/Поглед.инфо/ Външната политика на САЩ все повече и повече напомня на лудница. Вашингтон няма да въвежда срещу Русия нови санкции, защото Тръмп разбира от телевизора за своето решение да ги въведе – ето прост и нагледен пример. Как в подобна ситуация Русия трябва да общува със САЩ?
В последно време на практика всяка новина от международната политика трябва да получи добавката „ама друг път“. Всички ракети на САЩ долетяха до целите си в Сирия, ама друг път. Израел бомбардира летище „Шайрат“, ама друг път. Делегацията на ОЗХО пристигна в Източна Гута, ама друг път. И така нататък.
Нормално е, когато от зоната на бойните действия не постъпват еднозначни съобщения - така е било винаги, военната пропаганда работи. Но е крайно странна ситуацията, при която противоречивите новини, изискващи добавка „ама друг път“, идват от Вашингтон – град, в който за последен път през 1814 г. навлизат чуждестранни войски Тогава англичаните без особени усилия завземат и изгарят столицата на своята бивша колония като наказание на американците за нападение срещу Канада. Възпитателните методи на англосаксонците и досега не са се променили силно, единствено се използват срещу други народи.
В неделя, 15 април, Ники Хейли, заемаща забележимата, но не и твърде значима в държавната йерархия на САЩ длъжност постоянен представител в ООН, заяви, че новите санкции срещу Русия ще бъдат въведени още в понеделник. Но нито в понеделник, нито във вторник новите санкции не бяха обнародвани. В сряда източник от руското МВнР съобщи, че руското посолство във Вашингтон е получило уведомление от администрацията на президента Доналд Тръмп, съгласно което в близко време не се планират нови санкции по отношение на Русия. Но Хейли продължи да настоява, че не е объркала нищо и че въвеждането на нови санкции се планира.
Своя версия за случилото се (на която отново може и да се вярва, и да не се вярва) подробно описват основните американски вестници Washington Post и New York Times. Според тях Тръмп в неделя е гледал телевизия и именно от Хейли по телевизора разбира, че е решил да въведе нови санкции срещу Русия. Президентът се ядосва и е лесно да се разбере защо, защото не е решавал нищо подобно. Във вторник прессекретарят на Белия дом заяви, че думите на Хейли са „моментно объркване“. След това следва фразата на постоянния представител при ООН: „При цялото ми уважение, аз нищо не бъркам“. Както отбелязва Washington Post, на практика Хейли нарича Белия дом група лъжци.
New York Times, на свой ред, отбелязва, че въпросният случай разкрива пресичащите се схеми в администрацията, когато пълномощният представител на САЩ в ООН и официалният представител на Белия дом правят противоположни заявления. Свидетел на това сега става целият свят и това е свързано не само с Русия, но и със значително по-сериозни (според New York Times) политически процеси.
По този начин уведомлението, че санкциите не се планират в близко време може да се окаже същата „глупост“, както и обещанията на Хейли. А и може и да не се окаже. Външната политика на световната свръхдържава в най-добрия случай напомня стремително променящите се желания на бременната жена, а в най-лошия поведението на човек с дисоциативно разстройство на идентичността.
Освен това, дисоциативното разстройство на човек, като правило, възниква при много сериозни емоционални травми, свързани с непоносими преживявания, предизвикани от насилие. Предвид, че САЩ сериозно се смятат за подложени на насилие във връзка с „безпардонната намеса“ на Русия на изборите, симптомите на дисоциативното разстройство в поведението им са напълно обясними.
В дадения случай ни партньорите, ни опонентите на САЩ (и на първо място Русия, върху чиято икономика тази смяна на настроенията има най-сериозно влияние) не трябва и за минута да се отпускат и да продължават политиката от дистанциране от Вашингтон във всички чувствителни сфери.
Решението за временната забрана на „Роскосмос“ и „Росатом“ да сключват договори със западните страни без политическо разрешение е нещо абсолютно логично. Пакетът от санкции, ограничаващ търговията със САЩ, който се разработва в момента в Руската Дума, също изглежда своевременно.
Когато играеш на шах с партньор, а той без предупреждение започва да играе на „Чапаев“ (датска игра, по време на която всяка фигура се събаря с чимбер от дъската) остават три варианта за поведение – да не се играе изобщо, партньорът да се върже и да си изрича ходовете на глас или да се готвиш и ти да буташ фигури.
Америка не може да се върже. Не може да се прекрати играта - твърде много въпроси се решават по време на взаимодействията с Вашингтон. Остава едната ръка да мести фигури, а другата да е готова да ги бута.
Това, че санкции засега (ама друг път) няма да има – не е повод да прекратим разработката на собствения си закон за санкциите, да прекратяваме работата по извеждането на петролните, газовите и другите договори от долара или да отслабваме политиката на замяна на вноса във всички сфери.
И трябва да се разбере, че вече действащите санкции се запазват с десетилетия, независимо от политиката на Русия. „Поправката Джексън-Виник“ е приета от САЩ заради ограниченията за емигрирането на евреите от СССР, а продължава да съществува дори и след отварянето на съветските граници и след разпада на Съветския съюз. Тя е отменена едва през 2012 г. – две години преди въвеждането на нови – по-твърди санкции.
Основното във въпросната ситуация е да не се поддаваме на емоциите, да действаме прагматично, да помним, че всяка санкция вреди и на двете страни. Както показва практиката, в дългосрочен план печелят скучните и последователни прагматици, а не тези, които променят поведението си няколко пъти на ден.
Превод: Поглед.инфо