/Поглед.инфо/ След срещата си с френския президент Манюел Макрон руският държавен глава Владимир Путин даде интервю за в. „Фигаро“.

„Фигаро“: Вие пристигнахте тук, за да откриете изложба, която е посветена на 300-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между Франция и Русия. Френско-русктите отношения познават възходи и падения. Как оценявате днес тези отношения? Какво представлява за вас фигурата на Петър I, който пристигнал във Версай през 1717 г., за да отбележи дипломатическите отношения?

Владимир Путин: Президентът Макрон ме покани за участие в откриването на тази изложба. Но съм длъжен веднага да кажа, че отношенията между Русия и Франция са били установени доста по-рано и имат много по-дълбоки корени, за което на няколко пъти си спомнихме с президента. През XI век тук е пристигнала по-младата дъщеря на един от нашите велики князе Ярослав Мъдрия, Анна, която станала съпруга на френския крал Анри I. Така я и наричали – Ана Руска, кралица на Франция. Нейният син Филип I станал основател на две европейски династии: Валоа и Бурбоните, вторите от които и до днес управляват в Испания. Поради това ние имаме много дълбоки корени на отношенията, на истината е, че през последните 300 г. отношенията да са се развивали предимно интензивно. Много разчитам на това, че днешното мероприятие, изложбата и нашите преговори с президента Макрон ще помогнат на тези отношения да бъде придаден нов импулс.

Вече казах на френския ми колега, на нашите френски приятели, че Петър I е преди всичко реформатор, човек, който не просто е въвеждал най-доброто и напредничавото. Безусловно, той е бил патриот на страната си, борил се е за достойно място на Русия в световните дела, но основно той е преобразил собствената си страна, правейки я по-съвременна, мобилна, устремена към бъдещето. На него много неща са му се удали, да не кажа всичко. Той се е занимавал с наука, образование, култура, занимавал се е с военно дело и държавно строителство. След себе си е оставил колосално наследство, от което Русия се ползва на практика и до ден-днешен. Вече не говоря за това, че той е основал моя роден град Петербург, който в продължение на дълго време е бил столица на Руската империя.

„Фигаро“: Как протече първата ви среща с Еманюел Макрон? Успяхте ли да преодолеете етапа на недоверие?

Владимир Путин: При всяка среща, при всякакви контакти, при всякакви мероприятия на такова ниво – още повече, ако това е първа среща, първи контакти – винаги има някакви очаквания. Ако ги няма тези очаквания, то е безсмислено провеждането на срещи от такъв род. Естествено, имаше очаквания и този път. Те бяха свързани с това, че на мен ми се искаше от близо, в първо лице да разбера позицията на встъпилия в длъжност президент на Френската Република по ключови въпроси от международния дневен ред, по двустранните отношения. Естествено, новоизбраният президент на Франция, встъпил в длъжност, има свой поглед за нещата, за двустранните отношения, за международната политика. Като цяло това е много прагматичен поглед, както ми се струва. При нас съвсем ясно има точки за сближаване на нашите позиции, за съвместна работа по ключови направления.

„Фигаро“: Изпълнението на Минските споразумения за Украйна, както ни изглежда на нас, днес се намират в патова ситуация. Успяхте ли с президента Макрон да постигнете прогрес по пътя на урегулиране на този конфликт?

Владимир Путин: Прогрес по урегулиранет,о на който и да е конфликти, в това число и конфликта в югоизточните райони на Украйна, може и трябва да бъде постигнат преди всичко и основно от замесените в конфликта страни. Конфликтът в югоизточна Украйна – това е вътрешен конфликт, украински конфликт. Той се случи след неконституционното, силово превземане на властта в Киев през 2014 г. В това е източникът на всички проблеми. Най-важното, което трябва да бъде направено, е да намерят в себе си сили всички замесени в конфликта страни да се договорят, и, преди всичко, аз съм убеден в това, топката, както се казва, е в полето на официалните украински власти. Те трябва преди всичко да се погрижат да изпълнят тези Мински споразумения.

