/Поглед.инфо/ Късно през нощта на 6 ноември стана известно, че съдът в Белгия е освободил екс-президента на Женералтата на Каталуния Карлес Пучдемон и неговите бивши съветници при определени условия. За това съобщи в своя микроблог заместник председателя на каталунската национална асамблея Агусти Алкоберро. Представителят на една от най-големите националистически обществени организации на региона отбеляза в Twitter, че бившият каталунски лидер и неговите съратници, избягали в Белгия, ще останат там на свобода. При това те няма да напуснат пределите на страната до тогава, докато не бъде решен въпроса за предаването им на Мадрид.

На 5 ноември бившият глава на каталунското правителство Карлес Пучдемон и четири политици, пристигнали в Белгия заедно с него, доброволно са отишли в полицекския участък в Брюксел. Каталунците са били съпроводени от адвокати. Явилите се в полицията са били арестувани за едно денонощие в съответствие със законите на страната, след което, както стана известно днес през нощта, са ги пуснали. В момента се решава въпроса за тяхната екстрадиция в Испания.

Честно казано не е ясно какво е търсил Пучдемон в Белгия. Свобода? - Той не е в това положение, политиката задължава. Защита? - Но това е поражение. Продължаване на политическата дейност в изгнание? - В дадените условия това означава политическа смърт. Тоест бягството се оказа именно бягство – от задълженията, от политиката, от избора на народа, от своя политически статус.

Пучдемон е човек, който можеше да внесе името си със златни букви в историята на независима Каталуния. За това не беше необходимо да прибягва до оръжия – достатъчно беше бързо и ясно да се вземат решения и да вземе властта в ръцете си в обявените срокове. Печалбата във времето би довела властта в Испания до необходимостта да се реши въпроса за легитимността на властта в Каталуния с помощта на оръжие и тогава цялата “прогресивна световна общественост” би била принудена да се изправи на защита на испанското Косово, иначе двойните стандарти на Европа и САЩ щяха да станат очевидни.

Както казваше великият теоретик на революцията Владимир Ленин, рано или късно при революционни събития винаги настъпва ситуация, когато “вчера беше рано, а утре ще бъде късно”. Именно в тези дни, които за него бяха не един, а няколко, Пучдемон и прояви своята политическа непоследователност и стратегическа слабост. Той се опита да седи на два стола, а испанското правителство, усещайки че столовете му не са твърди, а достатъчно течни, само засили натиска и стратегически надигра ръководството на каталунската автономия.

Днес Пучдемон е в Белгия. От страни изглежда, че не избяга позорно, а отиде да решава въпроси. Ситуацията не решава и това, че правителството на Белгия го пусна под гаранция – не той контролира днес съдбата си, а външните играчи. А за политика това е поражение. Той загуби не само себе си, но и съдбата на Каталуния. Както и да се оформи резултата от предсрочните парламентарни избори, стратегически инициативата за каталунците е изтървана, а волята за получаване на суверинитет съществено е пречупена от предателството на лидерите. Пучдемон изпусна своя момент на слава и си донесе само позор.

Превод: Магдалена Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели