/Поглед.инфо/ Прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков в интервю с водещата от RT Софико Шевернадзе обобщи резултатите от изборите за държавен глава и разказа какви задачи предстоят за решаване в страната в близките години. Представителят на Кремъл изложи своята визия за отношенията между Русия с Европа и САЩ в контекста на информационните войни, а също така спомена за конкуренцията на RT със западните медии. Освен това, Песков обясни защо обвиненията на Великобритания по адрес на Москва във връзка с отравянето на Скрипал не издържат никаква критика.

-Дмитрий Сергеевич, благодаря, че се съгласихте да ни отделите време. Имаме немалко теми за обсъждане, да започнем с президентските избори, които тъкмо преминаха в Русия. Владимир Путин удържа победа с по-голям процент от гласовете в сравнение с 2012 г. Това е значително повече, отколкото някой можеше да очаква.

-В историята на нашата страна това е рекорд.

-Предполагаха, че Владимир Путин ще събере 60-65% от гласовете, но никой не очакваше такъв резултат. Вие очаквахте ли го?

-Не. И той сам ми каза, че за него подобен резултат е неочакват. Но когато имаш, като президент на страна, толкова голямо равнище на подкрепа, ти разбира се чувстваш и аналогично равнище на отговорност. Затова и за всеки лидер на която и да е страна с поддръжката идва и отговорността.

-В Америка и Европа смятат, че натискът от страна на Запада е способствал консолидацията на общественото мнение в страната и е помогнало на Владимир Путин да победи с такива впечатляващи резултати. Съгласни ли сте?

-Частично да, разбира се. Едва ли могат да се затварят очите пред фактора за външния натиск, идващ от чужбина. Нали Русия е известна със своите вековни традиции и със своя исторически дух. Всеки натиск от чужбина подбужда нашия народ да се сплоти – да се сплоти около силен лидер. В протежение на нашата история подобно нещо се случва неведнъж и отчасти се случва и сега. Когато някои страни не само оказват безпрецедентен натиск, но и дори започват да се водят неадекватно, разбирате за какво говоря, хората не могат просто да търпят това. И този отпор се проявява като консолидация около силен лидер.

-Този мандат Владимир Путин възнамерява да се съсредоточи върху въпросите от вътрешната политика и на икономическата ситуация. Какво значи това за вътрешната политика? Ще предизвика ли това по-нататъшна изолация на Русия от останалия свят?

-Напротив, Русия и президентът Путин се стремят да възстановят отношенията, където това е възможно. Ние се стремим към развитието и укрепването на връзките с различните страни, особено със САЩ и с нашите партньори в Европа, стремим се да достигнем в този процес докъдето са готови нашите партньори. Според мен в разбирането на Путин основната цел на външната политика и международните отношения се заключва в осигуряването на удобни условия за решаване на вътрешните задачи. Путин ясно разбира стоящите пред него вътрешни задачи и има конкретен план за развитие. Той разбира кои задачи са първостепенни, кои второстепенни и т.н. А и на президента му е нужна поддръжка от страна на дипломацията за осигуряване на удобни условия за решението им.

-По време на обръщението си към Федералното събрание президентът представи на света ново оръжие, подобно на което, според негови думи, го няма у никого и това оръжие е най-доброто, най-бързото. Президентът заяви, че сега светът ще се вслуша в Русия. Нужно ли е да се демонстрира оръжие, за да се вслуша в нас останалия свят? Да не би да нямаме други начини да представим гледната си точка?

-Той се опитваше да представи своята гледна точка от 2002-2003 г. Когато САЩ излязоха от договора за ПРО, те поставиха под заплаха нашата система за взаимно ядрено сдържане, а това е една от основните съставни на системата на международна стабилност и сигурност.

От тогава Русия неведнъж е ставала мишена за усилия, насочени по неутрализацията на ядрения потенциал на страната. В резултат под заплаха се оказаха самото съществуване на системите за ядрено сдържане. Въпреки всички сигнали за неприемливостта на такива процеси, излизащи от Русия и въпреки всичките предложения за взаимно отстъпки и сътрудничество с цел осигуряване на международната сигурност и стабилност, никакви насрещни стъпки, за жалост, така и не видяхме.

В резултат на това на Русия не ѝ остана избор, освен да покаже, че независимо от условията и въпреки постоянните усилия на нашите западни колеги за създаването на противоракетен щит, Русия ще бъде в състояние на поддържа системата за взаимно ядрено сдържане.

-Смятате ли, че това е ефективно? Да показваме, че имаме най-доброто оръжие на света?

-Определено. Да. Ефективно е.

-Неотдавна след позвъняването си в Москва Тръмп се оплака, че надпреварата във въоръжението излиза от контрол. От чий контрол?

