/Поглед.инфо/ Победата на Адолф Хитлер във Втората световна война би станала „голямо благо“ за съветските хора – с такава „оригинална“ теория излезе известния украински журналист „Дмитрий Гордон“. По-рано той не се е опитвал да се опитва да подменя историята. Но той помни съдбата, готвена от фашистите за съветските евреи. Но Украйна, според него, я е очаквала съдбата на „аграрна република“ в Райха. Наистина ли е щяло да бъде така?

В дни, когато светът си спомня за войната (достатъчно е да се каже „войната“ и веднага се разбира за какво става дума) и за това, каквото е заплашвало човечеството, ако бе възтържествувала нацистката „господстваща раса“ – в тези дни в Киев решиха да блеснат с оригинално-алтернативна гледна точка. Известният украински журналист Дмитрий Гордън в ефира на канал 112.уа реши да поразсъждава – какво би станало, ако съветският народ не бе спрял окупаторите. Според Гордон, не би било зле, най-малкото за Украйна. Тя би станала „аграрна германска република, протекторат“.

А и като цяло победата на Адолф Хитлер във Втората световна война би станала „голяма благо“ за съветските жители, убеден е Гордон. Той допълни, че Ленинград е трябвало да бъде предаден на фашистите – животът на всеки човек е по-скъп от „насрания град на Ленин, който не е предаден, защото не е можело да се предаде градът на Ленин“.

„Сталин е разбирал, че Хитлер няма да достигне отвъд Уралския хребет“, упражнява се Гордон в алтернативна история. „Ако се говори за количеството беди, смърт и така нататък, то смятам, че ако съветската власт бе отстъпила отвъд Урал, нищо нямаше да я заплашва“, заяви той. Хитлер би се задоволил с територията на СССР до Куйбишев, най-много до Урал. А и изобщо, смята той, нацистите едва ли биха започнали масово да избиват славяни. И „всичко щеше да е отлично, ако не бе партизанската война“.

Всички тези разкази за щастливата съдба на Украйна под протектората на Райха може би щяха да се игнорират, ако се бяха лели от устата на някой маргинал от „Десен сектор“ или от постоянно заетата с митинги партия „Свобода“. Но работата е, че това не се говори от маргинал или националист.

Няма да излъжем, наричайки Дмитрий Гордон известен украински журналист. В частност той е известен, че се старае да демонстрира независима гледна точка. Той не бе забелязан сред хора на приветстващите „декомунизацията“ по киевски. Освен това бивайки общински съветник в Киев преди две години, той се оказа единственият, гласувал против преименуването на Московския проспект в Бандеровски проспект. „Все ми е тая“, поясни той в коментар на кръстения на негово име сайт Gordon.ua. „В Бабий Яр с особен цинизъм разстрелваха хора и се гавреха с тях имено представителите на Бандера и Шухевич. Самите немци са удивени с каква ненавист националистите убиват невъоръжени нещастни хора“.

Дмитрий Гордон, единственият син на Иля Яковлевич и Мина Давидова Гордон разбира прекрасно какво би се случило с предците му, както и с всички евреи в „окупираните източни територии“. „Нямаше да ме има, заяви той в същото интервю, където говори за „аграрната република“. В пещите щяха да загинат евреите, циганите и партизаните“. Навярно същото се разбира и от руския публицист Александър Минкин, някога написал „Ние освободихме Германия. Може би щеше да е по-добре те да ни бяха освободили нас? Свободата от сталинизма щеше да дойде през 1941 г.“ След това руският колега на Гордон започва прекраснодушните разсъждения, че след победата на Хитлер над СССР фашистите щяха да бъдат победени от американците и британците, които щяха да донесат на руините на Съветския съюз свобода и демокрация. Но това вече е съвсем в областта на алтернативната история.Виж, директивата на обергрупенфюрера на СС, гаулайтер Хенрих Лозе от август 1941 г. „За отношението към евреите в райхскомисариат Остланд“, е напълно реален документ, следствията от който водят до гибелта на 250 хил. души само в Прибалтика.

Проблемът е, че незнанието на историята или осъзнатия стремеж да се забрави историята не ни заплашва с двойка в бележника, а с формирането на лъжлива картина на света. В която нацистката окупация на Украйна щеше да се сведе до положение на „аграрна република“, а славяните, които не са се поддали на партизаните, нямаше да бъдат пипнати. Лесно е да не се знае или да се забрави, че според отчета на Извънредната държавна комисия от 1946 г., само на територията на Украйна по време на фашистката окупация загиват повече от 3,2 милиона души. Основно, както не е трудно да се сетим, представители на славянското мнозинство от населението. И едва ли мнозинството от тях са имали отношение към партизаните. Само на териториите на Съветския съюз, окупирани от Германия и другите европейски страни-нейни съюзници, само от глад, болести и отсъствие на медицинска помощ загиват четири милиона и 100 хил. души. Това може ли да се нарече случайност?

