/Поглед.инфо/ Точно преди 14 години, на 1 май 2014 г. Литва, Латвия и Естония влязоха в Евросъюза.

Европейската интеграция се представяше от ръководството на Прибалтийските републики като връх на историческото развитие, влизане в царството небесно, където Литва, Латвия и Естония ги очаква благоденствие и разцвет. Реалността се оказа не толкова радостна: в състава на ЕС Прибалтика се превърна в деградираща периферия на Европа с умираща икономика и разотиващо се население.

  1. Население

Прогнозите, че членството в ЕС ще доведе до отток на трудоспособното население от Литва, Латвия и Естония към Западна Европа не само, че се сбъднаха, а се оказаха дори излишно „оптимистични.

Европейската интеграция доведе не просто до отток, а до истинско бягство на хората от Прибалтика.

След влизането в Европейския съюз и получаването на правото на свободно предвижване по Европа Литва, Латвия и Естония бяха напуснати от всеки пети човек. В годините на кризата Литва за няколко години бе оставена от повече от 150 хил. души, Латвия от повече от 100 хил. души. Но и след частичното следкризисно възстановяване на икономиката имиграцията продължава. Населението на Литва намалява с 1,5%, а на Латвия с 1% годишно.

Титулните нации на страните от Прибалтика, заради съхраняването на които независимост провъзгласиха Литва, Латвия и Естония, са умиращи.

Носителите на естонски език по света са останали по-малко от един милион души. Броят на латвийците в Латвия е малко повече от милион. Младите естонци, латвийци и литовци масово напускат своите страни, създават семейства зад границата, отказват да се завръщат в Прибалтика, а потомците им дори не знаят езика на предците и не чувстват своята принадлежност към балтийските народи.

Икономика

Европейската интеграция се превърна в унищожаването на цели отрасли от националните икономики на Литва, Латвия и Естония, при това понесените щети не бяха компенсирани от Брюксел.

Влизането в ЕС приключи процеса на деиндустриализация на региона: тези големи промишлени обекти на балтийските страни, които оцеляха след пазарните реформи от 90-те години и съзнателната политика на управляващите националисти по ликвидацията на заводите и фабриките, бяха закрити заради невъзможността да издържат конкуренцията на евтиния европейски внос.

ЕС застави Литва да закрие най-голямата в момента на построяването си атомна електростанция на света - АЕЦ „Игналинск“

Латвия под натиска на Брюксел бе принудена да се откаже от производството на захар и да закрие всичките си захарни заводи.

Европейските квоти за риболовство и ограничаването на риболовния отрасъл в Балтийско море доведоха до това, че риболовния флот в тези страни бе предаден на скрап.

Европейският съюз плаща дотации на прибалтийските фермери, не за да развиват своето производство – пари се дават за отказ от отглеждане на продукция, за да не може селскостопанските производители от Естония, Латвия и Литва да създават конкуренция на западноевропейските агрохолдинги дори на родни пазар.

В резултат членството в ЕС се превърна в страните от Прибалтика в загуба на нормалната икономика като такава. Литва, Латвия и Естония се икономически самодостатъчни в Европейския съюз и живеят на „изкуственото дишане“ на фондовете на ЕС.

Еврофондовете

В замяна на свиването на производството и унищожаването на реалната икономика Европейския съюз насочи към Прибалтика финансов поток от структурните фондове на ЕС. Дотациите трябваше да осигурят „израстването“ на прибалтийските икономики и да доведат Литва, Латвия и Естония до средното икономическо развитие на Евросъюза.

Днес еврофондовете дават 3% прираст на БВП на Балтийските страни – без дотациите би имало падение в икономиките на Литва, Латвия и Естония. За сметка на структурните фондове на ЕС оцеляват селското стопанство и строителния сектор. С прекъсването на брюкселския паричен поток тези отрасли ги очаква криза, която ще прекърши цялата икономика на Прибалтийските републики.

Междувременно нещата отиват към намаляване на европейското финансиране: след 2020 г. европейският бюджет ще стане по-малък и от това може да се съкрати делът за дотации на страните, получаващи „социални помощи“.

Прибалтика и сега се сблъсква с прекъсвания на финансирането. Европейската комисия отказа да съфинансира литовския терминал за втечнен газ, не даде пари за естонския такъв и за АЕЦ „Висагинск“.

Но след две-три години политиката за изравняване на Европейския съюз може или изобщо да бъде прекратена, или да се измени не в полза на Прибалтика. Financial Times например съобщава, че в резултат на реформите на системата за отделяне на финансова помощ парите ще бъдат пренасочени от Източна Европа към Гърция, Италия и Испания.

Демокрация и права на човек

Когато Литва, Латвия и Естония влязоха в Европейския съюз, оптимистите се надяваха, че европейската интеграция ще подобри отчайващата ситуация с демокрацията и правата на човека в тези страни.

Песимистите скептично отговаряха, че ако Европа е готова да приеме в своите редици страни с позорната институция на негражданството, то тя ще си затваря очите и с проблемите на демокрацията и правата на човека в Прибалтика.

Демокрацията в страните от региона така и остана в ущърб на някои, не се появи и всеобщо избирателно право в Латвия и Естония, продължава дискриминацията на националните малцинства, а в обществено-политическия живот на балтийските страни след влизането в ЕС се появиха подобни уродливи явления, за които успяха да забравят в „просветена Европа“.

В Прибалтика сега има свои политически затворници. Инакомислещите там стават „затворници на съвестта“. Специалните служби поименно изброяват „враговете на народа“. За отричането на „единствената правилна версия на историческите събития можеш да останеш зад решетките до пет години.

Неудобните общественици и журналисти се затварят. Неугодните телевизионни канали се изключват. Училищата на националните малцинства се закриват. Руският език, на който говори една трета от населението на Латвия и четвърт от това на Естония, няма никакъв официален статут.

И цялата тази „демокрация“ се върши под знамето на Европейския съюз.

Жизнено равнище

Литва, Латвия и Естония очакваха от влизането в ЕС, че най-накрая ще заживеят като Швеция, Дания и Финландия. Че ще догонят „Стара Европа“ по жизнено равнище.

След 14 години в ЕС разривът в основните показатели на социалното благополучие между Прибалтика и Скандинавския полуостров стана още по осезаем.

Литва, Латвия и Естония делят с Румъния и България званието най-бедни страни от ЕС.

Страните от Прибалтика са антилидери по разходи за социална защита на населението в Европейския съюз. В Латвия разходите за социална защита са 14,5% от БВП – последното място в Евросъюза. Практически толкова е и в Литва (14,7%) и в Естония (15,1%) – предпоследните места. За сравнение във Франция за социална защита харчат 34% от БВП, а в Дания точно една трета от БВП.

И така страните от Балтия са на края на всички рейтинги за социално благополучие в страните от ЕС. Те са на последни места по разходи за здравеопазването, по инвестиции в социалната инфраструктура, по финансиране на социалните програми.

В тях са едни от най-ниските в Евросъюза заплати, пенсии, стипендии, помощи за безработица, инвалидност, майчински.

Затова пък Литва, Латвия и Естония са лидери в други европейски рейтинги. В рейтингите по количество от населението, намиращо се под линията на бедността, в рейтингите на броя на жителите, заплашвани от материално и социално изключване. Прибалтийските страни са лидери по убийства, по самоубийства, по употреба на алкохол. Това печално лидерство е най-нагледният резултат от членството им в ЕС.

Превод: Поглед.инфо