„Фигаро“: Какво ще позволи да се постигне прогрес именно в тази посока? Може ли Русия да излезе с инициатива, така че най-накрая да бъде осигурено примирие?

Владимир Путин: Ние през цялото време излизаме с тази инициатива. Ние смятаме, че главното, което трябва да се направи, е изтеглянето на въоръжените сили от линията на съприкосновение. С това трябва да се започне. В две точки това стана, в трета въобще не се удаде. Днешните украински власти през цялото време се позовават на това, че там се стреля. Но докато войските не бъдат изтеглени, не бъде изведена тежката техника, ще продължават да стрелят. Трябва да се изведе тежката техника. Това – първо.

Второто, което трябва да се направи: в политическата сфера е необходимо в края на краищата да се приложи приетия от украинския парламент закон за особения статут на тези територии. След като законът е приет, но и досега не е влязъл в действие. Приет е закон за амнистията, но президентът не го подписа. В Минските споразумения е записано, че е необходимо провеждането на социална и икономическа реабилитация на тези територии на непризнатите републики. Вместо това да се направи, точно обратното, налага се блокада, ето къде е проблемът. При това блокадата беше наложена от радикалите, прекъсвайки железопътните пътища. Президентът на Украйна в началото каза, че осъжда това и ще въведе ред, опита се да го направи – но не постигна нищо. Вместо да продължи тези свои усилия, той вече и официално се присъедини към блокадата, издаде указ за блокадата. При такива условия е невъзможно да се говори за каквото и да било развитие на ситуацията към по-добро.

„Фигаро“: След вашата военна намеса в Сирия през 2015 г. какво решение, според вас, може да спаси страната, разрушена от шестгодишна война?

Владимир Путин: Преди всичко бих искал да отбележа конструктивния подход на Турция и Иран, които заедно с нас постигнаха прекратяване на огъня, и, естествено, на сирийското правителство. Това би било невъзможно да се направи, естествено, и без т. нар. Сирийска въоръжена опозиция. Това беше първата много важна крачка, сериозна крачка по пътя към мир.

И втората, не по-малко важна крачка – това е договореността за създаване на т. нар. зони на деескалация. Сега става дума за четири зони. За нас това изглежда изключително важно по пътя към мир, ако е възможно така да се каже, защото без прекратяване на кръвопролитията да се говори за политически процес е невъзможно.

Сега, според мен, пред всички нас стои друга задача: необходимо е технически, и ако позволите, дори технологически да завърши процесът на създаването на тези зона на деескалация, трябва да се договорят границите на тези зони, как там ще функционират там институциите на властта, как ще бъде организирана връзката на тези зони с външния свят. Говорихме за това с президента Макрон. Впрочем той повдигна въпроса за хуманитарните конвои. Тук е прав, и аз съм съгласен с него. Това е една точка на съприкосновение, където можем да работим заедно с френските колеги.

След като се състои формализирането на зоните на деескалация, и аз много разчитам на това, че ще започнат макар и някакви, но опити за взаимодействие между правителството и тези хора, които ще контролират ситуацията в тези зони. И въобще не би ми се искало тези зони да станат първообраз на бъдещото териториално разделение на Сирия. Точно обратното, надявам се, че ръководителите на тези територии ще могат да започнат да взаимодействат с официалните органи на сирийското правителство. Това ще бъдат първите плодове от сътрудничеството. А следващата стъпка – това е политическият процес: политическо помиряване, ако се удаде изработването на конституция и провеждането на избори.

„Фигаро“: Западните страни обвиняват Башар Асад за използване на химическо оръжие против собственото си население. Предполагате ли политическо бъдеще на Сирия без него?

Владимир Путин: Не смятам, че имам право да определям политическото бъдеще на страната с Асад или без него, това е работа изключително на сирийския народ. Никой няма правото да си присвоява каквито и да било прерогативи, принадлежащи изключително на народа на тази или онази страна.

„Фигаро“: Вие казвате „не е задължително с него, не е задължително без него“.

