/Поглед.инфо/ Съгласно допитване на ВЦИОМ и четвърт век след началото на реформите 64% от руснаците дали искат СССР да се бе запазил, отговарят утвърдително.

Да, броят на тези, които изпитват носталгия по съветско време, намалява (през 1991 г. за запазването на Съюза гласуват 76% от участниците в референдума), но както и преди остава голямо. Защо, признавайки несъмнено завоюваните по време на Перестройката граждански и политически свободи, мнозина (и то не само възрастните) съграждани съжаляват за това, загубено по съветско време?

Винаги ми се е струвало странно, че хората оценяват чуждите емоции. Изпадат в пълна увереност, че единствено те знаят как правилно трябва да се чувстваш. Например, ако със сълзи на очи разсъждаваш за „велика царска Русия” – това е прекрасно. Да смяташ, че ако не бе Революцията от 1917 г., цялата страна щеше да е по-богата от всички останали – правилно. Но ако имаш положителни емоции към живота в Съветския съюз, ще ти бъдат изведени маса доводи защо твоите емоции са неправилни и лъжливи.

  1. По време на СССР сте били млад. Затова и изпитвате носталгия

Завърших университета в самото начало на 90-те години. Видимо прекрасно време! Ти си млад, но вече независим, както материално, така и в съжденията. Но аз никога, в никакъв случай не искам да се връщам там, в тези „свети” години. Защото тогава пред мен ще израсне пред мен моя свой, собствен „безсмъртен полк”.

От въображаемите портрети безмълвно гледат тези, които просто не оцеляват онези времена. „Не се е вписал в пазарната икономика”. Това са обикновени хора – порядъчни, прекрасни, добри. И познаването на мнозина от тях бе повече, отколкото с други съвременни икономисти и управленци.

Така че не става дума за младост.

  1. Вие просто сте забравили колко бе тежко чакането на митичното „светло бъдеще”

Тук обичат да посочват „робската психология” и крепостното право чак до 1861 г. Видите ли, целият свят бил свободен, а в Русия с хора са тълкували. Хайде, да пропуснем историческия факт, че в САЩ, в „бастиона на демокрацията”, робството е отменено едва през 1865 г. Да не говорим, че един народ с „робска психология” не може да завоюва земите от Балтийско море до Сахалин.

В научния свят е известен холандският социолог Г. Хофстед. Той провежда мащабни изследвания, за да установи показателите, определящи културните характеристики на различните народи. Един от показателите след изследването на Хофстед е „дългосрочната ориентация”. Тоест прагматичната ориентация за оцеляване в далечно бъдеще, често в ущърб на ориентацията към най-бързия резултат.

Така в Русия е много силен показателят на дълговременната ориентация. Това не е нито добро, нито лошо. Така се налагат исторически нещата. Впрочем този показател е много висок и в Япония. Това е информация за тези, които вече са събрали в дробовете си въздух, за да ревнат: видите ли, разбира се, робска психология, диво наследство на социализма.

Тоест дългосрочната ориентация, очакването на светлото бъдеще за нас е културно-исторически вградено.

  1. Вие просто не искате да работите.

Под думата „работите” съвременните носители на „демократическите ценности” разбират създаване на своя компания. Желателно свързана с износа на петрол. В тяхното разбиране да работиш шофьор на автобус е все едно си бъркаш в носа.

Като психолог мога да ви заявя с цялата си отговорност, че не всички могат да открият свой бизнес, както ни съветват още през 90-те години младите реформатори. Успешният бизнесмен е генетическа особеност на мозъка. Темперамент, праг на болката и така нататък. Плюс съответното възпитание.

И как така стана, че обикновеното, хубаво, средностатистическо работещо семейство изведнъж престана да има право на нормален, достоен живот.

  1. Вие жалите СССР, защото не разбирате, че основната ценност е човешкият живот.

Много носители на „демократическите ценности” твърдят, че няма нищо по-ценно от човешкия живот. Няма съмнение! Никой не спори, че животът е най-висшата ценност. Да даваме ли портфейла си на грабителя, който е поставил нож в гърлото ни и иска пари? Без съмнение – даваме!

Но животът основната ценност ли е в битката с врага? Ето, Николай Сиротинин е герой, който дори фашистите погребват с почести. Ако бе решил, че животът му е основната ценност и се бе отказал да прикрива отстъплението на нашите части, тогава какво? Бил е едва на 20 години. Той е бил твърде млад, за да умре.

Ако генерал Карбишев бе решил, че няма нищо по-ценно от собствения му живот и бе решил да помогне на враговете да строят укрепления? Нали той е изтъкнат специалист по въпроса. Затова и фашистите толкова дълго време го увещават да сътрудничи с тях.

Ето я и младата партизанка Зина Портнова – която е буквално разкъсана във вражеските зандани. Ако бе решила, че най-ценното нещо е животът ѝ и бе издала всички, които знае, че са партизани – имена, фамилии, местоположението на отряда?

Всички народи наричат подобно поведение по време на война предателство. И нищо повече.

И последният, свещен въпрос: Какво му е толкова особеното на СССР, че вие не можете да го забравите.

Основното постижение на СССР е уважението към „малкия човек”.

Тази тема се повдига и от Достоевски, и от Горки. Чарли Чаплин дължи своята слава именно защото обяснява на света, че малкият човек също има право. Да бъде щастлив, обичан. И това, че не е успял да стане толкова богат, колкото банкера от „Уол Стрийт” не е повод той да бъде хвърлен на сметището на живота.

В СССР са създадени такива обществени отношения, при които човекът е почитан и има право на достоен живот. В СССР ти можеш да работиш навсякъде, а твоят труд да бъде ценен. Човекът там бе уважават! Библиотекарят никога не се чувстваше неудачник. Простият работник във консервената фабрика се смята за достоен човек.

В Съветския съюз празното съществуване е порок.

Днес се е наложило странно отношение към нужните на обществото професии Ако работите като санитарка, шивачка или комбайнерка, значи сте загубенячки, нудачници, намиращи се на дъното на социалната стълба. Не те светска лъвица, не сте алкохоличка, значи и шансът ви да изградите достоен живот са напълно нищожни.

Затова трябва ли да се чудим, че повече от половината руснаци биха искали запазването на СССР?

Превод: В.Сергеев