/Поглед.инфо/ Без да осмисли феноменът Горбачов, Русия отново рискува да настъпи на същото гребло. Един от първите, поели неговата пагубна същност е Ричард Косолапов, доктор на философските науки и един от авторите на последната програма на КПСС. През януари 1986 г. той, като главен редактор на списание „Комунист“, изпраща на Горбачов писмо, в което предсказва крах на Перестройката. След което става „кръвен“ враг на Горби.
Регентът на негово „величество“
Нека продължим разговора за Горбачов. Но този път да напомним за неговата съпруга Раиса Максимовна. Близкото обкръжение на генералния секретар смята, че степента на влиянието ѝ над нейния мъж е абсолютно. Неслучайно Борис Елцин нееднократно подчертава, че при Горбачов страната се управлява от съпругата му. Доста кратка, но точка оценка за ролята на Раиса Максимовна дава началникът на личната охрана на президента на СССР, генералът от КГБ Владимир Тимофеевич Медведев, отбелязал, че „ Михаил Сергеевич имаше нейната мания за величие“.
Валерий Иванович Болдин, дългогодишен помощник на Горбачов така пише за ролята на Раиса Максимовна: „Трудно е да се каже каква щеше да бъде съдбата, ако не се бе оженил за Раиса. Отношението към външния свят и характера на жена му изиграха решаваща роля в съдбата му и съм уверен, че съществено се отразиха върху съдбата на партията и цялата страна“. Според Болдин, Раиса Максимовна в течение на дълги години управлява не само домакинството, но и целия „бал“ на перестройката. Болдин също смята: „За да си представим мащаба на нейното влияние, ще кажа само едно. Яковлев, когато искаше да ми каже нещо за нея, ме извеждаше от помещението и ми шепнеше на ухо“. Станала първа дама Горбачова активно се включва, наравно с членовете на Политбюро и помощниците в работа на мъжа си. Горбачов пише в мемоарите си: „Раиса Максимовна на практика през цялото време бе с нас, слушаше дискусиите ни, включваше се в тях.
Тя фактически изпълнява ролята на регент при Горбачов.
Известната балерина Мая Присецкая си спомня за Горбачови: „Михаил Сергеевич бе съвсем нелош човек. Незлобен и изобщо искаше добро, но всичко се решаваше от нея. Тя казваше по телевизията „моят народ“ и се държеше като царица. Веднъж видят в Германия как някакъв възрастен човек вземаше интервю от Горбачов. Редов седя, разбира се, Раиса Максимовна. И той задаваше въпроси на Горбачов, а отговаряше тя. През цялото време. Този човек и казва: „В края на краищата питам президента“. А Михаил Сергеевич се усмихна и каза: „При нас жената винаги е на първо място“. Той не отговори и на един въпрос. Това казва всичко. Така бе винаги и с всички“.
За това, какво роля играе в семейство Горбачови Раиса, разказва Александър Василевич Коржаков: „Когато Горбачов се прибра вкъщи пийнал, Раиса в присъствието на охраната започна да го бие по страните. Елцин не би позволил подобно“.
И на мен ми се наложи да бъда свидетел на любопитна сцена. През януари 1990 г. Горбачов посети Литва, опитвайки се да върне обявилата независимост КП на страната в лоното на КПСС. Към края на посещението генералният секретар проведе среща с партийния актив. На срещата присъстваше Раиса Максимовна.
Седях на президиума, на втори ред, между Горбачов и Бразаускас, столовете бяха наредени шахматно. Залата я виждах като на длан. Ако не бъркам, на трети ред, в центъра седя Раиса. Срещата преминаваше традиционно. Изведнъж забелязах, че Горбачова прави странни знаци с очи. Скоро тя включи и мимика.
Тук разбрах, че Раиса се опитва да привлече вниманието на съпруга си. Той, съсредоточил се върху тефтера, нещо писа, без да обръща внимание нито на изнасящите реч, нито на залата. Раиса се стараеше да подскаже на Михаил, че следва да установи връзка със залата и изнасящите реч. Накрая тя успя да привлече вниманието му. Той се съсредоточи и повече не се отвличаше с писане.
След това момчетата от охраната разказа, че така Раиса Максимовно се държи и на други партийни мероприятия, направлявайки Михаил Сергеевич условни жестове за съответното поведение.
