/Поглед.инфо/ Една година след като дойде на власт Емануел Макрон, членовете на френското правителство и администрацията на президента работят в условията на свръхнатоварване и ненормиран работен ден съобщава Le Parisien. Както признават пред изданието източниците от Елисейския дворец, президентът на Франция изисква от подчинените си огромен обем работа за рекордни срокове и при това се стреми да съсредоточи цялата пълнота на властта в свои ръце.

Както напомня Le Parisien, още в хода на своята предизборна кампания Емануел Макрон обеща, че в случай че победи правителството няма „да си губи времето“, а в Елисейския дворец и на правителствените съвещания ще цари корпоративната култура, усвоена от него по време на работата му в банката на Ротшилд.

Как се извършва работата в Елисейския дворец днес си задава въпроса изданието.

Според решилите да останат неназовани членове на министерския съвет работният ден на подчинените на Макрон завършва далеч след полунощ. Така държавният секретар при Министерството на регионалното развитие Жюлиен Денорманди, млад баща на четири деца е свикнал да си тръгва от офиса в 9.00 вечерта ... и да се връща обратно на работа, целувайки потомството си за лека нощ.

Пет седмици след формирането на правителството през 2017 година, една от сътрудничките в Министерството на финансите преживява „синдрома на изгарянето“, след което много депутати от Националното събрание започват да мислят за създаване на група за подкрепа с название „Care“ (грижа – ИноТВ). Но по думите на източниците на Le Parisien, тази инициатива „не харесала“ на висшето ръководство и днес за нея вече не си спомнят.

„Тъй като в „новия свят“ за своята преумора говорят само с половин глас“ - пояснява изданието. Така, злите езици твърдят, че влиятелния глава на президентската администрация Алексис Колер специално е бил обучаван да понася безсънните нощи и да се справя с умората.

Когато собственикът на информационния ресурс Mediapart упрекна сътрудниците на президентската администрация за това, че „губят време“, съпровождайки шефа си на интервю за телевизионния канал BFM, прессекретарят на правителството Бенджамин Гриво счете за свой дълг да отговори: „Ако това ще успокои журналиста, че кажа, че моят работен ден след интервюто продължи до 23 часа“.

Както съобщават журналистите, светлината в Елисейски дворец рядко гасне преди един часа през нощта и никой не се оплаква - „официално“, подчертава изданието. Що се отнася до деловите съобщения в месинджъра Telegram, те обикновено се прекратяват „на разсъмване“.

При това ритъмът се задава от самия президент. Както разказват приближените, още по време на работата си в Министерството на финансите Макрон правел две работни съвещания за сутринта – в 7 часа и в 8,30, а неговата работна седмица продължавала 14 дни без почивни дни. Днес, по признанието на жена му, даже през нощта „с едно око поглежда“ към двата си телефона.

Как в такъв случай стоят нещата с „хоризонталността“ на управлението и поощряването на дискусиите? Тук президентът Макрон също не се отдалечава от предизборните си обещания да застави сътрудниците си да работят „под натиск“ и да направи отношенията си с подчинените си „по-директивни“.

„Днес младият лъснат четиридесет годишен президент управлява като монарх, владеещ техники на управление на XXI век“ - заключава вестникът. По думите на информиран източник, Макрон настоява „всичко да започва и да завършва в Двореца“.

„Само че взводът не може да го стигне“ - оплаква се Le Parisien. Съкращавайки рязко количеството на сътрудниците на министерствата веднага след формирането на правителството, ръководителят на държавата „е изстискал всички сокове“ от най-издържливите. Така в Министерството на вътрешните работи решаването на въпросите, свързани с гражданските свободи, религията, бежанците, имиграцията и интеграцията са възложени на плещите на единствената млада съветничка Паулина Пание.

Действително ли целта на такъв натиск е постигането на най-добър резултат, съмнява се изданието.

«Подобни рецепти само засилват всемогъществото на Макрон: избавянето на кабинетите от част от техните сътрудници помага те да се деполитизират и да им бъде сложена юзда“ - сигурен е привърженик на бившия президент Франсоа Оланд. Това позволява на висшите чиновници, стоящи начело на централните администрации да заменят със себе си лишилите се от автономия министри.

За склонността на президента и неговото „алтер-его“ Алексис Колер „да предава указанията“ заобикаляйки министрите, говори журналистът Микаел Дармон в своята книга „Макрон или желязната демокрация“. Както отбелязва авторът, при това от чиновниците обикновено се изисква да бъдат разработени комплекс от мерки в най-кратки срокове, „понякога вече на следващия ден“, а в качеството на поощрение обикновено се използва фразата „Вие имате за това цяла нощ“.

Не възразяват ли самите министри против такова отношение? „Те се стремят към политическо съществуване, именно за това и са ги избрали. Техните амбиции се ограничават от повторението на заветите на президента“ - споделя мнението си с вестника един от приближените на френския лидер.

Подобен подход, според изданието се е използвал от „тандема“ Макрон-Колер и при избора на премиер министъра. На заемащият днес тази длъжност Едуард Филип е било устроено „събеседване“ през периода между двата тура на президентските избори с цел да се установи неговото съответствие с изискваните за тази длъжност качества. В правителството на Макрон „този пост подразбира готовност да се отстъпи път на „хиперпрезидента“ и по-скоро да се подчинява на неговия контрол, отколкото да дели с него властта“ - отбелязва Le Parisien.

Като илюстрация за натиска, оказван върху сътрудниците на Елисейския дворец се привежда специална таблица създадена за „мониторинга“ на дейността на всяко министерство и всеки съветник на президентската администрация.

„Като истински технократ Макрон счита, че всеки проблем има очевидно решение. Но политиката е жив организъм, който понякога не се поддава на волята на разума“ - счита един от събеседниците на вестника в Елисейския дворец.

За да мотивира сътрудниците и да отвори второто им дихание Макрон не се скъпи и на проявления на емпатия, разказва един от министрите. „Като умел лидер той ви позволява да предположите, че вие имате тежест пред него. Аз не съм толкова самонадеян за да считам себе си за негов приятел, но една от моите слабости е мисълта, че съм ценност в неговите очи“ - признава френският чиновник.

Превод: М.Желязкова