/Поглед.инфо/ Кошмарният сценарий започва с управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която внесе предложение в парламента за възстановяване на смъртното наказание.
Това може да бъде направено от министър-председателя Бинали Йълдъръм след многократни искания на президента Тайип Ердоган, или може да бъде инициирано от самия Ердоган, след като се присъедини към ПСР, както беше позволено от референдума от 16 април.
В края на краищата Ердоган повдига този въпрос още от опита за военен преврат от 15 юли 2016 г., за който се смята, че е бил ръководен от бившия му съюзник, живеещия в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен.
Лидерът на Партията на националистическото движение (ПНД) Девлет Бахчели също иска от правителството да предприеме тази стъпка с подкрепата си, а и дисидентите на ПНД вероятно ще го подкрепят. Мотивацията на Бахчели за връщането на смъртното наказание до голяма степен е то да се прилага спрямо членовете на поставената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК).
Ердоган вече е започнал да оказва натиск върху лидера на Народно-републиканската партия (НРП) Кемал Кълъчдароглу, който наскоро каза, че ще разгледа предложението на правителството, след като бъде внесено в парламента.
Насочената към проблемите на кюрдите Народна демократическа партия (НДП) вероятно ще се противопостави на връщането на смъртното наказание.
Ако НРП подкрепи хода, като рискува да отчужди много от своите поддръжници, законопроектът ще бъде приет от парламента. Дори ако не бъде приет от парламента, Ердоган може да го постави на обществено гласуване.
Подобен референдум би отклонил вниманието от нарастващите икономически проблеми за сметка на Ердоган, осигуряващ си ежегодния вот на доверие от страна на народа. Крайният резултат би имал сериозни последици.
Ако възстановяването на смъртната присъда бъде одобрено от парламента или от народа, е вероятно Европейският съюз да прекъсне всички политически връзки с Турция.
За Ердоган това ще означава да застреля с един изстрел два заека: ЕС, а не Турция, ще бъде този, който прекратява отношенията, което ще означава, че Ердоган повече няма да се чувства ограничен от европейските правни и демократични стандарти.
Някои европейски политици вероятно ще приветстват такова развитие на нещата, мислейки, че най-сетне са се отървали от турците. Но нека се надяваме, че в крайна сметка те няма да го направят преди да е станало твърде късно, виждайки, че хаосът в Близкия изток идва на техните граници, вместо на границите на Турция.
В противен случай народът на Турция вече ще е платил сметката с ерозия на демократичните стандарти.
------
Мурат Йеткин, в. „Хюриет дейли нюз“.
Истанбул / Турция