/Поглед.инфо/ Встъпителна реч на председателя на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев пред Съвета на ПЕС в Прага, произнесена на 2 декември 2016 г.

Другари и приятели,

Добре дошли в Прага и в нашия Съвет.

Може би сте забелязали, че напоследък светът не е съвсем такъв, какъвто бихме искали да е.

Изглежда, че в последно време ние, социалдемократите нямаме особен напредък. Понякога изглежда, че като че ли ние всъщност се връщаме назад.

Аз не говоря само за Брекзит.

Аз не говоря само за изборите в САЩ.

Аз не говоря само за финансовата криза или за мигрантската криза, или за крайно десните, или за засилването единствено на политиката на строги икономии, или за терористичните атаки, или за опустошаването на Украйна, или за Русия, или за Турция…

Вие можете да завършите списъка точно както и аз. Той е плашещо дълъг.

И какъв е нашият отговор на всяко от тези ужасни събития?

Винаги е един и същ. Всеки път ние казваме:

Добре, това е сигнал за събуждане за социалдемокрацията!

Време е да направим нов старт. Трябва да престанем да бъдем безучастни. Ние трява да променим начина, по който правим нещата.

Моят въпрос към всички нас днес е:

„От колко сигнала за събуждане се нуждаем?

Толкова ли дълбоко спим, че алармата звъни и звъни и ние не чуваме?

Или може би чуваме, но всеки път, когато се обърнем и натиснем бутона за повторно звънене, ние си казваме: „Следващия път!“

Разбира се, че не съм справедлив. Зная, че ние в действителност не спим.

Ние се борим.

Ние участваме в много различни битки, в много различни страни, по много различни въпроси.

И аз зная, както и вие, че всички тези битки са важни.

Но проблемът е, че е много лесно за хората да пренебрегнат малките битки.

Това не е серия от малки въпроси, които можем да решим един по един. Това е голяма, системна криза.

А когато имаме голяма криза, това прави хората уплашени и отчаяни.

Хората отчаяно търсят решения.

И когато гледат нас, какво виждат?

Те виждат партия, която е част от естаблишмента.

Те виждат политици, които правят компромиси, политики, които са предпазливи, активисти, които говорят познати идеи.

Те виждат партия, която е институционализирана, която е помогнала за изграждането на институциите и която сега инвестира в тях.

Те ни виждат – и консерваторите и либералите, и от мястото, където са застанали те не виждат почти никакви разлики между нас.

Те виждат статуквото.

И тогава те виждат миналото на всички нас и виждат популистите.

Винаги, когато има хора отчаяни от нещо, винаги има някой, който има желание да им продаде популизъм.

Те чуват популистите да казват: „Прави сте, има проблем!“

„И никой не може да го реши, освен нас. Ние сме различни. Ние не сме част от институциите, Ние слушаме вас.“

„Дайте ни вашия вот и ние ще затворим границите ви, не скъсаме вашите съюзи, ще намалим данъците ви, ще ви отървем от вашите съседи ,,, ние ще решим всичко!“

Разбира се, че това е лъжа.

И естествено, самите популисти също знаят това.

Няма нищо анти-естаблишмента в днешните популисти. Няма дългосрочен план. Няма стратегия. Няма база доказателства. Няма ценности.

Има само желание да се каже нещо – това, което си мислят, че ще им спечели гласовете в момента.

Така че изглежда, ние сме в беда.

Ние сме в капан в Европа между консервативното мнозинство, което е обсебено от мрачната програма за строги икономии и популисткото малцинство, което ще каже или ще направи нещо за да привлече внимание и сили.

И наистина страшното е, че популистите – обикновени крайно десните – са тези, които определят дневния ред в Европа!

Те са силни, те са гласовити, те са влиятелни и в момента, изглежда, че те са печеливши.

Как е възможно това?

Как ние, прогресивните и социалдемократите на Европа позволихме да се случи това?

Мисля, приятели, че тук трябва да бъдем честни.

Ние трябваше да определяме дневния ред – но ние не го определяме.

По всякакъв начин ние трябва да бъдем по-силни.

Ние имаме повече гласове. Повече избрани представители, повече подвижни и отдадени активисти. И гордо наследство. По-добри идеи. По-силни ценности.

Така че защо даваме на популистите правото да диктуват посоката на движение и да вземат решения за бъдещето на Европа?

Защо ние не определяме дневния ред?

Ние знаем, че когато говорим силно с обединен глас, хората слушат нас.

И ние знаем, че когато всички ние действаме заедно за да променим света – светът се променя.

Хубаво е, че се срещаме заедно тук в Прага, в тази прекрасна страна с такава горда политическа традиция.

Това е мястото, където ние взехме историческото решение, през 2009 година, да подкрепим един общ кандидат за европейските избори.

Така че това е мястото, където заедно можем да се вдъхновим за борба.

Няма да има повече развети знамена.

Ние трябва да се мобилизираме!

Готови ли сме да започнем борбата с популистите и да я спечелим?

Готови ли сме да отстояваме нашите големи политики, такива като Младежкия план? Не само да кажем, че го подкрепяме, но и да се борим за него в Парламента, в Съвета?

Готови ли сме да е борим и да спечелим европейските избори?

Готови ли сме да използваме тази възможност да вдъхновим избирателите да се ангажират отново с политическия процес?

Готови ли сме да дадем право на нашите активисти и на нашите членове да имат един общ кандидат, избран от тях на отворени първични избори?

Готови ли сме да покажем на хората, че тяхната ангажираност, техните гласове могат да направят нещо различно.

Това, че те имат силата да правят политики, които имат значение за собствения им живот?

Аз тегля линията тук.

Ние имахме достатъчно време да се събудим

Ние никога повече няма да се обърнем и отново да натиснем бутона за повторно звънене.

Нашето движение има дълга история на радикални идеи, на мислене „извън кутията“.

Ние не сме статуквото!

И най-важният факт, който трябва да помним е, че ние водим тази борба заедно.

Ние имаме нещо, което популистите никога няма да имат: ние имаме солидарност!

Това е нашето единствено и най-голямо предимство. Популизмът е разрушителен и изолиран по природа. Но нашето семейство е точно това – едно семейство.

Но ако искаме да впрегнем това предимство, ние трябва да отделим време от времето на нашите местни битки за да се срещнем заедно, да планираме стратегията си – да направим един единствен план с конкретни цели, които споделяме.

Ето защо ние се срещаме тук, в Прага точно сега.

Ние не се нуждаем от събуждането по телефона. Ние сме напълно будни и готови за действие.

Така че да действаме.

Превод от английски: Магдалена Желязкова