/Поглед.инфо/ Администрацията на САЩ бе готова на победата на изборите в Турция на Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието и възприе това спокойно. Но е забележимо, че едни от първите поздравили Ердоган за преизбирането бяха президентът на Иран Хасан Роухани и президентът на Русия Владимир Путин. Тръмп чака почти две денонощия преди да изпрати своя поздрав – значително по-формален и по-хладен.

Въпреки забележимото подобряване на турско-американските отношения, което се прояви при постигането на съвместното действие в сирийския град Манбидж, във Вашингтон се запазват настроенията по отношение на турския президент и започнатите от него „авторитарни реформи“. Очаква се, че някои допълнителни неприятност в сътрудничеството ще бъдат изгладени по време на срещата между Ердоган и Тръмп на срещата на НАТО в Брюксел на 11 и 12 юли, но предвид характера на ръководителя на Белия дом, не трябва да се изключва, че срещата може и да не разреши наличните проблеми, а да породи нови. Има основания да се смята така.

Проведеното социологическо проучване в навечерието на изборите в Турция на известния мозъчен тръст Center for American Progress показа, че 40% от турците се доверяват на Турция като приоритетен партньор на международната арена, срещу 3% доверие за САЩ. При това в НАТО желаят да останат 55% от турците, което общо взето е невисок показател.

Вашингтон няма намерение да признава своята вълна в подобни настроения и вижда причините им в политическия курс, провеждан от турското ръководство. Белият дом протяга на Ердоган една ръка, а с другата държи огромен камък.

Британският вестник The Guardian коментира, че САЩ и Европа се нуждаят от Турция заради редица стратегически, политически, практически и географски съображения, но Турция при Ердоган се показва като непостоянен приятел. „Не особено надежден съюзник, тя все по-често се приема като заплаха“. Изданието на деловите кръгове на САЩ The Wall Street Journal в духа на американското основно течение в медиите, напротив, склонна е да приписва отговорността за своеволието на Анкара върху президента Тръмп, чието внимание не се спира на Турция, а се съсредоточава на Северна Корея, Иран и Русия. „Удържайки поредна победа, Ердоган вероятно ще стане още по-сложен партньор“, смята The Wall Street Journal. И двете оценки са доста повърхностно. Работата не е в постъпките на ръководителите на двете страни и не е в настроенията на политическите елити, а в засилващото се разминаване в геополитическите интереси на Анкара и Вашингтон на Близкия изток. Това обяснява всичко останало.

За все по-голямата сложност в контактите между САЩ и Турция говорят и първите действия на страните след изборите. В частност помощник-държавният секретар на САЩ по въпросите за Европа и Евразия Уесс Мичъл заяви, че ако Анкара придобие руски ЗРК С-400, ще стане трудно да се възстановят отношенията между Турция и САЩ. Той поясни, че ще бъдат въведени санкции в съответствие на закона „За противодействие на враговете на Америка чрез санкции“ (CAATSA).

Но не е толкова лесно Турция да се пречупи. Системата С-400 струваща 2,5 милиарда долара се разглежда от Анкара като универсален инструмент за защита не само от „враговете“ но и от „приятелите“. В Турция разбират, че тази система може да позволи на страната забележимо да засили своя статут в регионалната политика. Особено значение С-400 може да има, ако Турция реши да премине към нанасяне на въздушни удари по опиращите се на американците кюрди в Северна Сирия (Рожава). Самото наличие на толкова мощно противовъздушно оръжие може да спре дори авиацията на западната коалиция от намеса. Не последна роля за Анкара играе въпросът за престижа. Веднъж след като споразумението е подписано, то трябва да се изпълни. Не случайно турците не искат да се отказват от договора и искат ускорение на доставките, започвайки от юли 2019 г. Видимо тогава те планират и генералната операция на турската армия срещу Рожава.

От своя страна министърът на икономиката на Турция Нихат Зайбекчи категорично заяви на 27 юни, че исканията на САЩ да се прекрати закупуването на петрол от Иран не задължава по никакъв начин страната му. Освен това Турция ще обърне внимание, „дружествения ѝ Иран да не се сблъска с несправедливите последствия от тези действия“. Анкара ще се ръководи единствено от решенията на ООН по въпроса, а във всички останали случаи за нея основни остава националните интереси. Това не е странно, предвид това, че половината внасян петрол на Турция идва от Иран.

Важността на заявленията на Зайбекчи се състоят в това, че то е направено въпреки многомилиардните санкции и другите репресивни мерки, с които САЩ заплашват Турция заради сътрудничеството с Техеран. Така през май във връзка с иранците, в Ню Йорк бе осъден на три години затвор един от ръководителите на турската държавна банка Halkbank Мехмет Хакан Атила (Mehmet Hakan Atilla). Турският министър се изказа като цяло за запазване на режима на свободна търговия по света, което също противоречи на провеждания в последно време курс на протекционизъм на американската администрация. Освен това Зайбекчи съобщи, че Турция ще осъществи ограничен внос на картофи от Сирия (4000 тона), за да свали вътрешните цени на продукта. Поетапното възстановяване на търговията на Анкара със съседите ѝ също едва ли е добра новина за Вашингтон.

Експертите смятат, че Ердоган е готов да „възстанови“ отношенията си с Америка, но само при неговите си собствени условия. Те включват предимно пълното замразяване на сътрудничеството на САЩ с кюрдските милиции в северната част на Сирия, прекратяване на дейността на територията на Америка на организацията на Фетхуллах Гюлен и предаването му на турските правоохранителни органи. Според френския вестник Le Figaro, Ердоган знае, че той е незаменим по такива въпроси като сирийската война, борбата срещу тероризма и управлението на потока от мигранти. И тук той може да „наложи собствената си скорост на развитие.“

По много, преди всичко свързани с престижа, съображения условията на отново избрания турски лидер едва ли са приемливи за Белия дом. Така че на този етап „срещата в Манбидж“ на американските и турските военни патрули рискува да остане един то малкото примери за реално успешно сътрудничество между САЩ и Турция.

Превод: Поглед.инфо