/Поглед.инфо/ Трансформацията на лозунга на президента на САЩ Доналд Тръмп „Америка преди всичко“, от идеалистичното „да въведем ред у дома“, стана реалисткото „да бъдем първи във всички региони на света“ – това е спецификата на настоящия исторически момент.
И в Европа, и в Азия, пише Nikkei Asian Review, САЩ остават основната военно политическа сила, активно използвана от Белия дом за извличане на печалба. Но предстоящото десетилетие ще донесе големи промени в отношенията между Америка Европа и Азия. Основните изменения, свързани с разминаването на интересите между САЩ и ЕС още не означават разпад на трансатлантическото сътрудничество, но вече се забелязват зони на конфликт: Китай, Иран, в преддверието на Европа. И антируската риторика, преди обединяваща Запада, повече не отразява единство на възгледите в натиска на изток.
Анализаторите от Lowy Institute в Сидни се опитаха да съставят световна класация, давайки на САЩ максимален брой точки – 85. Изчисляването на политическото тегло на всяка една от 25-те водещи страни се прави предвид 114 показателя, включващи БВП, стойност на преките чуждестранни инвестиции, арсенала оръжие, участието в съвместни армейски маневри, наличието на споразумение за свободна търговия и дори броят на чуждестранните студенти.
На второ място в тази класация е Китай, отстъпил пред САЩ с по-малко от 10 точки. Япония (43,1) и Индия (41,5) са след тях с близо два пъти по-малко точки от лидерите на световната политика. След тях следват Русия, Австралия, Южна Корея и Сингапур.
Не трябва да се чудим, че Германия, Франция и другите европейски страни ги няма тук: на първо място, започна стартирания от „младоевропейците“ процес по деструктуриране , на второ място всичко се усложнява от опитите на САЩ да преформатират в собствена изгода връзките си с външния свят. Това последно обстоятелство е следствие от осъзнаването на администрацията на Тръмп на нарастващата неустойчивост на световната пирамида на властта. Пред набиращата политическа и икономическа тежест Азия се откриват възможности, които новата история все още не знае. От тук и нотките на надутост във външната политика на президента на САЩ, обявил на света, че Америка е над всичко.
Измененията в Азия се ускоряват. „Конкуренцията между САЩ и Китай ще бъде най-важният момент в предстоящите години“, смята Nikkei Asian Review. „САЩ могат да загубят своите преимущества“. По равнище на БВП брой на работоспособното население и ръст на военните разходи към 2030 г. Китай значително ще настигне САЩ.
Не само, че е трудно да се събират нови съюзници под знамето на „Америка първа“, но и да се запазят старите. Всички, дори ограничени военни действия, да речем в Южнокитайско море, блокират маршрути, по които днес преминава част от световната търговия. Под въпрос се оказва способността на Белия дом да управлява тези региони. И северна Корея не е комар на носа, а е предизвикателство. В средата на седмицата Тръмп излезе от ядреното споразумение (JCPOA) с Иран, макар и водещите лидери на Евросъюза Ангела Меркел и Еманюел Макрон да го молеха да не прави така. Една след друга се късат връзките на Вашингтон с най-богатия на енергийни ресурси региона на света – Близкия изток. Каквото и да пишат американските медии за завръщането на добива на петрол в САЩ, американците използват по 20,7 милиона барела петрол дневно – три пъти повече отколкото добиват сами и биха оцелели на собствен добив не повече от две седмици. Затова и не чрез „шесторката“ (САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция плюс Германия), а пряко чрез Вашингтон Тръмп възнамерява да управлява Иран. Но тази „игра на монополи“ в чувствителните за Китай региони не може да продължи дълго.
Най-много в Европа Вашингтон нараства военната си сила. Седем американски военни бази, 13 гарнизона от Холандия до Италия, в тях 60 хиляди войници, Шести флот в Средиземно море, а командващият на Европейските въоръжени сили на САЩ е и върховният главнокомандващ на въоръжените сили на НАТО в Европа. Но Тръмп усеща как се колебае атлантическата пирамида, опираща се на стария свят.
Канадският Global Research пише как миналата неделя началникът на военноморските операции на САЩ адмирал Джон Ричардсън е заявил, че разформированият през 2011 г. американски Втори флот сега се възражда. Той ще „контролира 6700 хил. квадратни мили от Атлантическия океан от Северния полюс до Карибско море и от източното крайбрежие на САЩ до средата на Атлантика… Националната стратегия за отбрана ясно определя, че ние се връщаме към времената на конкуренция между великите държави. В стратегията за първостепенна задача се смята противодействието на Русия. Затова и ние възстановяваме Втори флот, за да съответстваме на тези промени, в частност в Северния Атлантически океан“, пояснява адмирал Ричардсън. Американският самолетоносач „Хари Труман“ в съпровод от четири ракетни ескадрени миноносци вече е навлязъл във водите на Средиземно море. Скоро към тях ще се присъединят още два ескадрени миноносеца и този флот ще носи около 1000 крилати ракети. „Разполагането на американския флот в Средиземно море е част от общото засилване на американските въоръжени сили в Европа“, пише Global Research. За да може европейците да спят спокойно, във Вашингтон с добре настроен глас пеят за „противодействието на Русия“…
Европа, може би, ще успее да спи спокойно, но проблемът е, че започналия разпад на международните институции може да разруши баланса между войната и мира не само в международната търговия, където след въвеждането на американските санкции против редица страни и въведените едностранни протекционистки мерки, това вече се случи.
Превод: Поглед.инфо