствените решения. Повторните преговори с „ямайската“ коалиция могат да се състоят, но единствено без нея. Новите избори, ако се съди по последните социологически проучвания, не обещават триумф за нейните християндемократи: в сравнение с резултатите от изборите на 24 септември незначителен ръст на гласовете ще получат „зелените“ и „Алтернатива за Германия“ (, което вече съвсем не устройва германския политически елит“.
Дословно „Carriere della Sera“ написа, че Меркел е спасена от разделените социалдемократи, а това е съществено допълнение. За разкола в ГСДП очевидно свидетелстват резултатите от гласуването на извънредния конгрес: 56% от делегатите „за“, 43% „против“ и 1% въздържали се. Това не е конгрес на победители и партийните лидери не изглеждаха щастливи на снимките.
След конгреса вестникът постави въпроса пряко: коалиция или хаос? И дори още по-язвително: голяма коалиция или голям хаос? Общо казано да бъдеш или не? Туй е въпросът? После Шекспир пише така:
Дали е по-достойно да понасяш
стрелите на свирепата съдба,
или обнажил меч, да се опълчиш
срещу море от мъки и в таз битка
да ги зачеркнеш всички? Смърт…1
В Германия в момента се водят размисли за неизбежното угасване на социалдемокрацията под ударите, ако не на „свирепата съдба“ , то на неумолимото време. Все пак преминалият конгрес можеше да се разглежда и като етап от процеса за формиране на правителството, който засега е далеч от приключване.
Германският политолог и професор от Франкфуртския университет Йенс Борхерт сравни Социалдемократическата партия с тигър, който е нападал със скок, а се е приземил като меко килимче. Т.е. германската социалдемокрация, пред която трепери Ото фон Бисмарк, идвайки на власт, се подаде на скромната обаятелност на буржоазията и загуби бойния си плам. Тигърът престана да бъде дивият звяр от дивата гора. Тази метаморфоза се случи постепенно и нямаше кой да я спре. Отрекли се от стремежа си към социалистическо преустройство на обществото, германските социалдемократи приеха на въоръжение концепцията за социална пазарна икономика (в Годесбергската програма от 1959 г.), която не без участието на американците бе издигната в следвоенните години до ранга на държавна доктрина. Използваха се кейнсианските идеи и социалдемокрацията се зае с „хармонизирането на интересите на труда и капитала“ под лозунга на борбата за социална справедливост.
Периодът от следвоенното икономическо чудо до енергийната криза от 1973 г. е приет да се смята за „златен век“ на социалдемокрацията не само в Германия, но и като цяло в Западна Европа. Въпреки, че успехите на европейската социална държава да не са изключителна заслуга на социалдемократическото движение, по-значително роля изигра състезанието на двете социално-икономически системи. Още преди разпадането на системата на световния социализъм, през 1983 г. известният германски философ и социолог Ралф Дарендорф публикува нашумяла статия, в която предсказа мрачната участ на европейската социалдемокрация. Строго казано, това не бе предсказание, а прогноза, имаща собствената си логика: социалната държава съществува, значи и историческата мисия на социалдемокрацията е приключила и на ГСДП ѝ остава единствено да слезе от сцената. От тогава социалдемокрацията с променлив успех се опитваше да опровергае тази присъда.
Ярък епизод от задочната полемика между социалдемократите с Дарендорф стана декларацията Блеър-Шрьодер „Пътят напред за европейската демокрация“ от 1999 г., но в редиците на ГСДП тя не получи признание. Междувременно консервативните партии започнаха с успех да изтласкват социалдемократите не само от Великобритания и Германия, но и от другите европейски страни. А проблемът със социалната справедливост остана далеч от своето решение. Многобройни изследвания показват, че разривът между бедните и богатите расте по целия свят, включително и в ЕС. Например в САЩ 10% от най-богатите граждани получават 36% от дохода, докато 25%-те процента най-бедни – едва 3%. Подобни са и цифрите в Германия – съответно 31% и 1,3%. Въвеждането на минималната работна заплата с цел да се съкратят мащабите на неравенството, което ГСДП постигна през 2014 г. не помогна, дори напротив: ако до тогава под границата на бедността (по немски стандарти) да живееше 15,4% от населението на страната, то две години по-късно вече бе 15,7%. Индексът на Джини, който международната статистика използва за степента на разслоение на обществото остава неизменен. Днес германските социалдемократи са повече заети с търсенето на политическото си лице, а за социалната справедливост се грижи Лявата партия.
Пикът на участието на социалдемократическата партия в правителството на страните на ЕС (в 13 страни) се случи на границата между хилядолетията. Днес такива страни в преживелия две вълни на разширение оттогава ЕС са едва шест: Германия, Швеция, Румъния, Словакия, Португалия и Малта. През миналата година от списъка им отпаднаха Франция и Австрия, а лидерът на германската социалдемокрация Мартин Шулц след позорния провал на изборите през септември (на изборите партията имаше жалък успех – минимален за цялата ѝ история след 1933 г.) с гордостта на тигър се отказа от участие в правителството, за да може след това „под стрелите на свирепата съдба“ бързичко да се превърне от тигър в меко килимче.
1 Превод на Валери Петров (бел. прев.)