/Поглед.инфо/ Ако все още помните всеобщия порив за единение с жертвите на един от най-шокиращите европейски терористични актове, завинаги останали в новата история: „Аз съм Шарли“, то знайте, че редът се сменя не за дни, а за часове и с отчет на наблюдаваните тенденции, не е далеч времето, когато ще може да се заяви открито, че трагично загиналите служители на скандално известния парижки вестник „Шарли Едбо“ всъщност сами са се застреляли.

Вие, може би, сте слушали, че един от разстреляните на 7 януари 2015 г. от терористите в парижката редакция е художникът-карикатурист и журналист Стефан Сарбоние („Шарб“), който два дни преди своята трагична гибел, приключва един любопитен във всички отношения текст с много политически некоректно заглавие - :“ "Послание на измамниците от ислямофобията, които играят в полза на расистите".

Същността на този текст отделя зърното от плявата, без политически коректно увъртане и добре се вижда в някои откъси, например:

„Ако смяташ, че критиката към религията е проява на расизъм,

Ако смяташ, че „ислямът“ е наименование на народ,

Ако смяташ, че може да се смеят над всичко, освен на това, което е свято за теб,

Ако смяташ, че наказанието на богохулниците ще отвори за теб райските порти,

Ако смяташ, че хуморът е несъвместим с исляма,

Ако смяташ, че мюсюлманите не са способни да разберат иронията,

Ако смяташ, че човек, роден от мюсюлмани, може да бъде само мюсюлманин,

Ако смяташ, че защитата на исляма е най-добрият начин за защита от мюсюлманите,

Ако смяташ, че в Корана е написано, че да се рисува пророкът Мохамед е забранено,

Ако смяташ, че изображението на джихадист в карикатура е обида към исляма,

Ако смяташ, че всяка община трябва да има своя антирасистка асоциация,

Ако смяташ, че ислямофобията е равна на антисемитизма,

Ако смяташ, че ционистите, които управляват света са платили на писател в сянка, за да напишат тази книга,

То приятно ни четене, защото този текст е за теб“.

С други думи оставеният от Шарб текст просто сумира всички основни пунктове на етиката, приета в съвременната европейска цивилизация от гледна точна на традиционното понятие за „светско“ и всички права и задължения, които то предвижда, а именно уважителното отношение към всяка религия, без задължение непременно да се предпочита една от тях за сметка на останалите , както и изискване на уважително отношение от религиозните общини към светската част от населението, което не практикува никаква религия.

Още по опростявайки, това може да се нарече „манифест на светския европеец“, деклариращ правата и задълженията на светския човек по отношение на всяка религия, а също „правата и задълженията на религиите“ по отношение една към друга и всички останали. Колко лесно! Вие не сте съгласни? Къде в цитираното виждате престъпление? Смятате, че всички религии са равни, но някои са по-равни от другите?

Няма да ви измъчвам повече от необходимото: неотдавна този текст бе признат за „расистки“ , „разделящ“, „правещ от мюсюлманите вътрешни врагове“. Край на цитата.

По-нататък става още по интересно. Не се разпръсквайте.

Студентска конференция с прочитане и обширно обсъждане на последното послание на „Шарб“, обявета във френския университет „Париж-Сисро“, неочаквано предизвика гръмък скандал и бе заклеймена от част от левите активисти от профсъюза "SUD-Solidaires" като „срамен опит да се поощряват расистки тенденции и ислямофобия“.

С други думи, реакция, пряко противоположна на текста на Стефан Шарбоние.

Още няколко студентски профсъюзи обявиха своето твърдо намерение да забранят тази конференция и да спрат публичното четене на текста на Шарбоние, заплашвайки с „масови протести на студентите от университета“.

Побързалата да пристигне на „масовите протести“ преса откри набързо нарисувано на стената знаме на антифашистка организация (!?) и „около 20“ събрали се пред сградата на факултета активисти със покрити с шалове лица.

Тази вяла картинка спокойно е гледана от бъбрещи си весело трима полицаи.

