/Поглед.инфо/ На 9-10 юни едновременно в Квебек се проведе срещата на високо равнище на (Г-7), а в Циндао срещата на високо равнище на Шанхайската организация за сътрудничество. За първи път в Циндао ШОС бе представена от осем участници. Допълниха се приетите на миналата среща Индия и Пакистан. На свой ред със статута на страни-наблюдатели и страни-партньори по диалога стоят още десетина държави. И още 10 (включително, между другото Украйна) са подали молби да бъдат наблюдатели, но засега не са получили никакъв официален статут.
За нас 20 кандидат-членове и кандидати за кандидатстване са важни единствено от гледна точка, че това демонстрира значителния потенциал на организацията. Както говорят нашите „партньори“ от ЕС и НАТО, обяснявайки включването в своите структури бивши членове на СИВ и ОВД „страните бягат от безперспективни организации към перспективни“. Съдейки по опашката за влизане, ШОС е доста перспективна организация.
Както бе заявено на последната среща на високо равнище, по съвкупен обем на БВП тя вече е настигнала страните от Г-7, а изоставането по обем на БВП на глава от населението се съкращава бързо. Предвид, че в страните от ШОС на 60% от земната суша живее половината от световното население, потенциалът на по-нататъшния ръст на икономиките им не буди съмнение. По-голям и перспективен пазар на планетата няма, а и няма да има.
Но преминалата среща на високо равнище е характерна и с това, че ако по-рано страните от ШОС се ограничаваха с обсъждане на финансово-икономически проблеми, понякога обсъждайки регионални политически въпроси, то този път се изнесоха програмни политически заявления по въпроси, формално неотнасящи се към сферата на интересите на ШОС.Страните от ШОС призоваха към съблюдаването от всички страни на задълженията им по иранската ядрена сделка, позитивно оцениха връзките между Китай и КНДР, потвърдиха безалтернативността на политическото разрешаване на сирийската криза въз основа на астанийските договорености (призоваха да се съблюдават споразуменията за зоните за деескалация), а също така политическото разрешаване на украинската криза на основата на Минските споразумения.
Напомням, че ШОС днес е първата икономика на света. И първата икономика на света единодушно определи своите глобални политически приоритети. Сега с тях ще трябва всички да се съобразяват. Работата е там, че всеки, който следи през последните десетилетия подемът на Русия и Китай, отвъд постепенното преформатиране на глобалното политическо пространство можеше да забележи, че евроазиатското обединение никога не е бързало нещо да заявява или заплашва. За разлика от намиращите се в постоянна истерия евроатлантически обединения, преди да направят конкретни политически заявления или да предприемат конкретни крачки на международната сцена и Москва, и Пекин натрупваха сили, привличаха съюзници, превръщаха потенциалните противници в неутрални и едва след това действаха. Именно това им позволи да побеждават значително по-силния във военен и икономически смисъл колективен Запад.
Военното преимущество на Запада бе погребано по време на демонстрацията на Путин на най-новите руски въоръжения по време на ежегодното обръщение към Федералното събрание. Икономическото превъзходство дълго време се намира под въпрос и на 9 и 10 юни на срещата на високо равнище на ШОС и то бе погребано окончателно. Сега не просто САЩ отстъпват мястото си на първа световна икономика на Китай, съвкупният Запад загуби икономическото си превъзходство, бивайки изтласкан от първата позиция от ШОС. Напомням, че ШОС е съставена от осем члена. Тоест обемът на икономиките на осемте страни-членки на ШОС превишава обема на икономиката на седемте най-развити страни от Запада.
Мисля, че именно затова едва сега, ликвидирайки превъзходството на Запада във военно-политическата и икономическата сфера, ШОС започна да прави политически заявления. Сега страните от ШОС могат да подкрепят своите пожелания с реални действия. Западът сам разруши правилата на световната търговия, започвайки, въпреки правилата на СТО, по политически мотиви да въвежда санкции срещу когото си поиска. Евразийското обединение не е толкова склонно към санкции, колкото евроатлантическото и не ги въвежда така бързо. Но, ако сега започне да ги въвежда, от тях ще започне да боли.
На 10 юни, в съвместна декларация ШОС изказа своята воля, своята визия за перспективите за разрешаването на настоящите кризи и правилата за изграждането на бъдещия свят. С какво може да отговори колективният запад? С нещо. Да не се бяха събирали на своята Г-7 – нямаше да има чак такъв контраст.
Страните от Запада имаха две основни точки: как да избегнат търговската война, предизвикана от американските заградителни мита върху основните стоки на европейския, канадския и японския износ, а също така какво да се прави с Русия, без която Западът се оказва неспособен да реши нито един настоящ проблем от международните отношения.
