/Поглед.инфо/ Ако някой смята, че това не ни интересува, то това е сериозна грешка. Ще пробвам да обясня защо. През 90-те години на миналия век в нашата страна победиха либералите. Разбира се, те не бяха единни (схватките между Гусински и Березовски, Березовски и Чубайс се помнят от всички, а имаше и други, може би в малко по-малки мащаби), но логиката им бе единна: ние строил либерален капитализъм, при това правилата за този процес се пишат на Запад (основно от МВФ).

При това всички инструменти, свързани със защитата на суверенитета (от отбранителната система до специалните служби) са грабиха по пълна програма. Малкото ярки военни, прокурори, следователи или бяха уволнени, или затворени, или просто убити. И на лидерите на либералните групировки им се струваше, че всичко им е под контрол, но и чиновническата среда, и самият Елцин все по-често си даваха сметка, че нещата могат да свършат много лошо. В резултат в страната започна това, което може да се нарече „патриотически реванш“.

Да, той вървеше често с големи отстъпки, с постоянна смяна на лидерите, без какъвто и да е план (а кой би го съставял, когато бяха ликвидирани и всички съответни институции, както и потенциалните им лидери). Именно в рамките на този процес на политическото поле се появи Путин (обърнете внимание, че сред потенциалните приемници като Аксененко или Степашин нямаше никакви системни либерали, легендите за Немцов ги пропускаме с негодуване, защото никой, освен либералните пиар-майстори не възпроизвеждаме тази глупост.

Но този патриотичен процес имаше една сериозна, принципна слабост. Тъй като ние през 90-те години бяхме здраво в Бретън-уудската система, с всичките ѝ модели и институции, то ние не можехме да контролираме икономическите и още повече финансовите правила на играта. Освен това трябваше да държим при инструментите за финансово и икономическо управление на страната представители на либералния лагер. Всеки опит за отклонение неминуемо приключваше с различни сериозни проблеми. Разбира се, либералите също се възползваха от тази възможност в пълна мярка, достатъчно е да си спомним изкуствения фалит от 1998 г. и девалвацията от 2014 г., направена от Централната банка по заповед на МВФ. Но въпреки това, наистина сериозни удари, тип забрана за износ на петрол или закриване на доларовите разплащания (изключване от системата SWIFT) все пак нямаше. И освен това в последните близо 20 години имаше определен паритет вътре в руския елит.

Но рано или късно този паритет трябваше да се счупи. Или от едната страна (световният финансов елит е силно недоволен от Путин през последните години) или от друга страна. Но за втория сценарий е необходимо да се осигури „тила“, тоест да има гарантиран отговор на твърде резки действия от световния финансов елит (известен още като елита на „Западния“ глобален проект).

Съответната възможност се появи след избирането на американския президент Тръмп, който представлява друг глобален проект - капиталистическият. Той агресивно се бори срещу представителите на „Западния“ проект в собствения си държавен апарат (а той е много силно „заразен“, като се има предвид факта, че именно банкерите финансират цялата система на образование на САЩ през последните десетилетия.) Не по-малко ярка борба се води в медиите, които са почти без изключение контролирани от банкерите. Но Тръмп до известно време (както и Путин, между другото) не докосваше основите на икономическата система, само не даваше на банките да емитират долари. Но след това ситуацията започна да се променя.

Въвеждайки мита върху вноса на стомана, Тръмп всъщност унищожи системата на СТО. Нека да отбележим, че сега и ние можем смело да защитим нашия пазар (а при нас вътрешното производство има много по-малък дял в икономиката, отколкото в САЩ, така че е много по-важно за нас!). Единственият проблем е, че нашата икономика и до днес я ръководят либерали, които няма да допуснат подобно „безобразие“ в стила на Тръмп. Но те имат свои собствени проблеми: елитът на „Западния“ проект все повече се преориентира към борба срещу Тръмп, което означава, че за нас ресурси няма да достигнат. А нали в рамките на вътрешноелитния консенсус от началото на века либералите отговарят уж за привличането на инвестиционни ресурси.

По-рано те можеха да разчитат на покровителството на „по-големите братя“, но след като Тръмп им обяви ( на „братята“) пряка война, на тях не им е до руските лакеи. А и самите „лакеи“ показват слабост, отказвайки да унищожат Путин. Поради това те са под натиск (и чрез контрола за „чистотата“ на доходите, и чрез санкциите, и чрез контролираните медии“, при това в САЩ засилването на натиска по Русия се осъществява от петата колона на елита на „Западния“ проект. Тръмп през цялото време се опитва да се разбере с Путин, но това не е основната му цел, а либералната част от американската политическа система все му вкарва прътове в спиците.

Големият въпрос е как ще приключи всичко това. Трудно е да се разработи точна стратегия, има много условни обстоятелства (например Тръмп можеше да въведе митата три месеца по-късно - а след това директния конфликт с останалите представители на Г-7 щеше да бъде отложен). Важното е друго – вече става ясно, че, от една страна, е необходимо да се отървем от представителите на „Западния“ проект в икономическо и финансово управление, при това сериозно и задълго и второ, да се разбере, че нашият основен коз в отношенията ни със Запада (в широкия смисъл на тази дума) е наличието на алтернативни икономически учения в университетите.

Факт е, че научните центрове, подхранвани от банкерите, които през последните 40 години унищожиха всяка алтернатива на техните методите, днес не могат да отговорят на въпроса „Какво да се прави?“. Дори тези, които не харесват банкерите, все още говорят на научния език, създаден по нареждане на банкерите с цел да се докаже, че няма алтернатива на подкрепата на банковата система на света. И вследствие на това имаме пълна липса на всякаква икономическа мисъл, която да опише потенциалния характер на действията в условие на криза.

Тоест алтернативните на „Западния“ проект елити са готови да дойдат на власт, но те нямат сценарии. И простото оттегляне към нашите научни центрове, които се фокусират върху политикономическия метод на анализ, може да се превърне в най-силния аргумент за увеличаване на нашия авторитет по света. Като цяло времето е дошло. Благодарим ти, Тръмп.

Превод: Поглед.инфо