/Поглед.инфо/ На пролетната сесия на МВФ и на Световната банка американският министър на финансите Стивън Мнучин засегна толкова деликатна тема като кредитирането на страните-членки на МВФ и СБ от Китай и някои други развиващи се страни. Той ги нарече „непрозрачни кредитори“, които не съгласуват своите операции с МВФ и така дестабилизират международния пазар за кредити. Мнучин отбеляза, че такава практика създава проблеми при реструктурирането на задълженията на страните-длъжници.
Зад тези разсъждения се крие зле прикритото раздразнение на американския чиновник по повод на това, че на световния пазар на кредитите Китай нарушава обичайния стил на работа на Вашингтон, дълго време нямащ конкуренти и дирижиращ този пазар с контролирания от американците Международен валутен фонд. По-нататък Мнучин намекна, че Вашингтон иска от Пекин да съгласува с МВФ решенията по предоставяне на кредити на едни или други страни.
За да се разбере колко сериозно Вашингтон е разтревожен от активната дейност на Пекин на международната арена като финансов донор, ще приведа някои данни. Позовавам се на изследване на лаборатория AidData в колежа „Вилхелм и Мария“ в САЩ, което е проведено съвместно със специалисти от Харвард и Хайделберг. Общо са събрани и обработени данните по 4300 проекта, получили китайско финансиране в 140 страни по света. Времевите рамки на изследването са между 2000 и 2014 г. Общият обем на финансовите средства, предоставени от Китай за осъществяването на проектите в посочения период е 350 милиарда долара. Мащабите на финансирането растат неотклонно в течение на 15 години. Ако през 2000 г. обемът е равен на 2,6 милиарда долара,то през 2014 г. е 37,3 милиарда. Максималното значение е достигнато през 2009 г. – 69,6 млрд.
Обемът на финансовите средства, предоставени зад граница при различни условия от САЩ за този период от време е равен на 394 милиарда долара. Донякъде по-висок показател в сравнение с Китай, но трябва да имаме предвид, че обемът на финансовите средства на САЩ не се е увеличил толкова рязко, колкото при Китай. През 2000 г. показателят на САЩ е равен на 13,4 милиарда долара, а през 2014 г. – 29,4 милиарда. За последните четири години (2011-2014 г.) Китай вече стабилно е задминал САЩ по обемите на външното финансиране.
Между политиката на международно финансиране на Китай и САЩ съществуват качествени различия. Преди всичко Китай залага на кредити и заеми (възвратно финансиране), а финансовата помощ (невъзвратното и частично възвратното финансиране) заема подчинено място. В САЩ преобладава финансовата помощ. Авторите на изследването отнасят към „финансовата помощ“ (ФП) такива споразумения и проекти, в които делът на грантовете превишава 25%. Към „възвратното финансиране“ (ВФ) – споразуменията и проектите с дял на грантовете по-малък от 25%. Частта от споразуменията с китайско участие, където делът на грантовете не е определен, е наречена с категорията „неопределено финансиране“ (НФ). При Китай разпределението на международното финансиране по трите категории за целия период е следното (млрд.долара): ФП: 81,1, ВФ – 216,3, НФ – 57. При САЩ структурата на международното финансиране изглежда така (млрд. долара): ФП – 366,4; ВФ – 28,1. И така при САЩ делът на помощта в международното финансиране е 92,5%, докато при Китай едва 21%.
Как Китай успява да заложи на възвратното финансиране, тоест на кредитите? В началото на века той открива за себе си огромна ниша, която не е заета с кредитите на САЩ, другите западни страни, а също така МВФ и СБ. Много развиващи се страни от Азия, Африка и Латинска Америка се нуждаят остро от външно финансиране, но не могат или не желаят да изпълняват строгите условия на „Вашингтонския консенсус“. Подходът на Вашингтон е политизиран, докато този на Пекин – комерсиален. Пекин декларира принципа на ненамесата във вътрешните дела на страната-реципиент. И това се оказва дори по-привлекателно от т.нар. американска финансова помощ, приличаща на безплатно сирене в капан за мишки. При това Китай започва да издава кредити с под 2,5% годишна лихва (по-изгодни условия, отколкото на Запад).
Със своята политика на външно финансиране Пекин залага на тези отрасли и сектори от икономиката на страните-реципиенти, които пряко или косвено способстват за развитието на китайската икономика. Ето я картината на разпределянето на външното финансиране на Китай по сектори и отрасли за посочения период (в милиарди долари): енергетика – 134,1, транспорт и логистика – 88,8, добив и обработваща промишленост, строителство – 30,3, селско и горско стопанство – 10, прочее – 74,3.
