/Поглед.инфо/ Получил тласък от гръцката финансова криза и след това от безпрецедентния прилив на бежанци в Европа, възходът на германската дясна популистка партия „Алтернатива за Германия“ (АГ) на моменти изглеждаше неминуем, карайки един политик да предрече „тотална победа“ на партията на предстоящите парламентарни избори в страната.

Въпреки това по-малко от седем месеца до вота двигателят на АГ изведнъж започна да се дави. През изминалата седмица три отделни допитвания показаха, че подкрепата за партията е намаляла под 10-те процента, спад в сравнение с рекордните 15% миналия септември.

Понижаването се отразява и на партийните ръководители. В петък германски медии съобщиха, че членове на партията събират подписи, за да предизвикат гласуване за ново ръководство, което в момента се дели между Фрауке Петри и Йорг Мойтен.

И докато АГ продължава да се представя по-зле от очакванията на социолозите, а влизането в парламента би представлявало триумф за политическа група, образувана само преди четири години, според наблюдатели трудно може да се предвиди как проблемите на партията могат да се решат преди септември.

Настоящата криза в АГ беше предизвикана в средата на януари по време на реч на десния политик Бьорн Хьоке, който разби табутата с призива си от Дрезден за „180-градусов завой“ в германската култура относно спомените и изкуплението на нацистката ера.

В месеца след това партията се разтресе от това дали да изключи Хьоке за неговите коментари, разкривайки едно по-голямо разделение по отношение на бъдещата насока на организацията.

Петри изглежда предана на това да моделира АГ по образа на френския крайнодесен „Национален фронт“, чиято лидерка Марин льо Пен посети срещата на европейските „нови десни“ партии в град Кобленц, организирана от Петри и нейния съпруг Маркус Претцел малко след речта на Хьоке. Имитирането на Льо Пен в опита й да смекчи образа на „Националния фронт“ ще изисква символично скъсване с националистическите и антисемитски елементи в партията на Петри, което може и да е накарало 41-годишната лидерка да се раздели с Хьоке.

Но други политици от АГ, като заместник-председателя й Александър Гауланд, виждат бъдещето на своята партия далеч от това на други европейски популистки формации като „Националния фронт“, австрийската „Партия на свободата“ или британската ЮКИП. Според тях, за да се съберат достатъчно гласове в германия, АГ се нуждае не само от едно харизматично лице, а от няколко, които да се харесват както на националистите в бившия изток, така и на икономическите либерали в богатия югозапад.

Разногласията накараха вестника „Заксише Цайтунг“ да попита „Ще се раздели ли АГ?“.

Иронично и двата лагера в партията се обвиняват взаимно в клонене към крайното дясно, било то с обвинения в прекалено меко отношение към Хьоке или в прекалена близост с „Националния фронт“.

Според Мелани Аман, журналистка в ежеседмичника „Дер Шпигел“ и автор на книгата за АГ „Angst für Deutschland“ („Страх за Германия“) скандалът с Хьоке е завършил, нанасяйки удар върху партията по няколко начина.

„От една страна речта шокира икономическите либерали, които вярват, че АГ в същността си е версия на Християндемократическия съюз, преди Ангела Меркел да ги премести в политическия център. От друга страна заплахата от изключване на Хьоке заради коментарите му обедини крайнодясната националистическа подкрепа за партията“, каза тя.

Интервюто за „Шпигел“, в което Хьоке отстъпи и заяви, че неговата реч от Дрезден е била „грешка“, досега не успя да спечели нито един от двата лагера. Крайното дясно списание „Компакт“, което преди по-малко от година нарече Петри „по-добрият канцлер“ и я оприличи на Одри Хепбърн, открито я развенча, след като тя съди изданието за отразяването на скандала с Хьоке.

Вътрешната криза идва във време, когато АГ се изправя пред по-голямото предизвикателство да запази инерцията си до германските избори.

Правителството на Меркел през последните месеци се концентрира върху възвръщането на властта в свои ръце, доминирайки в заглавията със своите мерки за ускоряване на депортирането на мигранти без бежански статут – промяна на политиката, която АГ нямаше друг избор, освен да приветства, дори и по този начин да подкопава своите електорални шансове.

Неочакваната популярност на кандидата на Социалдемократическата партия (СДП) Мартин Шулц представлява друг проблем за германските десни популисти – тези избиратели, които са фокусирани върху това да махнат Меркел от поста знаят, че гласуването за СПД има повече шансове да постигне това, отколкото вот за АГ.

„Тези, които искат да накажат Меркел, вече не е необходимо да гласуват за АГ“, посочва заглавие във в. „Зютдойче Цайтунг“.

Европейската бежанска криза доминира германската политика в продължение на близо две години, но Брекзит, Доналд Тръмп, а сега и шумотевицата около Шулц отклониха вниманието към други аспекти на обществения живот като международната политика, харчовете за отбрана и общественото благосъстояние.

Политиците от АГ настояват, че имат много други политики, върху които да градят кампанията си, посочвайки гнева срещу стратегията на Европейската централна банка за ниски лихвени проценти, страховете за премахването на парите в брой или притесненията за интегриране на принципа за равнопоставеността на половете в основните училища. Но макар и тези въпроси да са достатъчно емоционални, за да може АГ да излезе от своята ниша в германския политически пейзаж, то те не са и близо до достатъчни, за да предизвикат политическото сътресение, което нейните лидери предвиждат.

-----------------

Материалът е на Филип Олтерман и е публикуван във в. "Гардиън".

Берлин / Германия