/Поглед.инфо/ Турция все по-силно се отдалечава от САЩ в посока Русия. Важното е, че не става дума единствено за курса на политическото ръководство, но и за настроението на населението на тази страна и за това свидетелстват социологическите проучвания. Този процес има без преувеличение историческо значение, при това не единствено за Москва и Анкара.

Героичната смърт в Сирия на руския пилот Роман Филипов породи нова вълна претенции към Турция. Някои дори говорят, че, едва ли не, турците са доставили на джихадистите в провинцията Идлиб преносимия зенитно-ракетен комплекс, с който бе свален руският Су-25.

Всъщност турците помогнаха да се измъкне от ръцете на терористите тялото на Филипов, което бе изпратено в Русия. Но за скарването на Русия и Турция има много желаещи, а и недоверието към Турция в Русия все още е голямо. Както след свалянето на руския Су-24 в турското небе преди почти две години, така и вследствие на по свой начин приеманата „историческа традиция“: нали винаги сме воювали с турците, няма да им се доверяваме.

Но от последната руско-турска война са минали сто години. И сега на войната в Сирия, където първоначално поддържахме с турците различни противоборстващи сили (т.е. фактически се намирахме на различни линии на фронта) ние успяхме да се договорим не само за съвместни действия, но и да разберем общите си интереси. Ако отношенията между Русия и Турция издържат изпитанията на Сирийската война, то може да се говори за техния свръх-издръжлив характер. И за огромните перспективи, които се откриват в стратегическото сътрудничество между двете страни.

Но дали народите на двете страни са готови на това? Това не е празен въпрос – още повече, че скептично настроените по повод перспективите на руско-турските отношения анализатори постоянно подчертават, че сближаването между двете страни на първо място е следствие на геополитическия избор на двамата президенти Путин и Ердоган.

И за двамата е изгодно да заложат на засилването на отношенията , при това едва ли не за това, че така да получат отстъпки от Запада. И ако ги няма Путин или Ердоган или ако изменят отношението си към Запада, така и ще се срутят всички руско-турски въздушни кули.

Подобен „анализ“ граничи със съзнателно очерняне, но все пак не трябва да се игнорира. Истина е, че същата Турция води двойна игра в началото на сирийската операция на руските Военно-космически сили, което в крайна сметка струваше живота на нашия пилот и девет месеца пауза н руско-турските отношения. Но от тогава Ердоган измина своя път – те само извинявайки се за смъртта на Олег Пешков , но и удържайки се на власт по време на опита за държавен преврат. Ердоган направи своя избор и повече няма да се опитва да си играе с руско-американските противоречия. Не случайно неговата риторика по отношение на САЩ става все по-рязка – и буквално във вторник той отново упрекна Вашингтон в антитурски настроения:

„Питат ни кога ще приключим операцията си в Сирия. А вие, САЩ, излязохте ли от Афганистан, от Ирак? Говорите, че „Ислямска държава“ вече я няма. Тогава защо вие оставате? Значи имате изчисления срещу Турция, против Иран и възможно против Русия. Но ние ще стоим твърдо“

Отношенията с Иран и Русия стават за Турция геополитически избор – не просто в сирийската ситуация, но и в близкоизточната и в глобалната. Дори и срещите между тримата президенти стават постоянни. И отношенията в триъгълника Русия- Турция- Иран и турско-руските отношения всъщност се определят не от желанията и настроенията на лидерите на тези страни, а от обективните интереси на нашите държави. При това у Русия и у Турция има такова количество взаимноизгодни проекти – от енергийни, при това както вътрешнотурски, като строителството на АЕЦ, така и регионални като „Турски поток“, до геополитически, заради което е просто глупаво двете страни просто да се откажат от опитите да изградят надеждни стратегически отношения.

Принадлежността на Турция към НАТО, стремежът ѝ да влезе в ЕС вече не играят предишната си роля – премина както осъзнаването на призрачността на надеждите за евроинтеграция, така и недоволството от зависимостта от НАТО и САЩ. Освен това войната в Сирия и доставките на руските С-400 (т.е. решението те да бъдат купени въпреки натиска на САЩ) поставят въпроса за пълната самодостатъчност на Турция като регионалната държава. А сам по себе си курсът на Ердоган за изграждане на велика и самодостатъчна държава, в същността си подтиква Анкара към все по-плътно сътрудничество с Русия. На Русия ѝ е изгодна самостоятелна и силна Турция, която да не участва в атлантическите игри по обкръжаването на нашата страна.

При това в самата Турция постоянно се подгряват страховете и недоверието по отношение на нашата страна – от страна на тези, които не искат да допуснат отслабване и разрив на атлантическите връзки на Турция, както и от страна на тези, които гледат на Русия като исторически противник на мюсюлманите като цяло и на турците в частност. С това е интересен резултатът от неотдавнашните социологически проучвания, които свидетелстват за настроенията в турското общество.

Така, според данните на допитването проведено от турската изследователска компания „Оптимар“ (публикувани от „Анадолу Ейджънси“), 62% от допитаните смятат сближаването на Турция и Русия за положително явление. Отрицателно към него се отнасят едва 22%, а още 15% нямат определени позиции. В същото допитване турците са питани дали смятат „себе си за противници на САЩ“. Утвърдително отговарят 72%, още 23% казват, че „частично“ и едва 5,4% дават отрицателен отговор.

Гигантската цифра недоволни към Щатите отразява не само свежата ситуация – американската подкрепа към кюрдите, но и още натрупалото се несъгласие с американската намеса в турските дела. В резултат на това САЩ на практика напълно са загубили симпатиите си в турското общество.

Изследователската компания AGS GLOBAL проведе социологическо проучване сред близо 400 турски предприемачи: 66% от тях съобщиха, че се отнасят отрицателно към САЩ, 13% заявиха за положително отношение и 21% се въздържаха от оценка. От друга страна на въпроса „С кои страни Турция трябва съвместно да действа във външната политика?“, САЩ са посочени от 13,6% (През 2015 г. те са 23%, а още по-рано още повече). В проучване, проведено от университета „Кадир Хас“ през миналия месец, САЩ се оказват на първо място сред заплахите за Турция, изпреварвайки дори Израел – близо 64% от допитаните наричат Америка „най-голямата заплаха“.

На трето място, с 50% се оказва Великобритания – тя е страна, както и САЩ, съюзник на Турция по НАТО. Впрочем, и останалите съюзници по НАТО се оказват на следващите места в Списъка – пропускайки единствено Армения и Ирак със Сирия (при това турците се опасяват не от Багдад и Дамаск, а от тамошните кюрди), нареждат се Франция, Германия, Гърция и други страни от НАТО и ЕС.

Еднозначно дружествено турците чувстват родствения им Азербайджан, но и вечният съперник Иран, и братския сунитски Пакистан се изпреварват Запада като дружествени страни. Но това са все мюсюлмански държави – може би работата е обръщане към ислямския свят? Не, не само - защото и Китай, и Русия все повече се приемат от турците като приятелски държави.

И затова разговорите за това, че Турция след време може да влезе в ШОС, вече не са толкова пусти фантазии (както и желанието да получи особен икономически статут в търговията с евразийския съюз).