/Поглед.инфо/ Във Великобритания основните политически новини отново са свързани с Брекзит.
В сряда бе публикуван съгласуваният между Лондон и Брюксел проект за 585-страничното споразумение между Великобритания и Европейските власти за оттеглянето на страната от Европейския съюз.
Страната го чете цяло денонощие.
Вчера, докато министър-председателят Тереза Май разказва пред Парламента, че споразумението осигурява безпрецедентни условия за по-нататъшното сътрудничество на страната с ЕС, двама министри – този на труда и и този по въпросите, свързани с Брекзит, подадоха оставка поради несъгласие с този план.
Министър по Брекзит Доминик Рааб, който остана на поста малко повече от четири месеца, обясни решението си, изрично заявявайки, че не може „с чиста съвест да подкрепи условията, предложени за споразумението ни с ЕС“.
Според „Таймс“ недоволните от споразумението в управляващите кръгове са значително повече и сред тях е външният министър Джереми Хънт, а също така председателят на Камарата на общините Андрея Лийдсъм.
Опозицията също не остана мълчалива. Лидерът на Лейбъристката партия Джереми Корбин заяви, че споразумението „не отговаря на националните интереси на страната“.
Реакцията на Брюксел е съвсем недвусмислена - неприкрито удовлетворение. По-конкретно, главният преговарящ от Европейската комисия, Мишел Барние, нарече сделката „справедлива и балансирана“.
Зад подобни дипломатически формулировки строи явно злорадство, че континентална Европа е притиснала „острова“ в ъгъла и го е придумала на доста неизгодно споразумение.
Експертите разглеждат подробно тънкостите на договореностите. Сред най-болезнените моменти за Лондон са индикациите за специалния статут на Северна Ирландия, която ще трябва да спазва допълнителни изисквания на ЕС, за да поддържа прозрачна граница с Република Ирландия, както и че Великобритания все още е задължена да продължи да плаща вноски в бюджета на ЕС, бивайки официално отстранена от вземането на решения в него.
В същото време Лондон просто няма възможност върне нещата назад и не случайно, че Тереза Май на вчерашната си реч в парламента категорично отхвърли възможността за повторен референдум в Брекзит.
Това може да изглежда странно, като се има предвид, че разочарованието от това, което се случва в британското общество, е много голямо и анкетите показват, че еврооптимистите ще имат много по-впечатляващи шансове да спечелят този път.
Това неволно връща към все още пресните многобройни прогнози, предсказващи ( не без причина), че управляващите британски кръгове, които подкрепят членството на страната в ЕС, вероятно ще „изгорят“ и ще игнорират резултатите от референдума.
Защо не се случи това? И защо събитията около Брекзит не се развиват дори не по лош начин за Великобритания, а направо според някакъв абсурден сценарий, който все повече се превръща в чаеното парти на Лудия Шапкар?
Изглежда, че за да отговорим на този въпрос трябва да се върнем там, където започна всичко.
Както е широко известно, тогавашният министър-председател Дейвид Камерън инициира референдум за Брекзит, за да укрепи позицията си в страната, като бе сигурен, че Великобритания ще гласува против оттеглянето си от ЕС. Резултатът дойде като шок за него, за Великобритания и за целия свят.
Камерън подаде оставка, но консервативното правителство, начело с Тереза Май, остана на власт.
Това обстоятелство накара мнозина да вярват, че няма да има реално излизане на Великобритания от ЕС, тъй като Мей, подобно на повечето други членове на правителството, е последователен и твърд противник на Брекзит.
Може да се предполага само това, което се случи след това. Официалната хроника на събитията не дава убедителен отговор на въпросите. Но може да се изложи предположението, че Лондон е решил да използва резултатите от референдума, за да се попазари малко с Брюксел - най-вероятно не толкова за оттегляне, колкото за подобряването на позицията на Великобритания в ЕС. Освен това от британската страна на преговорната маса седят в по-голямата си част привърженици на членството на страната.
Но за Брюксел всякакви отстъпки за Лондон, който така и така е на специални позиции през всичките тези години, са категорично неприемливи.
Това би било изключително лош пример за твърде много хора в Европейския съюз, където има достатъчно проблеми.
В резултат, вместо да работят за компромис с британските колеги и със съвместни усилия да изгладят възникналия проблем, европейските власти решиха да ескалират напрежението.
Брюксел зае изключително категорична позиция за водене на преговори и започва просто да извива ръцете на Лондон.
В резултат на това през последните години светът гледа с учудване, че британските министри - противници на Брексит, сериозно се застъпват за оттеглянето на страната от ЕС. И тайната е, че Брюксел просто не им е оставил изход, след като ги вкара в цунгцванг. В резултат на това Лондон загуби, принуден да приеме изключително неблагоприятното споразумение за оттегляне.
Но защо да не го отказват изобщо и не оставят всичко както преди много години?
Проблемът е, че опитът да се върнат на първоначални позиции ще доведе до по-нататъшно влошаване на ситуацията и до национално унижение.
Няма съмнение, че подобна стъпка ще бъде тълкувана от Брюксел като факт, че Лондон „се е върнал на колене“ и се възползва, за да лиши Великобритания от многото привилегии, които традиционно има в ЕС, например, да ги принуди да изоставят лирата и да влязат в Еврозоната.
Най-вероятно тук трябва да търсим решение на всички многобройни странности, парадокси и просто абсурда, наблюдаван от света във Великобритания през последните години.
Отвън това наистина изглежда на странно, нелогично и често просто ирационално поведение, което отново и отново влошава ситуацията в Лондон както във вътрешната политика, така и на международната арена.
Ситуацията се влошава от факта, че от векове Великобритания успешно се е позиционирала като мощна и изключително мистериозна сила, макар и ексцентрична от време на време. Сега този образ, както и митът, по който е създаден, преминават безмилостна и бърза деконструкция, както отвън (както е в случая със споразумението с ЕС), така и вътре (под формата на скандалите със Скрипал или с отказа да върнат златото на Венецуела).
И сега все повече хора по света гледат какво се случва не с недоумение (какво се е случило с най-умната и стратегически настроена нация?), но с нарастващ присмех (кралят е гол).
Освен това, предвид миналите „заслуги“ на Великобритания в световната история, няма да се намерят мнозина, които да и съчувстват. По-скоро ще се намерят значително повече желаещи да помогнат с доубиването на британския лъв.
Превод: В.Сергеев