Владимир Путин: Повтарям, това трябва да определи само сирийският народ. Вие сега споменахте за обвиненията срещу правителството на Асад за използване на химическо оръжие.

След като се случи това събитие, свързано с химическо оръжие, ние веднага предложихме на нашите американски партньори и на всички, за които това е целесъобразно, да проведем инспекция на летището, от което като че ли са излетели самолетите, използвали химическо оръжие. Ако това химическо оръжие е било използвано от официалните военни структури на президента Асад, то на летището неизбежно биха останали следи, съвременните средства за контрол биха фиксирали това точно, това е неизбежно. И по самолетите щеше да е останало, и на летището. Но всички се отказаха да се извърши тази проверка.

Предложихме да се извърши проверка и на местото, където като че ли е извършен удар с химическо оръжие. Но се отказаха и там да се провери, позовавайки се на това, че там е опасно. Как там е опасно, ако ударът е бил нанесен по някакви мирни жители и по част от въоръжената опозиция? Според мен това беше направено само с една цел: да бъде обяснено, защо е нужно по отношение на Асад да бъдат прилагани допълнителни мерки на въздействие, в това число и от военен характер. По наши сведения не съществуват никакви доказателства за използването от страна на Асад на химическо оръжие. По наше дълбоко убеждение Асад не е използвал такова оръжие.

„Фигаро“: Вие помните, че президентът Макрон говори за така наречената червена линия във връзка с употребата на химическо оръжие. Съгласен ли сте с него?

Владимир Путин: Съгласен съм. Нещо повече, смятам, че този въпрос трябва да бъде поставен по-широко и президентът Макрон се съгласи с това. Който и да използва химическо оръжие, международната общност трябва да изгради обща политика и отговорът трябва да бъде такъв, че да направи използването на подобен вид оръжия невъзможно, от който й да било.

“Фигаро“: След избирането на Доналд Тръмп в САЩ мнозина говореха за нов етап в руско-американските отношения. Изглежда, че този нов старт не се състоя. Сега цитирам: „Има руска заплаха“, така беше казано на последната среща на НАТО миналата седмица. Разочаровани ли сте от такова отношение от страна на САЩ?

Владимир Путин: Не. Не съм очаквал нищо особено. Естествено, ние чухме по време на предизборната кампания за намеренията на вече встъпилия в длъжност американски президент Тръмп. Чухме за неговото желание да се нормализират руско-американските отношения. Той говореше, че ситуацията е толкова лоша, че няма за къде. Ние помним това добре. Но ние също така виждаме и разбираме, че в действителност вътрешнополитическата ситуация в САЩ такава, че хората, които загубиха изборите, не искат по никакъв начин да се примирят с това. За съжаление те разиграват антируската карта много активно и под измислени претексти. Ние за никъде не бързаме и много се надяваме, че някой ден нормализирането на руско-американските отношения ще се състои.

„Фигаро“: В идеалния свят какво очаквате от САЩ, за да се подобрят отношенията между САЩ и Русия?

Владимир Путин: Идеален свят няма, както и условно наклонение в политиката също не съществува. Но защо Америка не съкращава своите военни разходи? САЩ днес харчат за отбрана повече, отколкото са военните бюджети на всички страни в света взети заедно. Затова аз прекрасно разбирам американския президент, когато той иска чат от този товар да прехвърли на своите съюзници от НАТО. Това е разбираем подход.

Но това, което ми направи впечатление. На срещата в Брюксел говореха, че НАТО иска да изгради добри отношения с Русия. Тогава защо се увеличават военните разходи? Срещу кого смятат да воюват? Тук има някакви вътрешни противоречия, но в действителност това не е наша работа, нека НАТО сам реши, кой за какво и колко да плаща, нас това не ни засяга. Ние осигуряваме нашата отбранителна способност – правим това надеждно, с поглед в бъдещето, ние сме уверени в себе си.

----------

Алексис Брезе, Рено Жирар в. „Фигаро“.

Париж / Франция