/Поглед.инфо/ След като населението на Каталуния на местен референдум и в масови протестни акции достатъчно еднозначно даде да се разбере, че иска независимост, официален Мадрид тръгна по най-погрешния път, който бихме могли да си представим. Без да се опита да започне някакъв диалог, испанските власти изпратиха в Каталуния спецназ, който провокира сблъсъци, и в бяха ранени около хиляда човека.

Възможно е, ако противниците на Мадрид бяха въоръжени терористи и екстремисти, заплашващи международната стабилност, такъв подход би бил оправдан. Но в дадения случай скованите в броня спецназовци пребиваха студентите - хипстери и бабите с дядовците, с което в края на краищата само още повече отвратиха региона от Мадрид. Следващата крачка на испанските власти стана инициирането на наказателно преследване на представителите на местната власт на Каталуния, организирали „сепаратистки“ референдум и организирали в автономията на извънредни парламентарни избори. Само по това, колко лесно каталунските партии, обявяващи се за независимост на региона се съгласиха да играят по испанските правила, представителите на Мадрид трябваше да заподозрат, че нещо не е на ред. Но, изглежда те бяха опиянени от успеха от „разгрома“ на барцелонското самоуправление и загубиха връзка с реалността...

Новите избори бяха определени за 21 декември. И всички „сепаратистки“ партии изявиха желание да участват в тях. А Мадрид с това, че сам инициира извънредното волеизявление, на пръв поглед предварително легитимира неговите резултати.

Какво имаме фактически?

Участието в изборите се оказа рекордно – 81%. За европейските страни, където участието в избори формално не се счита за задължително, това просто е фантастично много. По предварителни данни абсолютна победа на изборите спечелиха привържениците на независимостта.

Три условно „сепаратистки“ партии получиха минимум 70 места от 135. Коалицията „Заедно за Каталуния“ на бившия ръководител на автономията Карлес Пучдемон, който сега се крие от испанските служби в Белгия спечели 34 места. „Левите републиканци на Каталуния“ на намиращия се в затвора бивш заместник на ръководителя на автономията Ориол Жункерас – 32, техните партньори от „Кандидати за народно единство“ - 4.

Происпанската партия „Граждани“ формално е лидер в изборите с 37 мандата, но явно отстъпва на съвкупните сили на своите опоненти. А „Народната партия на Каталуния“, представляваща в Барселона интересите на премиер министъра Мариано Рахой избирателите просто „смачкаха“. Привържениците на ръководителя на националното правителство на страната ще се задоволят с 4 кресла.

„Юнионистите“ се усмихват криво и говорят , че са завоювали достатъчно гласове „за да не говорят сепаратистите от името на цяла Каталуния“, но те са учили математика в училище и прекрасно разбират, че са загубили.

Ситуацията за официален Мадрид е просто абсурдна. Сами определиха изборите – сами и се провалиха на тях.

Нещо повече, испанските власти ловят из цяла Европа най-популярния политик на региона, ползващ се с огромна народна подкрепа, а неговия партньор по коалиция (и втори по популярност политически деец) пъхнаха в затвора. Просто тържество на свободата и демокрацията!

До сега Испания отчаяно тикаше ситуацията в задънена улица. Разбира се, тяхна работа, но сега, изглежда е време да се спрат и да се опитат да започнат поне някакъв диалог с онези, които наричат „сепаратисти“. Разбираемо е, че всеки компромис ще означава отстъпки и, възможно, достатъчно болезнени, но сега накъде без това?

Глобално изборите в Каталуния за пореден път демонстрираха несъвършенството на редица норми на съществуващото международно право. Никой така и не обясни като хората кога и при какви обстоятелства работи точка 2 на член първи от устава на ООН, говорещ за „принципа на самоопределението на народите“, а кога над него преобладава принципа на териториалната цялост и нерушимостта на границите. В този смисъл не е ли време да се разработят някакви „правила на играта“, които да дадат поне шанс на участниците в незатихващите конфликти по цялата планета.

На Пиренейския полуостров ние сега ще имаме конфликт на две стопроцентно легитимни власти. Избраните по демократичен път от целия народ на Испания мадридски чиновници и депутати с избраните по същия демократичен път (че още и по инициатива на самия Мадрид) власти в Каталуния. Това би било даже смешно. Ако не беше толкова взривоопасно....

Превод: Магдалена Желязкова