„Скромна“ двойка;
Михаил Сергеевич и Раиса Максимовна Горбачова винаги подчертаваха своята скромност и непретенциозност в живота. Но хората, сблъсквали се с тях, опровергават този мит.
Още в ставрополския период, докато Горбачов е първи секретар на крайкома на партията, според Виктор Алексеевич Казначеев, бивш втори секретар на Ставрополския крайком на партията, Горбачови поразяват сънародниците си със скъпи костюми и обувки на стопанина на края и постоянно актуализиращите се дрехи на Раиса Максимовна, поръчани от 100-тна секция на ГУМ. Е, след изкачването на Михаил Сергеевич на най-високопоставения пост, нуждите на Горбачови стават съответни на този статут.
Доста точно за тези „потребности“ се изказва един от водещите рускоезични американски „Горбачововеди“, журналистът Валерий Лебедев. В статията си „Горбачов и социалдемократическите хоризонти на Русия“ той пише: „Горбачов няма нищо против да си живее добре. Няма съмнение. Той възприема своето „генерално секретарство“ като дар божи или за материалиста по-добре да кажем, от природата, право да използва всички блага на живота, все едно падат от небето сами по себе си.
Аналогично отношение характеризира и Раиса Максимовна. За това свидетелства жената на американския президент Роналд Рейгън Нанси. В своите мемоари „Мой ред“ тя описва първата си среща с Раиса в Женева през ноември 1985 г. (половин година, след като Горбачов е избран за генерален секретар).
„Първият път в Женева, пристигайки за чай, тя ме порази с това, че явно иска да се докаже като жена, чиято дума е закон. Не и харесва стола, на който седеше и щракна с пръсти. Охранителите от КГБ веднага дойдоха с друг. Не повярвах на очите си. Виждала съм първи сами, принцеси, кралици, но никога не съм виждала някоя от тях да се държи по подобен начин“.
При пътуванията в чужбина Горбачова се обличаше скъпо. Тя сменяше тоалетите и бижутата си три или четири пъти на ден. Раиса демонстрираше подобно поведение и вътре в Съюза. Тя имаше възможности за това. Тя обичаше да получава бижута като подарък.
Споменатият по-рано Валерий Болдин заяви веднъж по време на интервю: "Свидетел съм, как привличаха Раиса Максимовна в другите страни, в това число и в Америка. Това не ставаше под вид на пари, но тези бижута, които получаваха бяха сериозни“.
Историкът Рой Медведев в книгата "Политически портрети" отбелязва: "Нейната дейност, луксозни тоалетни - всичко това беше твърде провокативно. Горбачова с поведението си пречеше на своя съпруга- раздразнението на народа се прехвърляше върху него. Например в Мурманск тя се яви в два различни костюма в един в същия ден. Местният елит бе възмутен: "За Париж това вероятно е добро, но за Мурманск, където месото и маслото се дават само веднъж месечно, това е ..."
Не случайно в повечето региони на СССР лектори и висши служители на ЦК на КПСС постоянно задаваха въпроси за ролята на Раиса Максимовна в пътуванията на генералния секретар на ЦК на КПСС.
Александър Коржаков се изказва съвсем непочтително за "първата дама" на СССР. Отговаряйки на въпроса, дали СССР е можело да оцелее, заявява: "Мисля, щеше да свърши малко по-късно, просто Горбачов с Раиса станаха до смърт досадни на всички. Вече говорят за нея, все едно ще стане светица, но по онова време всички я ругаха. Тя беше обикновена жена, но се месеше във всичко, попаднало пред нея“.
Допълнително ще напомним, че през пролетта на 1991 г. бившият президент на САЩ Ричард Никсън, пристигнал по молба на Белия дом с „инспекционно“ посещение в СССР прави еднозначен извод: „СССР се умори от Горбачов“. И Михаил Сергеевич знае това.
За жалост Горбачови се отличават с пълно отсъствие на самокритичност и желание да си вземат поука от собствените грешки. Такива хора като тях са способни да дават критична оценка единствено за безнравствените постъпки на другите, без да забелязват, че сами постоянно извършват нещо такова. Така в книгата-интервю „Вярвам“, написана съвместно с журналиста Г. Пряхин, Раиса Максимовна разказва за „благородството, доброжелателността, скромността, порядъчността и честността“ на Михаил Сергеевич.