-Както е известно, ядреното оръжие се създава не с цел да се използва, а с цел защита. Основната цел на съществуването на ядреното оръжие се заключва в това никой никога да не го използва. Това оръжие защитава, осигурява стабилност, осигурява баланс. Но ядреното оръжие притежават не само двете страни. Има и други страни: едни скоро ще станат и те ядрени държави (и е възможно така, да подложат света под заплаха), други, може би вече са ядрени държави. И това ни е известно. Всичко това може да доведе до изменения на баланса, което е крайно опасно. Затова и водещите ядрените държави трябва да си сътрудничат, за да не допуснат разпространение на ядрено оръжие и за да осигурят стратегическата стабилност.

Когато водещата от NBC Меган Кели пита Владимир Путин дали се води нова Студена война, президентът единствено отхвърли такава възможност, подчертавайки, че всякакви заявления за „нова Студена война“ между Русия и САЩ са пропаганда. Но край границите на Русия са съсредоточени войски, които се намират все по-близо и по-близо. Русия разработва нови видове въоръжение. Между страните е разгърната информационна война: от всички страни летят обвинения, особено по адрес на Русия (относно отравянето на Скрипал и предполагаемата намеса на изборите). Какво е това, ако не Студена война? Как може да се нарече случващото се между Америка и Русия?

-Наблюдаваме множество елементи от студената война и за жалост те стават все повече и повече и ние се сблъскваме с това в международните отношения. Да кажем, че не на всички страни им харесва подема на Русия, подемът на Русия под ръководството на президента Путин.

Колкото повече се издига Русия, толкова по-неудобно се чувстват те и толкова по-рязко започнат да се държат в международните отношения. И в своята рязкост те са готови да поставят под заплаха нормите на международното право, основите на международните отношения, режима на свободната търговия. Готови са да забравят за справедливата търговия, за правилата на СТО. Те са готови да забравят за всякакви правила, желаейки да удушат подема на Русия.

Но защо Русия?

Западните страни, да го кажем така, имат определени останки от онези времена в отношенията си с Русия. Но това не означава, че тази философия се споделя от всички страни на запад. Много европейски държави разбират, че Русия е неотменна част от Европа. Че не е възможно да се говори за процъфтяваща и развиваща се Европа без участието на Русия във всички европейски процеси, че мнението на Русия трябва да се разбира с внимание и т.н. Не може да се каже, че това зло отношение преобладава. Проблемът е сериозен, но има, да го кажем, трезви гласове, които слушаме по различни региони на света.

-Президентът Путин не харесва, когато терминът „студена война“ описва случващото се сега, но ми се струва, че основната разлика между настоящата ситуация и истинската Студена война от това време се заключва в информационната война. Сега тук са въвлечени медиите от двете страни… СССР и Америка бяха идеологически врагове, но между хората нямаше ненавист. Имаше ненавист между системите. Но сега ненавистта се е възцарила на равнище хора. Не ви ли се струва, че такава нефилтрирана информационна война единствено ще засили враждата между САЩ и Русия.

-В много голяма степен! Хората не са въоръжени пред лицето на подобни информационни войни и стават техни жертви. Те не успяват да формират собствена позиция и да имат собствена гледна точка. Тях дори не ги подбуждат, а ги запращат в определената война на емоции - така, че те дори самите да не разберат това. И те просто не могат да разглеждат отделните събития или страни обективно. Работи огромна машина.

Какво се случи за последните три-четири десетилетия? Англосаксонските медии започнаха да управляват света – икономическите и търговските медии, а също така и политическите. Имаме предвид американските и британските медии. Те са най-мощните, най-влиятелните и стоят на първо място по обхват на аудитория по целия свят. И разбира се, това подбужда монополистите да манипулират тази система, използвайки я като инструмент за издигане на собствената гледна точка (дали тя е справедлива или не, няма значение, нещата винаги могат да се коригират според ситуацията), просто за да манипулират съзнанието на всички хора по света. Именно затова те са недоволни от появата на съперници, дори толкова малки, колкото RT. Неголеми в сравнение с тази огромна машина.

-Бих спорила заради твърдението, че сме малък конкурент… за последните осем години ние постигнахме впечатляващи успехи.

-Искрено смятам, че размерът тук няма значение. Може да бъде малък по размер канал, по но влияние да задминава всички конкуренти. Именно и с това се занимавате. Затова и те така се вълнуват.

-Правим същото като тях. Това е нашият отговор.

-В края на краищата, вие служите като техен конкурент. И това съперничество може да унищожи системата за промиване на мозъци. Такова е положението в момента.

-Какво се случи с културната дискусия? Роналд Рейгън мразеше СССР и никога не криеше, че желае той да се разпадне. Но той се постара да научи съветските вицове, за да може по съответния начин да се шегува със СССР. Настоящите дебати просто водят до отчаяние. Да си спомним неотдавнашното заявление на министъра на отбраната на Великобритания по адрес на Русия „махайте се и си затваряйте устата“. Какво се случи?