Франция, повоювала с Хитлер шест седмици и капитулирала, спаси своето население – този „аргумент“ бе представен от Гордон в беседата. Това, което се случва с моралния дух на французите след масовата колаборация е отделна тема. Сега става дума, че по отношение на французите не се разработват такива документи като как Generalsiedlungsplan („Генерален план за колонизация“), съставен от структурата на Алфред Розенберг през 1942 г. А според този план територия с размер от 330 хил. кв. км., предназначена за заселване на „арийски“ колонисти, трябва да се „прочисти“ от около 30,9 млн. души. Препоръките по „Генерален план ОСТ“, съставени същата 1942 г. от завеждащия расово-политическия отдел на Министерството на окупираните източни територии Ерхард Ветцел, включват: „Според плана на главното управление на имперската сигурност на територията на Сибир трябва да се преселят западните украинци. При това се предвижда преселването на 65% от населението“.

Да, Гордон почти правилно си спомня, че хитлеристите планират да достигнат „максимум до Урал“. По-точно, в директива №21, повече известна като план „Барбароса“ е посочено да се излезе на „линия АА“, Архангелск-Астрахан. Но разсъжденията на Гордън, че „ако съветската власт бе отишла зад Уралския хребет, то нищо нямаше да я заплашва“ в най-добрия случай са наивни. През декември 1941 г., когато немците се хвърлят към Москва, генералният щаб на японската армия приема план „Кантокуен“ , предвиждащ нахлуването на Квантунската армия в Далечния изток, ако столицата на СССР падне. При по-нататъшни успехи на Вермахта, японците разчитат да развият придвижване на своя фронт.

Но да се върнем в Украйна. В нито един от плановете на Райха не се предвижда създаването на каквато и да е република, нито аграрна, нито индустриална. Лидерите на ОУН Степан Бандера и Ярослав Стецко обявяват в току що превзетия от нацистите Лвов „Акт за провъзгласяване на Украинската държава“, която „ще си сътрудничи тясно с националсоциалистическа Велика Германия под ръководството на вожда Адолф Хитлер, създаващ нов ред в Европа и по целия свят“. Но фашистките „освободители“ бързо отклоняват инициативата на своите самонадеяни помощници. От колаборационистите се иска само практическа помощ за айнзатцгрупите на СС, което националистите и демонстрират в Бабий Яр.

Украйна става райхскомисариат под германско управление, който по нацистките планове трябва да граници с райхскомисариати Остланд, Московия и Кавказ. Никакви републики. Колкото до селскостопанските богатства на Украйна, то окупантите се възползват щедро от тях, не давайки нищо в замяна на „славянските унтерменши“: например, през март 1944 в навечерието на освобождението, от райхскомисариат Украйна в Германия са изведени 9,2 млн. тона зърно, повече от 600 тона месо, 2 млн. глави добитък и т.н.

Що се отнася до Ленинград, който Гордън „може да даде“ на немците, то този град не е нужен. За разлика от украинските черноземи, донецките въглища и бакинския петрол. За това каква съдба е подготвяна на умиращия в блокада град, свидетелстват записките на началник генералния щаб на сухопътните войски Франц Галдер от 8 юли 1941 г.

„Фюрерът взе твърдо решение – да изравни със земята Москва и Ленинград, да не останат там хора, които да се налага да храним зимата. Градът трябва да се унищожи с авиация от въздуха. За това не трябва да се използват танкове“, пише Галдер и цитира Хитлер: „Народна катастрофа, в която ще бъдат унищожени центрове не само на болшевизма, но и на цяла Московия“. А този цитат е от директива 1601/41 „За бъдещето на град Петербург“, приета през септември 1941 г. и обнародвана на Нюрнбергския трибунал: Фюрерът реши да изтрие Петербург от лицето на земята. След поражението на Съветска Русия по-нататъшното съществуване на този най-голям населен пункт не представлява никакъв интерес“.

Така че нито руснаците, нито украинците, нито никой друг народ от Съветския съюз няма перспектива „да пие баварско пиво“ при победата на Германия. За това помнят милионите, участвали в шествието на „Безсмъртния полк“ в Москва, хилядите, които излязоха с портретите на своите предци в Киев, въпреки пречките на властите и заплахите на „патриотите“- неонацисти. Би било добре паметта за това, което ни е заплашвало (както и това, че преди 73 години съветските войници спасяват света), не напуска и „медийно значимите личности“.

Превод: Поглед.инфо