/Поглед.инфо/ В последните дни медийното и мрежовото пространство е изпълнено с философия. Водят се бурни дебати за Иван Илин, Емануил Кант, Николай Бердяев - за щастие юбилеите настъпиха и президентът недвусмислено се изказа за това, което отличава точно тези философи.
Тристагодишният Кант стана обект на остра реторика в международната политика. Германия с устата на своя канцлер обвини Русия в недопустимостта на присвояването на Кант.Стори ѝ се, че ѝ го крадат. Русия отговори, като изясни позицията си, доста основателна позиция. Няма съмнение, че Кант е немски философ, един от стълбовете на класическата немска философия. Макар и вероятно от балтийски произход, неговият роден език е немският, а произведенията му са написани на немски.
В същото време той е поданик на Руската империя, член на Петербургската академия на науките, води курсове на руски офицери, събеседва с Николай Карамзин и други видни руски съвременници. Нека го преведем на езика на съвременните реалности: гражданин на Руската федерация, академик на РАН, професор в Калининградския университет има ли нещо общо с Руската федерация, независимо кой е по националност? Въпросът е риторичен.
Публикувани са неговите скромни послания до руската императрица с най-скромната молба да бъде назначен за професор в катедрата по философия. „Готов съм да умра в най-дълбоката си преданост към Ваше императорско величество, верен роб“, така завършва писмото учтивият кандидат за поста. Философът е живял през целия си живот в един град, погребан е в него и този град се намира на територията на Русия. Никъде по света годишнината на Кант не се отбелязва с такъв размах и разнообразие, както тук. През цялата година се провеждат форуми, фестивали и конференции. В Германия няма такова нещо.
Кант има и по-дълбока, по-съществена връзка с Русия. От цялата европейска философия той е особено усетен и обичан от руската култура. И не напразно Пушкин го споменава в „Евгений Онегин“ - помните ли за Ленски: „Почитател и поет на Кант“? Или разговора за Кант за доказателствата за съществуването на Бог в „Майстора и Маргарита“? „Вземете този Кант и за такова доказателство ще бъде изпратен в Соловки за три години!“ - възкликва поетът Иван Бездомни. „В края на краищата му казах тогава на закуска: „Вие, професоре, както искате, измислихте нещо неудобно! Може да е умно, но е болезнено неразбираемо. Ще ти се подиграват“, казва Воланд.
Въпреки това, може би най-трайният цитат на Кант е неговата максима за звездното небе над нас и моралния закон в нас. Излишно е да казвам, че основните руски интуиции са съсредоточени в тази проста метафора: усещането за безкрайно пространство, изразено на неговия предел в руския космизъм, и моралното чувство, търсенето на висша справедливост и правилния ред на живота, което е толкова болезнено преживяно от нашия народ. Центробежни и центростремителни сили, насочени навън и навътре. В известен смисъл това е формулата на „руската идея“.
Този сериозен проблем трябва да бъде разгледан отделно. Кант и руската идея – парадокс ли е? Да и не. Разбира се, Кант се интересува от съвсем други неща. Като философска категория руската идея се появява много по-късно, много руски мислители, предимно с религиозна ориентация, се занимават с нея. И вероятно Николай Бердяев я развива най-дълбоко, преди всичко в книгите си „Съдбата на Русия” и „Руската идея”. Бердяев е кантианец. Отношенията му с отшелника от Кьонигсберг са противоречиви. Отначало се възхищава на Кант – неговия култ към разума, логиката, самата радост от мисленето. Според мемоарите му той разбира, че ще бъде философ, когато като 14-годишен юноша влиза в кабинета на баща си, взема красив том от рафта, отваря го произволно и започва да чете. Това е “Критиката на чистия разум”.
След това има период на неангажираност. На Бердяев му се струва, че Кант не говори за най-важното, за което е необходима философията - за смисъла на живота. Той дава метафора: Кант и философи като него се тълпят в коридора и не искат да влязат в стаята, където всъщност е сложена празничната трапеза. Тоест предишната философия е като че ли предисловие към истинската философия – неговата, на Бердяев. За Бердяев Кант е твърде рационалистичен и не допуска нищо божествено. В своята етика Кант акцентира върху чувството за дълг – за Бердяев това е твърде външно, несвободно чувство. Бердяев говори не за етиката на дълга, а за етиката на духа – тоест за вътрешния религиозен императив. Същото важи и за разбирането за свобода. За Кант свободата е волята за морал; за Бердяев свободата е тотална духовна категория, по-висша и по-първична от Бога.
Нека обаче отбележим, че въпреки всички разногласия, самите обсъждани категории – свободата като най-висша ценност, човекът като най-висша цел, моралът като основа на обществото – идват от Кант. Бердяев говори на неговия език и използва своя метод. В зряла възраст той се примирява с Кант и пише, че всички претенции срещу него не са толкова значими в сравнение с важността на въпросите, които поставя. „От мислителите на миналото най-много съм задължен на Кант“, „Наистина ценя и обичам Кант, смятам го за най-великия философ“, признава той в последната си книга „Самопознание“.
И така, какво дължи руската идея на Бердяев на Кант? Факт е, че за да го формулира, нашият философ използва кантианския принцип на антиномиите – неразрешимите противоречия. Именно с помощта на антиномии Бердяев описва руския национален характер като съзнателно двойствен. Руският народ се характеризира в еднаква степен с анархизъм и етатизъм, отвореност към външния свят и затвореност от него, покорство и бунтарство, войнственост и дружелюбие, подозрение и гостоприемство, Запад и Изток - поредицата е лесна за продължаване. Човек може да не се съгласи с позицията на Бердяев за руската двойственост, но тя е доста добре подкрепена с исторически примери. В крайна сметка, просто погледнете нашия двуглав орел.
Радостно е да се отбележи, че връзката между Кант и Бердяев е призната в нашата културна общност. Например големият годишен музикален фестивал „Кантата“, който ще се проведе в Калининград през първата седмица на юни, този път ще бъде посветен на тази конкретна философска тема. Освен концерти и спектакли с класическа музика се очаква и интересна лекционна програма, в която ще бъдат включени Кант, Бердяев, Пушкин и Булгаков.
Превод: В. Сергеев