Още през 1984 г. самата Желязна лейди оказва на Горби необичайно топъл прием, явно не съответстващ на статута, в който посещава Великобритания. Тя ласкае и съпругата на Горбачов, а фотографията на Михаил Сергеевич я поставя на работния си стол. Очевидно е, че още тогава Западът прави залозите си, наблюдавал бъдещия генерален секретар и добре е знаел кои са му нежните струни.
Никога в живота си той не е унижавал хората, стоящи до него, само за да се издигне така“. Естествено и Раиса Максимовна е на такова мнение за себе си. Но по-голямата част от обкръжението на Горбачов говори за тяхното пренебрежително отношение към хората, които са редом и осигуряват техните комфортни условия на живот.
Хората отбелязват, че Горбачови са били много затворена, негостоприемна двойка. Те носят маска на сърдечност само пред телевизионните камери. Хората от обкръжението на "стопанката", както те наричат Раиса Максимовна зад гърба ѝ, често се сменят, на нея е трудно да се угоди.
Случвало се е и на мен да се сблъсквам с жертвите на Горбачова. През лятото на 1991 г. плащах стая в хотел „Октябрская“ (днешният „Президент“). Администраторката ми записа сметката, взе парите и изведнъж… се мушна под масата. Почудих се, но чух тих въпрос:
-
Мина ли?
-
Кой?
-
Раиса Максимовна?
Обърнах се и видях, как през фоайето на хотела към асансьора се отправя жена, приличаща на Горбачова. Но вглеждайки се, разбрах, че това не е тя. След като администраторката зае място на масата, обърнах внимание на очите ѝ. Те бяха пълни с преживят страх. Успокоила се, жената ми разказа следното.
Някога не е работила в едно от министерствата и е била жена на някой се заместник-отдел в ЦК на КПСС. На един прием тя в присъствието на Горбачова се пошегува неудачно. Разплатата последва незабавно. На работа и предлагат или да подаде оставка по собствено желание или… Ако Раиса Максимовна бе разбрала, че „шегаджийката“ работи в елитния хотел „Октябрская“, то тя би изхвърчала и от там.
Да се живее е хубаво, но да се живее добре е още по-хубаво
Горбачови страдат от една страст. Иска им се да живеят не просто добре, а още по-добре. В сложния за страната финансово-икономически период двойката решава да построи два скъпоструващи комплекса за почивката си: един във Форос, другият в абхазките Мюсери, редом до Пицунда.
За вилата във Форос асистентът на Горбачов Анатолий Черняев пише в дневника си, че дачата на Брежнев в Ливадия, сравнена с нея е „пошла конюшня“. Строителството на фороския комплекс или класификацията на Девето управление на КГБ обект „Заря“ се контролира лично от началника на КГБ Виктор Чебриков – веднъж на половин година а от министъра на отбраната Дмитрий Язов – на три месеца.
„Заря“ се строи с размах. Съветска продукция се използва, единствено ако е скъпоструваща и правена по специална поръчка. Триетажният „главен дом“, а по-точно дворецът на комплекса е облицован с най-добри видове отечествен мрамор. Покривът е покрит със специално подготвени на военните заводи алуминиеви керемиди. Материалите за вътрешните отделения на дома са относно от Италия и Германия.
Около основното здание е създаден парк от редки реликтови растения. Комплексът включва здания за гости, обслужващ персонал и охрана, възел за връзка и други съоръжения, осигуряващи живота в обекта. Специално за Горбачови по целия периметър на дачата е направен теренкур – път повтарящ релефа на територията, зад който стои оградата с контролно-пропускателните пунктове.
Зоната за почивка също поразява с въображение. Така, стената на басейна е облицована с уралски мрамор, изобразяващ руска гора. Със специални устройства стената се спуска, откривайки гледка към морета. До плажа водят два скрити асансьора. Има специално място за кацане, в близост има пещерата, а малко настрана и кино.
За придирчивостта на Раиса Максимовна по домакинските въпроси разказва бившият първи секретар на Севастополския градски комитет на партията Алексей Смолянников. Приемайки го през лятото на 1988 г. на вилата във Форос, Раиса Максимовна остава недоволна от камъчетата на плажа. След като Горбачови за няколко дни отиват от Форос в Москва, строители от „Черноморхидрострой“ докарват няколко кораба с нови камъчета.
