/Поглед.инфо/ „Американците се опитват да направят така, че на тяхна територия да не се появят правителствени сили“, така експертите оценяват разрушението на издигнатия от руските военни мост в Североизточна Сирия. В какво се крие стратегическото значение на унищожения обект и действително ли вредата от загубата му е толкова голяма?

Издигнатият от руските военните мост през Ефрат в Източтна Сирия бе разрушен от рязко повишаване на равнището на водата. Причината стана преднамерено откриване на шлюзовете на язовира на ВЕЦ, предполагат от министерството на отбраната на Русия. В резултат 210-метровият понтонен мост частично потъва.

Руските военни обвиниха за случилото се САЩ. Нали ВЕЦ „Ел Табка“, чиито шлюзове бяха открити, се намират „на територията на опозиционните формирования, контролирани на „международната коалиция“ начело със САЩ“. Военните предполагат, че това е опит на САЩ да възпрепятстват укрепването на законната власт на Дамаск над левия бряг на Ефрат, съобщава официалният печатен орган на руското министерство на отбраната „Красная звезда“.

Мостът, издигнат през септември 2017 г. в стратегически важен район в Североизточна Сирия, близо до град Деир ез Зор, трябваше да се използва за прехвърляне на военна техника и личен състав на източния бряг на реката. Пропускателната способност на съоръжението представляваше 8000 машини на денонощие. Мостът издържаше теглото на тежка бронетехника, такава като танкове, бойни машини на пехотата и реактивни системи за залпов огън.

Отбелязваме, че повишаването на равнището на водата се наблюдаваше дълго преди разрушаването на моста. От същата публикация на „Красная звезда“ следва, че още на 6 януари, въпреки отсъствието на съществени валежи в региона, равнището на водата в Ефрат рязко се вдига с няколко метра.

„С този мост историята е стара. Той потъна преди две седмици. Тази седмица вече стана известно за него. Удивява ме, че историята едва сега изплува“, заяви в коментар през в-к „Взгляд“ ръководителят на отдела за изследване на близкоизточните конфликти към Института за иновационно развитие Антон Мардасов.

Въпреки, че инцидентът на Ефрат се случва именно сега, това се възприема в контекста на скорошните въздушни удари на американската коалиция по проправителствените сили. Атаката се случи в същата провинция Деир ез Зор. По-точно в долината на Ефрат, на 8 км. източно от линията на контакт между войските на Башар Асад и подкрепяните от САЩ „Сирийски демократически сили“ (СДС).

Напомняме, че наскоро в Министерството на отбраната на Русия наложиха отговорността за инцидента на проправителствените опълченци, не съгласували своите действия с командването на руската оперативна група. Както отбелязва „Взгляд“ експертите смятат, че ударът на авиацията на САЩ играе в полза на Русия. В случая с настоящето заявление „по моста“ „Министерството на отбраната уравновеси вчерашното си заявление, когато се дистанцира от атаката на проправителствените сили, което предизвика бурна реакция в световните медии“, смята Мардасов. Според него ситуацията не изглежда толкова еднозначно, а загубата на отделно взетия понтонен мост (който може да се ремонтира за ден-два) не е толкова критична.

Кой и защо потопи понтонния мост?

„Не е ясно дали мостът е потънал заради повишаването на водното равнище или заради атака на „Ислямска държава“, която все още действа и води боеве както с проправителствените сили, така и със СДС“, Разсъждава Мардасов: „Възможно е той да е разрушен в резултат на взрив на лодка. Още повече, че мостът потъва не цял, а само средата му“.

А и кой може да стои зад повишаването на водата, също не може да се разбере достоверно, смята експертът. „Изобщо по-рано равнището на водата в Сирия бе повишавано от Турция. Например през декември 2015 г. тя направи това, за да възпрепятства операцията на СДС на западния бряг на Ефрат“, напомня събеседникът. Според него това може да е било инициатива и на СДС, и на американците.

Директорът на Центъра за изучаването на страните от Близкия изток и Централна Азия Семьон Багдасаров не изключва, че разрушавайки моста, американците „са направили подобна подлост умишлено“.