По-многочислена охрана на „масовия протест“ просто не е била необходима.

При такава рехава „възмутена маса“ нямаше забрана на конференцията, но и осмелилите се да присъстват студенти изглеждаха, според единодушното впечатление на свидетелите, леко уплашени.

Мнозина напускнаха залата без да дочакат края на четенето на текста на Шарб, според един от журналистите или просто наплашени от собственото си присъствие на политически некоректното събрание или тайно уплашени от активистите.

В напрегнатата дискусия някак си преобладаваха съвършено отвлечени от основния проблем и звучащи съвсем неубедително обвинения по адрес на бившия президент Саркози, който уж със своята прямота е развързал езика на ислямофобите и расистите, общите жалби за "тормоза над мюсюлманите", запомнени като детска песничка, както и други общи фрази и сигурни лозунги за "равенство и братство".

Цялата конференция окончателно мутира в карикатура, когато думата е взета един от присъстващите, младеж прехвърлил тридесетте години, тип „вечният студент“.

Преди всичко той заяви, че самият е мюсюлманин, но че не симпатизира на „Ислямска държава“ и веднага след това, без всякаква логична връзка към уморената от недоумение и вече скучаеща зала започна да говори за „капитализма, либерализма, гнета на бедните и преяждането на богатите“.

Тогава юношата достигна до тезата, че „разбира се, 200-300 загинали от ръцете на джихадистите във Франция е нещо ужасно, но нали от безработицата загиват хиляди“, след това той бе тихичко свален от трибуната, хванат през лактите.

С една дума, цялата „конференция“ силно напомняше на сбирка на работниците във винпром, където току що са изслушали поредния „началник на транспортния цех“.

Към края на „мероприятието“ водещата тенденция се очерта като пряко противоположна на изначално замислената и дебатите съществено се обагриха с темата за „тормоза над мюсюлманите“, все повече отдалечавайки се от „равноправието на всички религии в светската държава“.

Дори не бих писал за това, ако сред присъстващите нямаше няколко души, смело повдигнали много важни и никак политически коректни въпроси.

Един студент стана и разказа, че левите активисти се опитват да организират протести с цел да не допуснат конференцията и че всички плакати, закачени във факултета, обявяващи за събитието, постоянно са били късани или зацапвани със спрейове. Още една жена от публиката гръмко заявява, че е „шокирана от това, че във френски университет, при неотменена свобода на словото, се опитват да забранят подобна конференция“.

Но най-любопитно е изказването на жена-преподавател от университета на Нантер. Тя казва булвално следното:

  • Бих желала подобна конференция да се проведе в университета на Нантер, но съм абсолютно уверена, че това е съвсем невъзможно. Ние сме единственият факултет, който след терористичните актове не можеше дори да издигне лозунга „Аз съм Шарли“. Това бе немислимо по отношение на нашата публика. След всеки терористичен акт в университета се появяваха все повече жени в хиджаби. Мнозина от тях вече открито заявяват „Аз съм Мохамед Мера“.

Напомням: Мохамед Мера е терорист, извършил серия убийства на военни в град Монтобане и появил се въоръжен в еврейското училище в Тулуза на 19 март 2012 г., където той сериозно ранява дете, хладнокръвно застрелва учител и две момчета – на 7 и 3 години. След това, забелязал сред уплашените деца, скрили се зад вратата момиченце на 8 години, той е изтегля за косите и я застрелва в главата, гледайки я право в очите. Пресата не обича да си спомня този дребен детайл.

Ето такива „герои“ постепенно, но уверено заменят лозунгите и позивите, при това вече не само в периферията и в неблагополучните квартали.

В днешния мрачен ден това е всичко, което трябва да знаем за състоянието на френското студентство и за перспективите за скорошното му развитие.

Същевременно завоеванията на единната политически коректна мисъл вече достигат до желания размах за тоталното преразглеждане на вчерашните герои, днешните жертви и утрешните ценности.

Кумирите не са вечни и може да се окаже, че колелото на съдбата изобщо не върви по маршрут, а скърцайки с пълна сила се носи към ада.