По време на строителството Раиса Максимовна нееднократно навестява Форос, заставяйки да се преправят вече построените части от двореца, без да обръща внимание на цената. Не случайно реалната стойност на „Заря“ според бившия министър на финансите на СССР Валентин Павлов съставя най-малко 850 млн. рубли – т.е.повече от милиард долара.
Изграждането на фороската вила се води в най-строга тайна. Но слуховете за нея обикалят в съветското общество. Не е тайна кой е инициатор на това помпозно строителство. През юли 1991 г. срещу фороската дача, на стръмна скала се появява огромен многометров надпис "Райкин Рай". Надписът е прекрасно виден от всички преминаващи по пътя Симферопол-Ялта и обратно. И аз съм го виждал.
Фороската вила дори и след строежа си проваля живота и кариерата на хората. За това в интервю разказва Пьотр Лайшев, бивши отговорен от КГБ за строителството на комплекса. Две седмици, след като вилата е успешно предадена на държавната комисия, дъщерята на Горбачов Ирина настъпва завесата. Корнизът, към която е прикрепена завесата, пада и леко я докосна.
За да проучи въпроса „за корниза“ лично е върнат от отпуска началникът на Девето управление на КГБ генерал-лейтенант Юрий Плеханов. След като са заменени всички завеси с драперии Лайшев и заместник-началникът на „девето“ генерал-майор Анатолий Березин (който строи Байконур и е Герой на социалистическия труд“ са освободени от длъжност и извикани в резерва.
При това Лайшев, вместо незабавно в Киев, където е трябвало да бъде разположен след Форос, е изпратен в Кировград, в областта, където се намират урановите рудници. Раиса Максимовна се усмихва доволно, одобрявайки решението.
Не по-малко помпозна и скъпа е дачата в Мюсери, редом с Пицунда в Абхазия. Строителството ѝ е приключено пролетта на 1991 г. Именно тогава Горбачов трескаво иска западни кредити в размер на 10-15 милиарда долара, дори без да се замисли, че по време на перестройката повече от два милиарда са изхарчени за удовлетворение на курортните му капризи.
За черни дни.
В пълна степен меркантилността на Горбачов се проявява на заключителния етап от неговата кариера. Бившият ръководител на апарата на президента на СССР Валерий Болдин в интервю пред „Коммерсантъ“ съобщава, че Горбачов още през 1990 г. „се почувства извън играта“. И започна да осигурява бъдещето си. Ето така Болдин описва тази ситуация. „Той беше смазан. Опита се да направи сума при лоша игра. Разбрах това след като аз, ръководителят на президентския апарат, получих немислими сметки за доставените му продукти“.
Заплатата му тогава е 2500 рубли, още 1500 месечно „режийни“. Продукти му доставя Деловодството на ЦК. А тук сметките започват да идват и от ЦК и от охраната на КГБ. Сумите са нарастват многократно, а при изчисленията - предимно деликатеси и алкохол – почти с кутии. Подготвял ги е за бъдеща употреба. За черни дни.
След това ме извика и ме помоли да се заема с устройването на личните му дела. Той и Раиса имаха шестстаен апартамент. И той разбира, че могат да го изхвърлят от нея. Тайно го оставя, въпреки че продължава да живее в него, а е регистриран в тристаен апартамент, където охраната му е на дежурство, на същия етаж. В този случай имаше известни трудности. Демократичният МосСъвет въведе задължително разглеждане на такива въпроси по неговата комисия. Но успяхме да го заобиколим.
След това се зае с вила, избираше ѝ място. Започнах да разглеждам проекта на вилата. Раиса Максимовна ми се обади няколко пъти, заявявайки, че проектът не е много подходящ. Нещо трябва да бъде намалено, нещо увеличено. Казвам: "Може ли вие сами ще работите с архитекта?" Но те не смееха.
Въпреки това, в спора с Елцин за обезщетението за безпрепятственото оттегляне от поста президент на СССР, Горбачов се бори докрай. Също така получи много. Това е писано от Борис Николаевич в "Бележките за президента".
„Списъкът с претенциите на Горбачов - неговата „компенсация“- изложена на няколко страници, беше огромен. И почти всичко се състоеше от материални изисквания. Пенсия в размер на президентска заплата с последвала индексация, президентски апартамент, дача, кола за съпругата и за себе си, но най-важното - Фондацията. Голяма сграда в центъра на Москва, бившата Академия на социалните науки, транспорт, оборудване. Охрана“.
