/Поглед.инфо/ Владимир Путин не дава покой на западните лидери – те го демонизират и едновременно с това сравняват със себе си. Еманюел Макрон се похвали на френските журналисти с това, че е равен на Путин и че той го разбира. Тези думи не са казани под запис, но и в състоялото се преди това интервю френският президент наговаря такива неща, че над него се смеят вече в няколко столици.
На Владимир Путин не му върви със западноевропейските колеги – ако в началото на века той все пак има с кой да си поговори сериозно, то сега равнището на събеседниците е катастрофално снижаващо се. Достатъчно е да погледнем Италия и Франция. Вместо Берлускони и Проди дойде Матео Ренци, а на мястото на Жак Ширак и лукавия, но категоричен Саркози – Оланд и Макрон. Но сега Путин не може да избира и му се налага да общува с тези, които са налични. Например със същия този Еманюел Макрон, който след месец ще пристигне в Русия.
Вторник трябваше да стане за него ден на триумф – 40-годишният политик, преди по-малко от година станал президент на Франция, изнесе в Европейския парламент в Страсбург програмна реч „Бъдещето на Европа“. На Макрон много му се искаше неговите предложения как да изведе ЕС от кризата да бъдат високо оценени от всички европейци, а неговата страна да си върне мястото на един от двамата лидери на Европа.
„Истинска Франция се завърна“, така го приветства председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Но речта, произнесена от президента на Франция пред европейския парламент, в която той разсъждава за водената в Европа „един вид гражданска война“ и в която громи противниците на либерализма (всички разбират, че става дума най-вече за Унгария и Полша) за тяхното „преклонение пред нелиберални възгледи“ и в която посочи, че „отговорът се заключва не в авторитарната демокрация, а в авторитета на демокрацията“,се оказа в сянката на интервю, което той даде пред телевизия BFM. По време на тричасовото интервю Макрон говори най-вече за вътрешната политика, но не се въздържа да коментира и външната. А по-точно да представи своите способности. Последствията то самохвалството не се забавиха.
Макрон разсъждава за Сирия – за голямата роля, която Франция ще играе в мирното разрешаване на конфликта, подчертаваше доколко е важна ролята на Париж.
„От самото начало Франция има своята роля в международната общност, която се заключва в това, че да говорим със всички“, и разказа, че „преди използването на химическото оръжие и нямаше усложнение на конфликта в Източна Гута… предлагах да замина за Турция и да се срещна с президента Путин, президента Ердоган и с президента Роухани“.
Тоест втората среща на „голямата тройка“, провела се наскоро в Анкара е можело да се превърне в среща на „четворката“, което би означавало включването на Париж към създадения от Путин формат на държавите, които са най-силно въвлечени в сирийския конфликт. Разбираемо е, че макар Фарнция да е там в лично качество, а не като представител на Евросъюза, такъв ход би срещнал разбиране у Путин, Ердоган и Роухани. Все пак Франция има най-тесни връзки със Сирия – тя е нейна бивша метрополия, там е разположена най-голямата сирийска диаспора и живеят много сирийски опозиционери. Реално да воюва в Сирия, както го правят Иран, Русия и Турция, Франция, разбира се, няма да се заеме, но влиянието ѝ при сирийското урегулиране щеше без съмнение да нарасне.
Но едновременно с подобен ход Макрон би предизвикал недоволството и на САЩ, и на ЕС – получава се, че Париж възнамерява да действа заедно с Путин. И на президента на Франция веднага му напомниха за проатлантическата солидарност – която републиката проявява също толкова послушно, както и при Оланд. Това бе демонстрирано, например, с решението за изгонването на руските дипломати по случая Скрипал.
Така че е неразбираемо доколко Макрон представя мечтата си за „голяма четворка“ за реални преговори с Путин, но преди всичко, той силно е преувеличил. Потвърждение на това е фактът каква реакция предизвика следващото твърдение на Макрон. Описвайки плюсовете от своето решение да се присъедини към американския удар по Сирия, той заяви, че с „тези удари ние разделихме руснаците и турците. Турция осъди химическата атака и подкрепи операцията, която проведохме“.
Тук последва отговорът на турския министър на външните работи, който заяви, че макар и страната му и Русия да имат различни възгледи по някои въпроси, точно думите на френския президент няма да провалят отношенията им:
„Много наши западни приятели правят популистки заявления. Ние чакаме от него заявления, които да съответстват на равнището президент“. Това е крайно рязко заявление, фактически унижаващо президента на Франция, а веднага след това му долетя неочакваното и от Вашингтон. Работата е там, че Макрон разказа за това, че в него се вслушва и американският президент:
„Преди десет дни президентът Тръмп говори, че САЩ трябва да прекратят военната операция. Ние го убедихме, че трябва да останат по-продължителен срок“.Тръмп реши да не отговаря сам на Макрон – прессекретарят на Белия дом Сара Сандърс съобщи, че Мисията на САЩ не се е променила и че Тръмп ясно е отбелязал, че „иска американските войници да се върнат у дома колкото се може по-скоро“.
Така, вместо да изглежда като силен световен лидер, Макрон се представи, меко казано като безотговорен фантазьор. А му и провървя, че Путин реши да не му отговаря – нали Макрон също поразсъждава за отношенията си с него.
Наистина, в самото интервю президентът на Франция се ограничи с това, че ако по-рано Путин е смятал западните лидери за „мили и слаби“, то „сега е разбрал, че не е така“. Тоест – ударили са по Сирия и сега Кремъл е започнал да ги уважава. Разбираемо е, че в Москва решиха да не коментират това, но още по-смешното е това, което Макрон е заявил вече не зад микрофоните.
Оказва се, че след записа на интервюто, на чаша вино, той в разговор със съпругата на един от двамата интервюиращи, Жан-Жак Бурден, разсъждава примерно така:
„Аз съм равен на Путин. И Путин, освен това, ме разбира. А по Сирия реших да ударя, за да може Путин да разбере, че ние също участваме в това. И той разбира подобни неща. Това е решение, което ще доведе до мир в Сирия“.
Тук е смешно всичко – например, че президентът на Франция искрено вярва, че с формалното участие в абсолютно имитационния удар на Тръмп по Сирия ще може да привлече към себе си вниманието на Путин. Но най-смешното е това, че се сравнява с Путин.
Не защото Помпиду е можел да се сравнява с Брежнев, Ширак с Елцин, а Дьо Гол е можел да се съпоставя със Сталин, но за взелия се буквално от никъде Макрон, чиято фамилия повечето французи за първи път чуват едва преди три години, е леко нескромно да се поставя на едно равнище с човек, който целият свят смята за най-силния геополитически играч на съвремието. Не – най-смешното е, че Макрон се сравнява с този, когото Западът се опитва да изобрази като заплаха за демокрацията по целия свят, включително и за „прекрасната Франция“.
По-рано подобно нещо си го позволяваше единствено Тръмп – но това му струва клеймото „марионетка на Путин“. Впрочем, Макрон, „измислен“ от атлантистите за де бъдат допускани в Елисейския дворец тези, които имат реална политическа тежест и собствен поглед върху бъдещето на Франция (в това число и разбиращи нуждата да имат добри отношения с Русия), не рискува да получи „руски печат“. Просто защото вече никой не приема думите му сериозно.
Превод: Поглед.инфо