Уви равнището на тази култура пада все повече и повече. Родината на Байрон, Шекспир и Конан Дойл, някога блестяща империя с потресаващи традиции в политиката и дипломацията, се превърна в страна, където политиците си позволяват, меко казано, безотговорни заявление. Това е проблемно.

Това е отражение на много враждебна, непредсказуемо враждебна политика, и на нас за жалост, ни се налага да си имаме работа с такова положение, стараейки се да минимизираме последствията от тази ситуация за нашата страна. И използвайки всички дипломатически и политически методи, да осигурим най-подходящите и комфортни условия за постигането на нашите вътрешни задачи.

Не мога да не задам въпроса за шпионския скандал във Великобритания. Сега най-популярни са три теории на конспирацията. Съгласно първата, заповедта за убийството на шпионина е дадена от Владимир Путин, за да спечели точки преди изборите. Втората гласи, че това е дело на специалните служби, действали без да уведомят Путин. Третата не си струва да се споменава. Преобладават именно първите две и аз дори не знам, която от двете е по-лоша…

-Това са изкуствено конструирани версии. На първо място, ние трябва да помним (и именно за това говори президента Путин), че Русия няма никакво отношение към въпросния инцидент. Та второ място става дума не за покушение за убийството на руски шпионин на територията на Великобритания – не, покушението е извършено срещу британски шпионин във Великобритания. Той е британски шпионин, не руски, а именно британски. Да, той има руско гражданство, но е британски шпионин.

Той се оказа във Великобритания в резултат на обмен на шпиони. Би ли предала Русия на другата страна човек, ако той представлява за нея някаква дори и най-малка ценност, някакво значение? Не, не става така. След като е предаден на друга страна, значи, Русия е прекъснала с него всяко отношение. Той не представлява за Русия никаква ценност, няма никакво значение, затова и е предаден.

И така, това е първата мисъл. На второ място, що се отнася до думите на Владимир Владимирович. Наистина ли някой сериозно мисли, че в Русия могат да се замислят да проведат толкова безумна операция в навечерието на президентските избори и броени месеци преди толкова важно международно събитие, като Световното първенство по футбол?

На трето, първите обвинения по адрес на Русия прозвучаха от устата на политически дейци, при това няколко часа след инцидента. Веднага започна да се говори, че Русия „с висока вероятност“ носи отговорност за покушението. А сега ние слушаме думите от експертите от ОЗХО за това, че дори предварителният анализ на отравящото вещество ще отнеме три седмици. Налице е противоречие.

Накрая, защо именно Русия? Защо всички се хвърлиха да обвиняват Русия? Позволете ми да прекарам доста груба аналогия, макар и според мен, по-грубо от случилото се е трудно за измисляне. Но нека си представим: в центъра на Москва се случва пътна катастрофа, при която загива човек. Гледаме какъв е автомобила и се оказва, че е британско производство, да речем „Рейндж Роувър“. А сега си представете, че аз или представителя на МВнР излезем с официално заявление, че в центъра на Москва човек е сгазен от автомобил британско производство и че „с голяма вероятност“ вина за катастрофата лежи върху британския премиер. Глупост, нали? Глупост!

-Дайте да поговорим малко за отношенията между Тръмп и Путин. Знам, че нямат лична вражда. Тръмп неведнъж е заявявал, че президентът на Русия му импонира и би искал да изглади американско-руските отношения, но всяка негова стъпка в тази посока се съпровожда от толкова силна критика, било то от страна на конгреса на САЩ или от страна на медиите, заради което тази цел става на практика непостижима. Значи ли това, че който и да заема поста президента на Америка, никакво разведряване на напрежението между Вашингтон и Москва няма да има?

-Надяваме се на най-доброто. Освен това съществува силна необходимост за поддържане на диалога между Вашингтон и Москва. Когато се случват сериозни конфликти, като в Сирия, на Корейския полуостров, в другите региони на света, е необходимо сътрудничество между Русия и Америка. За жалост не всички органи на властта в САЩ се придържат към това мнение. Да, американският президент нееднократно заявяваше, че желае да разреши проблемите, съществуващи в нашите отношения, чрез диалог (и неговият руски колега, г-н Путин напълно подкрепяше подобен подход), но ние знаем, че в Конгреса на САЩ има хора, които се придържат към друго мнение. Не зная в каква степен балансът на силите в САЩ (и това не е наша работа – не можем да се месим в такива въпроси и нямаме ни най-малко право да правим това) до каква степен съществуващия баланс на силите мое да повлияе върху бъдещите наши отношения. Но ние отчитаме най значимите заявления на президента на САЩ и се надяваме, че той и Путин рано или късно ще успеят да се срещнат и да обсъдят съществуващите проблеми. Знаем, че президентът Тръмп позвъня на президента Путин и го поздрави за преизбирането, въпреки всичко, което бе писано в различните вестници.

Превод: Поглед.инфо