/Поглед.инфо/ И така, срещата на Доналд Тръмп и Ким Чен Ун мина, но какви са нейните резултати? Въпреки, че я нарекоха най-велика и историческа, в действителност всичко се оказа къде по-просто и даже по-примитивно. Но това, че тя се състоя – това вече е победа, за която има на кого да благодарим.
Договорът, който подписаха лидерите на САЩ и КНДР включва по същество две точки. Първата е денуклеаризацията на Корейския полуостров, тоест ядрено разоръжаване на Северна Корея, което ще позволи на Тръмп на въздъхне спокойно и да не се тревожи за случайна ракета, пусната от, както той нарече Ким Чен Ун, „забавния и прекрасен младеж“.
Втората са гаранциите за сигурността на КНДР от страна на САЩ, тоест Щатите и Южна Корея повече няма да нервират северокорейците със своите военни учения и поредни санкции.
Един такъв хубав договор – минимум нерви за двете страни. Само че дедлайните не бяха поставени, така че по същество изпълнението на уговореното може да се проточи с години, а и за гаранциите за изпълнението нищо не е казано.
Интересно е това, че с Иран беше същата история и какво виждаме сега? Отказ на Тръмп от иранското съглашение и въвеждане на мита върху металите, тоест позицията на Щатите е разбираема: вие правете така, както ние искаме, а ние няма да държим на думата си.
В случая с КНДР трябва да се каже и за това, че на САЩ им е необходимо да запазят пазара си за своя газ в Южна Корея, а и изобщо да го разпространят в цяла Азия. Само че методите за натиск върху Северна Корея се провалиха, затова Тръмп реши да тръгне по друг път.
В действителност този мирен път в голяма степен стана идея на негласната коалиция, където влизат Русия, Китай, Япония, Южна Корея и някои други страни. Именно те правеха всичко възможно за да помирят Тръмп и Ким Чен Ун в името на регулирането на ситуацията на Корейския полуостров и в региона като цяло.
Така че изминалата среща – това са огромните усилия на дипломатите на всички тези страни. И сега всички изброени по-горе държави трябва да контролират изпълнението на позициите на съглашението, защото Щатите могат всеки момент да променят позицията си. В дадения случай ще може да помогне само масов международен натиск, който и помогна и за преминалата среща.
Превод: М. Желязкова