Интересна е географията на външното финансиране на Китай. Основни получатели на финансова помощ (тоест на грантове) са следните страни (млрд. долара): Куба – 6,7; Кот д'Ивоар – 4,0; Етиопия – 3,7; Зимбабве – 3,6; Камерун – 3,4; Нигерия – 3,1; Танзания – 3,0; Камбоджа – 3,0; Шри Ланка – 2,8; Гана – 2,5. Ето го и географското разпределение на китайското възвратно финансиране (млрд. долара): Русия - 36,6; Пакистан – 16,3; Ангола – 13,4; Лаос – 11,0; Венесуела – 10,8; Туркменистан – 10,1; Еквадор – 9,7; Бразилия – 8,5; Шри Ланка – 8,2; Казахстан – 6,7. Както виждаме, Русия стои на първо място сред получателите на китайски пари на възвратна основа (близо 17% от цялото възвратно финансиране).
Сред основните получатели на китайски пари преобладават страните, които Пекин планира да направи (или вече е направил) основни участници в трансконтиненталния проект „Един пояс, един път“. Китай твърде много зависи от своето източно морско крайбрежие и тесния Малакски пролив край Сингапур, през който внася и изнася стоки. Например през този пролив преминава повече от 80% от купувания от него петрол. А строителството на търговски пътища през Пакистан и Централна Азия повишава устойчивостта на Китай по отношение на военнополитическите въздействия от страна на Вашингтон. Освен това проектът „Един пояс, един път“ ще позволи на Пекин да въведе в употреба своите огромни валутни резерви (повече от 3 трилиона долара), ще осигури поръчки за китайските предприятия и ще поддържа заетостта в страната. Според някои оценки за дадения проект вече са изразходвани повече от 300 милиона долара. А в предстоящото десетилетие Китай планира да изразходва за проекта още един трилион долара, създавайки в близкото десетилетие разгърната транспортна и логистична инфраструктура.
Западът през последните години е отстъпил позициите си като кредитор в много страни от Азия, Африка, Латинска Америка. Съответно отслабва и неговото политическо влияние. Но най-много поразява скоростта, с която Китай е постигнал излизането на челни позиции. В момента Китай издава на развиващите се страни повече кредити от Световната банка, а през 80-те и 90-те години на ХХ век Китай бе най-големият получател на заеми от СБ и от Азиатската банка за развитие.
Китай влага огромни пари в страни, които според западните мерки се смятат или за парии или за диктатури, корумпирани. Става дума за такива държави като Зимбабве, Северна Корея, Нигер, Ангола, Бирма. Президентът на Уганда Йовери Мусевени заяви, че парите на китайците му харесват, защото те „не задават излишни въпроси, а идват с големи, а не с малки пари“. А в Северна Корея за целия период са открити едва 17 китайски проекта, сумарният обем на финансирането състава едва 210 милиона долара. Наистина такава картина може да бъде непълна, понеже информацията е силно засекретена.
В някои страни се води остра конкуренция за влияние между САЩ и Китай. Ярък пример е Пакистан. Сред американските реципиенти на средства през 2014 г. Пакистан е на трето място след Ирак и Афганистан. Същата година Пакистан заема второ място след Русия сред китайските реципиенти.
През 2015 г. се появява такъв допълнителен фактор за влияние на Пекин като Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ). Уставният капитал на АБИИ е 100 млрд. долара. Китай, Индия и Русия са най-големите акционери със съответно 26,06 %, 7,5 % и 5,92 % от гласовете. Както виждаме, позициите на Китай е много по-силни от тези, да речем, на САЩ в МВФ и в организациите, влизащи в групата на СБ (Международната банка за реконструкция и развитие, Международната финансова корпорация, Международната асоциация за развитие). В тях делът на САЩ е около 16-17%.
Разбира се няма смисъл на се разглежда международната финансова дейност на Пекин като антиимпериалистическа. В страни, с които Пекин започва да дружи се случва разрушение на останките на местната промишленост под натиска на евтиния китайски внос. Към осъществяването на проектите по разработката на находищата и строителството на пътищата и другите инфраструктурни обекти участват предимно китайски изпълнители и доставчици. Нерядко за строителните и прочее дейности на обектите се използва работна сила, която е внесена от Китай.
И накрая Китай тихичко увеличава условията за предоставяне на пари на другите страни. Лихвата от 2,5% се вдига до 5% годишно. Вече се чувства, че много страни няма да бъдат в състояние не само да погасяват, но и да обслужват китайските кредити. Пекин не се нервира по този повод: обезпечение на кредита са находищата, земите, изградените с китайски пари инфраструктурни обекти и предприятия. Всичко ще завърши с това, че всички активи ще преминат при Китай. Конкурентната борба за преразпределението на света между Пекин и Вашингтон придобива ожесточен характер.
Превод: Поглед.инфо