/Поглед.инфо/ Бойкотът, демонстриран от Емануел Макрон към руския павилион на книжния салон в Париж е едновременно признак на „раболепие и дребнавост“ от страна на президента на Франция, отбелязва френския писател Ролан Юро в статията си за Boulevard Voltaire. Според писателя Макрон поиска да се покаже като „примерен ученик“ на НАТО и Евросъюза и не отчете дълбоката привързаност между Русия и Франция.

Бойкотът, демонстриран от Емануел Макрон към руския павилион на книжния салон в Париж е едновременно признак на „раболепие и дребнавост“ от страна на президента на Франция, счита френският писател Ролан Юро.

Неговото раболепие се прояви на вълната на антируската истерия, предлог за която стана покушението срещу бившия руски двоен агент в Лондон, вината за която без сериозни доказателства възложиха на Путин. Причина за това стана „усещането за горчивина“ на Вашингтон и Лондон от тяхното „фиаско“ в Сирия.

Съвсем очевидно е, че, както пише Юра, Макрон искаше да се покаже по този начин като „примерен ученик“ на НАТО и Евросъюза. Тази ситуация му даде възможност да се отличи, което Франция и правеше в много други важни неща – но той не се възползва от нея. И това не предвещава нищо добро, ако напрежението в Европа продължи да се засилва, тъй като в дадения случай Макрон „без колебание ще натика Франция в капана“.

В делото Скрипал Макрон, както счита писателят, показа също и своята „дребнавост“. „Какво струва тази преминаваща емоция в сравнение с цената на дълбоките връзки между Франция и Русия. Идвайки на власт той, обаче се погрижи за празнуването на 300 години от визитата на Петър I във Версай, канейки тук президента на Русия, с което поддържа илюзията за независимостта на духа, която с нищо после не беше потвърдена“ - отбелязва Юро.

„Какво струва тази криза в сравнение с цената на общите битки, които се водеха през Първата и Втората световни войни и милионите загинали руснаци, които помогнаха да бъде унищожен врага на Франция? - пита писателят – Какво струва в сравнение с безбройните исторически допирни точки на нашите култури? Макрон твърди, че знае философия, но знае ли историята?“

Именно по същите такива жалки причини Оланд отказа да вземе участие в откриването на паметника в чест на 200 хил. руски войници, благодарение на които през 1914 година стана възможно да бъде спечелена битката при Марна, а също в откриването на културния православен център на крайбрежния булевард Бланли.

Лев Толстой показва, че по време на нахлуването на Наполеон в Русия, руският елит е продължавал да се възхищава от френската култура: тя, според Юро не е била толкова жалка, както онези, които днес управляват Франция.

В руския павилион на книжния салон присъстваше вдовицата на Александър Солженицин, писателя, който – обичаме го или не – беше един от „гигантите на XX век“. „Ние мислехме, че той е по-независим, отколкото предшествениците му“ - каза тя за Макрон, без да скрива разочарованието и учудването си. „Те беше разстроена. Но не и ние, тъй като това, което тя откри, вече ни беше добре известно“ - твърди френският писател Ролан Юро.

Превод: Магдалена Желязкова