Психологически, сметката на Горбачов е проста: ако искате да се отървете от мен, вадете портфейла. В същото време бившият президент действа без сянка на смущение и играе образа на моралист-безсребърник, готов в името на хората за всякакви жертви.
Буратино от световен мащаб.
През 2009 г. в интервю Горбачов съобщава, че чичо му Андрей Моисеевич, изменяйки при кръщението името му от Виктор на Михаил „не е сбъркал“. Според Горбачов това е правилно решение, защото „Михаил е еврейско име, което значи „равен богу“. Виж ти.
През 2011 г. на пресконференция с ИТАР-ТАСС по повод своя 80-ти рожден ден Михаил Сергеевич „разкрива тайната“ за своята поява на бял свят. Оказва се, че е роден като Исус Христос, на слама, в селскостопанска постройка, редом до яслите. Но за разлика от Христос същността на Горбачов се изразява с песничката за Буратино: „На глупака не му е нужен нож, ще го излъжеш, а след това прави със него каквото щеш.“
Бившият генерален секретар не можеш да го наречеш глупак, но лесно се подвежда. От Горбачовия „комплекс на Буратино“ Западът печели в течение на шест години. В своите спомени „Светът се промени“ бившият президент на САЩ Джордж Буш-старши пише, че основната му тактика с Горбачов се заключва с налагане на лични, уж доверителни отношения, които трябва да изгладят твърдата безкомпромисна позиция на американския президент в защита на националните интереси.
Буш е просто изумен от политиката на отстъпки, която Горбачов следва. Той пише: „Ние самите не разбрахме тази политика на съветското ръководство. Бяхме готови да предоставим гаранции, че страните от Източна Европа никога няма да се присъединят към НАТО и че ще опростим голяма част от дълговете за милиарди долари, но Шевернадзе дори не се пазари и се съгласи с всичко без предварителни условия. Същото става и при границата с Аляска (очертаването на морските пространства в Берингово и Чукотско море), където не разчитахме на нищо. Това беше дар от бога“.
Той добавя: „Ако Горбачов имаше сталински тип политическа воля и решимостта на своите предшественици, то сега щяхме да имаме Съветски съюз. Щеше да е обновен и укрепен Съветски съюз“.
Няма съмнение, че през последния период от управлението си Горбачов активно насърчава Съюза да замине в миналото. Логиката на поведението му е проста. Няма страна, никаква отговорност. Така той извършва тежко престъпление, което не може и не може да има давност.
Най-лошият руски.
Удивително е, но Горбачов и до днес не е осъзнал гнусотата и престъпността на това, което извършва. Преди няколко години той без смущение заявява, че смята своята политическа кариера за успешна. Неслучайно през 1996 г. Горбачов, пълен с надежда, решава да се бори за поста президент на Русия.
Яков Кедми, бивш началник на една от най-секретните специални служби на Израел „Натив“, занимаваща се с организацията на прехвърлянето на евреите в историческата им родина, в своята книга „Безнадеждни войни“ отбелязва у Горбачов пълно отсъствие на самокритика и способност реално да оценява ситуацията.
Кедми пише: „Срещнах Горбачов след падането му. Два часа разговор с него ми направиха много тежко впечатление. Не можех да се отърся от мисълта за степента, в която управляващия елит е деградирал, ако на такъв човек са дали възможност да управлява страната, да ръководи империя. Деветдесет и пет процента от времето, Горбачов ми разказва за своето величие, как хората го обичат и оценяват как на следващите избори ще получи абсолютно мнозинство, защото той може да спаси Русия, и народът му вярва. И този човек бе поставен начело на държава през 1985 г. и той направи всички възможни грешки ...“
Очевидно не е случайно, че Господ бележи старостта на Михаил Сергеевич с неговите дела и постъпки. Ако през 1985 г. присмех сред хората причиняваше родилното петно на Горбачов, днес той е пример за това как чертите на характера и начинът на живот в напреднала възраст променят лицето на човек. Красавецът от студентската скамейка се превърнаха в стар мъж с ядосан израз. Такива в СССР някога изобразяваха империалистите като мистър Туистър от поемата на Маршак.
