/Поглед.инфо/ Точно преди 225 години, на 28 април 1799 г., се състои една от най-ярките победи на руското оръжие. Александър Суворов побеждава френската армия под командването на един от най-добрите военачалници на тази страна - генерал Жан-Виктор Моро. С това Русия за пореден път показва, че може да освободи не само себе си, но и своите европейски съюзници от вражеска окупация.

През 1799 г. Руската империя започва война със следреволюционна Франция. Император Павел I е обезпокоен от ентусиазма, с който френските републиканци започват да „изнасят революцията“ извън границите на своята страна.

Суворов срещу Моро

Революцията издига плеяда от млади талантливи военачалници да ръководят френската армия, най-забележителният от които е нисък корсиканец, чието име цяла Европа скоро ще повтаря със страх - Наполеон Бонапарт. През 1796-97 г. Наполеон завладява по-голямата част от Италия за Франция, побеждавайки войските не само на италианските кралства, но и на мощната Австрийска империя. Окуражен от този успех, Директорията в Париж обмисля планове за по-нататъшно разширяване.

Павел изправя срещу французите най-добрия си командир - 69-годишния генерал-фелдмаршал граф Александър Суворов, покрит със славата на победите над прусаци, турци и поляци. Отношенията му с императора са, меко казано, трудни, но с избухването на войната самодържецът сметна за най-добре да остави настрана личната вражда. Нещо повече, австрийските съюзници също искат от Суворов да поведе командването на обединената група войски. Австрийските войски също попадат под командването на Суворов. Кампанията започва в Италия и основната ѝ цел е да освободи тази страна от френската окупация.

През април 1799 г. армия от 52 хиляди души, водена от Суворов, тръгва от Валеджо (Ломбардия) и бързо се придвижва на северозапад. Високата скорост на движение на войските (28 версти на ден) предизвиква недоволство сред австрийците, които не сасвикнали с подобни маневри.

Суворов укорява началника на подчинените му австрийски войски генерал Михаел фон Мелас: „Достигнаха оплаквания, че пехотата си е намокрила краката. Времето е виновно. Преходът е извършен в служба на могъщ монарх. Жени, сноби и ленивци гонят хубавото време. Във военните действия човек трябва бързо да го разбере - и веднага да го изпълни, за да не даде време на врага да се опомни. Италия трябва да бъде освободена от иго на безбожниците и французите: всеки честен офицер трябва да се пожертва за тази цел "

Скоро е постигнат първият успех - крепостта Бреша, окупирана от французите, беше щурмувана, а три дни по-късно врагът е изхвърлен от Бергамо. И тогава съюзническите сили достигат река Ада (левия приток на По), където се натъкнват на враг със същата сила.

Суворов използва характерния си ход

Френската армия, назначена за отбраната на този регион, е командвана за първи път от генерал Бартелеми Луис Джоузеф Шерер. След първите поражения репутацията на Шерер е опетнена и Директорията го заменя с генерал Жан-Виктор Моро. Моро е необикновен човек и може би най-талантливият френски военачалник от онова време след Бонапарт. Моро обаче пристига на Ада точно когато битката вече е започнала.

Без да знае предварително къде Суворов ще реши да пресече Ада, Шерер е принуден да „разпръсне“ войските в тънък слой на стотици километри. Но предимството на френската позиция е , че те се нарежат на десния бряг на реката - висок и стръмен, който е лесен за защита.

Първо Суворов нанася отклоняващ удар. Той изпраща генерал Петър Багратион да превземе град Леко, разположен на левия бряг на Ада - далеч на запад от главния фронт. И французите наистина изпращат по-голямата част от войските си срещу Багратион. Възползвайки се от това, Суворов нарежда да се построят мостове през Ада на няколко места едновременно.

Междувременно пристига Моро, който се запознава със ситуацията и решава, че е разгадал плана на Суворов. Той стига до заключението, че руснаците искат да нанесат основния удар другаде, близо до град Касано. Моро обаче също е измамен в изчисленията си.

Суворов отново използва техниката, която успешно използва от десетилетия - да нанесе удар на най-неочакваното място, в район, който противникът смята за непревземаем.

Основната си атака Суворов планира в посока на селището Трецо, където французите оставят един-единствен батальон и дори не поставят охранителни постове там. Източният бряг на Ада тук е толкова стръмен, че се е смятал за непреодолима естествена крепост. Суворов заповядва да се установи преходът тук. В тежка битка Трецо е зает от съвместни австрийско-руски сили.

Обобщавайки битката, Суворов пише: „Битката започна в 6 часа сутринта и продължи до 6 часа следобед; врагът е изпратен в бягство. Врагът е с убити над 3000. Пленени са бригаден генерал Бекер, щабни офицери до 10, главни офицери над 60, низши чинове до 2000. Главният генерал Моро беше в ръцете на хусарите, но успя да избяга. Пленени са 14 оръдия и едно знаме. От наша страна бяха убити 2 казаци, 24 бяха ранени. Щетите на имперските кралски войски се простират до хиляда души.”

Битката продължи още един ден: френската армия се оттегля към нови линии, които са щурмувани от руснаците и австрийците заедно. В същото време австрийците редовно се сблъскват с френските укрепления. Последните акорди на битката заглъхват на 28 април, когато руските и австрийските дивизии обкръжават френския отряд, който се колебае в отстъплението и постигнат капитулацията му.

В резултат на битката при Ада френската армия губи 2500 убити и ранени, 5 хиляди пленници, 27 оръдия, пленени от съюзниците, и е свалена от стратегически важна позиция. Загубите на суворовските войници са 2000 убити и ранени. Скоро след тази победа армията на Суворов, продължавайки бързото си настъпление, превзема Милано, в което Моро оставя гарнизон от 2400 души. Това е началото на освобождението на цяла Северна Италия.

* * *

Италианците, наситили се от „удоволствията“ на живота под окупацията на френските „освободители от монархическата тирания“, посрещат Суворов с голям ентусиазъм и го прославят като спасител. „Когато войските в деня на Светия Великден влязоха в Милано, прозорците и улиците бяха осеяни с хора. Вдички жители възкликнаха непрекъснато “Вива!” на двамата императори. Искрена радост грееше на лицата на всички“, докладва командирът на Павел I.

На Суворов му предстоят нови победи над французите при река Требия и град Нови, както и легендарната кампания през Швейцария.

Превод: В. Сергеев