„По принцип САЩ защитават територията на СДС“, заяви на свой ред Мардасов. „Американците се опитват да постигнат това „техните“ територии да не преминат към проправителствените сили. Повишаването на водното равнище напълно се побира в подобно нещо“. От друга страна експертът заяви: „А какъв е смисълът? Така или иначе вече има създаден плацдарм на източния бряг. Тук американците пуснаха вече проправителствените сили. Но опитите тези сили да настъпят към газовите находища са блокирани от САЩ, при това Русия на практика се дистанцира от този факт“.

„Въпросът се отнася и до това, че, когато през есента този мост се изграждаше с участието на руските специалисти, това се вместваше в договореностите с американците. На преговорите между военните от Русия и САЩ Ефрат се разглеждаше като линия за деконфликтация. Затова и когато проправителствените сили започнаха да се отправят натам, започнаха да възникват въпроси“, заяви Мардасов.

В какво се състои важността и опасността от случващото се в долината на Ефрат

„От военно-стратегическа гледна точка през въпросния мост се осъществяваше прехвърлянето на войските от западния бряг на Ефрат на източния“, отбеляза Багдасаров в коментар пред „Взгляд“. Но не трябва да се забравя, че този понтонен мост, по всяка вероятност не е единственият, на свой ред показва Мардасов. Той подчерта, че дори тази групировка, по която американците са ударили наскоро, по някакъв си начин е прехвърляла сили. „Смятам, че там все пак се провежда прехвърляне по други мостове. Има съобщения за това, че нещо се изгражда по някакъв начин. Защото този мост отдавна не действа“, резюмира събеседникът.

Като цяло изграждането на мостове в пряк и в преносен смисъл е крайно важно именно в този район. „Там всичко е гръб в гръб – и територията на Федерация Северна Сирия, подкрепяна от американците, и „проправителствената“ територия, която ние помагаме да се контролира“, посочи Багдасаров. „Започва разделяне на източния и западния бряг на Ефрат, защото именно в този район са съсредоточени основните находища не петрол, газ, вода, електростанции и така нататък“.

От около примерно 50 сирийски находища на въглеводороди около 30 са разпространени в източната част на провинция Деир ез Зор. Според близкоизточни източници СДС контролира пет от тези находища. Освен това контролът на правителствените сили помага да се постави заслон за групировките за СДС да пресичат Ефрат и да действат в южно направление.

Както отбелязва ливанският портал Al-Ahed News военният потенциал на военновъздушната база на Деир ез Зор е очевиден, по-удобен за контрол на въздушното пространство на централна и източна Сирия, в сравнение с разположената в западната част на страната база „Хмеймим“. От друга страна, сравнително наблизо са разположени и иракските бази на САЩ.

Багдасаров прогнозира, че обстановката в района ще се изпълни с конфликти. „Винаги съм казвал, че е въпрос на време. Ако не бъде наложен диалог между Русия и САЩ, между Дамаск и опонентите му от Федерация Северна Сирия, то войната ще бъде между тях. И ако има изостряне – те ще могат да предприемат сваляне на Асад при поддръжката на американците“, предполага експертът.

Сблъсък на интереси

„И тогава ще се сблъскаме пред наистина сериозна дилема: какво ще правим, ако СДС започнат да действат под прикритието на американската авиация и в контакт с американските съветници? Какво, с американците ли ще воюваме тогава?“, отбелязва Семьон Багдасаров.

Експертът смята, безпокойство внушава и ситуацията в провинциите Идлиб и Алепо. Тук „се водят преки сблъсъци между сирийската армия, грубо казано –нашата коалиция и турската армия, която се опитва да навлезе в тези зони, където няма работа“, подчертава събеседникът. Затова и се запазва опасността на пряк сблъсък и с Турция, смята той. „защото тук не всичко е така разбираемо, както ни се иска. Всеки си има интересите“, допълни той.

Освен всичко друго, Багдасаров не изключва и вероятни опити за преврат в Дамаск. Много офицери и генерали сред алавитите (религиозната общност, към която принадлежи и „династията“ Асад) са недоволни, че част от територията на страната на практика е предадена на Турция.

Превод: Поглед.инфо