Това е естествено, след като втората природа на Горбачов са предателството и лъжата. Ярък пример за това са мемоарите му. В тях се говори за реални събития, но през изкривената призма на горбачовата гледна точка.
Да обърнем внимание на последните му мемоари, наричани от Горбачов „Към себе си“. Ще приведем само един, доста известен в Русия епизод, описан от Горбачов. Въпросът е на удара, който бившият президент на СССР получава през април 1996 г. в Омск от избирател по време на предизборната кампания за президентството на Русия.
Ето как Горбачов описва този епизод: "По пътя в един момент двуметрова върлина ме нападна и му удари по главата в основата на черепа. Както се оказа по-късно, в миналото той е бил десантник и "не съвсем здрав". Животът ми бе спасен от ръката на охраната, а ударът падна на врата и рамото. Аз не отмених срещата с присъстващите в залата. Той ми каза какво се е случило с мен в коридора.“
Скоро ми се наложи да посетя Обществено-политическия център в Омск, където Горбачов получи удара. Оказва се, че ударът е нанесен от слабичкият 29-годишен Михаил Малюков, продавач на вестници. При това той е викал „За предателството на интересите на страната, за разпадането на Съветския съюз“.
Ударът, както се оказва по-късно, е напълно непрофесионален, тъй като Малюков никога не се е бил в живота си. Това бе установено по време на процеса му за хулиганство срещу Горбачов. Разсъжденията на Горбачов за почти смъртоносния удар на "десантника" са просто безсмислици. От армията Малюков е върнат само няколко месеца след призовката си по здравословни причини. Но сигурността на Горбачов, четирима офицери от Москва и двама офицери от ФСБ, под одобрението на Михаил Сергеевич, са си „поиграли“ с Малюков. Наложила се е медицинска помощ и за жена, случайно попаднала под ръката на охранителите.
Но Горбачов предпочита да мълчи за това. Той също "забрави" как неговите избиратели го посрещнаха в Омск. „Най-лошият руснак, проклет да си!“, „Горбачов! Русия не гласува за предатели“, „Михаел, кандидатирай се за канцлер на Германия!“, това не е пълен списък на надписите върху плакатите, с която на входа жителите на Омск посрещнаха Горбачов.
Но Михаил Сергеевич не дава никакви коментари за публиката. Той излиза на сцената с един час закъснение. Той извиква в залата на няколко нечленоразделни, несвързани фрази, като "Вие няма да ме уплашите", и си тръгва. В книгата „Към себе си“ ситуации от този ти са изложени доста благообразно. Няма нищо, което би могло да хвърли сянка върху "светлия образ" на автора.
Михаил Сергеев не казва нищо и за провала, с който през 1996 г. приключва президентската му кампания. Той я губи позорно, заемайки предпоследно място сред кандидатите, събирайки едва 0,68% от гласовете. Резултат, достойно оценил дейността на Горбачов на поста глава на СССР. Въпреки това този загубеняк постоянно се опитва да поучава руснаците.
Нека добавим и че името на книгата му „Към себе“ Горбачов избира неслучайно. Така преди 18 века римският император Марк Аврелий нарича своите философски размисли и спомени. Прославил се не само на дела, колкото с тези мемоари. Горбачов решава, защо и неговите мемоари да преминат през вековете.
Но от Горбачов до Марк Аврелий е като от земята до луната. Делата и съдбата му напомнят на друг римски император – Хонорий (395-423 г.). Нищожен, отмъстителен и самовлюбен тип, който управлява така, че разпадът на Римската империя при него става неудържим. Твърдят, че когато му съобщават за гибелта на Рим от вестготите той се разстройва, защото първо смята, че смъртта е застигнала любимия му петел, наречен Рим.
Горбачов е сигурен, че е достоен за народната памет. Как, нали "той не се занимава с лъжи“, нали „е човек от друга порода, човек на морал, съвест“. Такава оценка Горбачов дава за самия себе си в интервю от 2013 г.
Въпреки това, няма съмнение, че Горбачов ще остане в историята като загубеняк, който имаше възможност да стане известен през вековете, като управник, успял да даде ново дихание на една от най-великите страни на света Всъщност, той ще бъде запомнен като мошеник, белязан първоначално от бог. За съжаление, съветският народ осъзна това твърде съдбовно предупреждение твърде късно.
Превод: Поглед.инфо