По първия въпрос „шестицата“ се опита да организира колективна атака срещу Тръмп. На което американският президент, с присъщия му свободен маниер, без увъртане заяви, че „шестицата“ е привикнала да се възползва от САЩ, но това повече няма да ѝ се удаде. С това въпросът за икономическото единство на Запада бе закрит. Сега скъпите европейци трябва да помислят дали приемат предизвикателството на САЩ и дали ще започнат икономическа война или позорно ще капитулират, дори без да се опитат да се съпротивляват. Предвид това, че Тръмп още успя и лично да оскърби почти всеки от участниците на срещата, шансът за избор в полза на войната се увеличи рязко.
Във връзка с това е интересен ходът на обсъжданията на втория (руски) въпрос. Първи Тръмп реши да хване бика за рогата и предложи Русия да се върне в „осмицата“, тоест да разшири формата на Групата на седемте до Групата на осемте. Него с ентусиазъм го подкрепи италианският премиер, но всички останали отхвърлиха толкова радикална промяна на политиката. След това бе подписано абсолютно празно заявление, за пореден път призоваващи Русия да прояви добра воля, да направи удоволствие на Запада, да се откаже от собствените си позиции по всички актуални въпроси от глобалния дневен ред. Но Тръмп, вече запътил се към Сингапур, успя да отзове подписа си изпод него.
Освен това, самият факт, че графикът на президента на САЩ бе съставен така, че му се налага да изостави заключителния етап от срещата на Г-7 заради свиждането му с Ким Чен-ун, състояло се при китайско посредничество, също е доста забележимо. Лидерът на Запада изостави основните си съюзници, за да не закъснее за срещата с ръководителя на КНДР, който Западът допреди няколко години изобщо не забелязваше. При това трябва да се има предвид, че срещата с Ким Чен-ун се планираше, докато датата и протокола на срещата на Г-7 бяха вече известни от няколко месеца. Ако американската страна бе настоявала срещата в Сингапур да се проведе ден или дори два по-късно, нито КНР, нито КНДР щяха да възразят.
Но американците не настояха. Тръмп, съдейки се по всичко, и сам нямаше против под благовиден предлог по-рано да се махне от бунтуващите се съюзници.
Трябва да се разбере, че Доналд Тръмп не е градския луд, а е президента на САЩ, опиращ се на подкрепата на значителна част от политическия елит и имат нелоши шансове да бъде преизбран. Иначе отдавна да бе отправен към сметището на историята чрез импийчмънт. Тоест неговото пренебрежително по отношение на европейските съюзници поведение не е лична позиция на излязъл от създание бизнесмен (както понякога се опитват да ни поднесат това). Това е позицията на хората, контролиращи властта в САЩ днес и планиращи да я контролират най-малко още шест години, при това тази позиция се подкрепя от по-голямата част от избирателите.
Отдавна съм писал, че през последното десетилетие ние наблюдаваме опитите на американския елит да открие недостигащото за провеждането на хегемонистичната политика ресурси. След провала на опитите за бързо ограбване на Русия и Китай за сметка на техните превръщания във второстепенни политически образувания, провеждащи изгодна за Вашингтон външна и икономическа политика, донор на необходимите ресурси трябваше да станат евроатлантическите и тихоокеанските съюзници на САЩ, които трябваше бързо и без излишни въпроси да подпишат ТТИП и ТТП. Но съюзниците се запънаха и администрацията на Обама така и не успя да натисне тези две „партньорства“ в нужния им вид.
Тръмп моментално се отказа от продължаването на преговорите по ТТИП и излезе от вече подписаното ТТП. Това отбеляза нова политика на САЩ по отношение на съюзниците им. Ако с тяхна помощ не се постигаше задушаването на Русия и от тях не може да се издоят за продължаването на американската борба ресурси, то те трябваше да се изхвърлят от кораба като излишен баланс.
Разбира се, всичко това се случва не за един ден. Но САЩ съвсем ясно се опитват да се откажат от всяка подкрепа на съюзниците, от всяка изгодна и търговска връзка, запазвайки при това своите търговско-икономически интереси в Европа. Фактически, ако дотогава САЩ предлагаха на ЕС да се отпусне и да си го поеме с удоволствие, сега те преминават към пряко насилие. При това, в думите и действията на Тръмп присъства желязна западна логика. Западът се бе обявил против Русия и Китай на единен фронт, но САЩ бяха неговата основна сила и издръжка, докато всички останали основно брояха печалбите. САЩ вече не могат ресурсно да осигуряват колективната политика на Запада. Ще бъде честно, ако ЕС, Япония, Канада и другите съюзници затегнат коланите си и помогнат материално на хегемона. А, ако не искат, то САЩ има великото право като хегемон да приберат от васалите всичко, което им е нужно, без да питат самите васали за мнение.
Разбираемо е, че Вашингтон не може повече да осъществява своята хегемония без съюзници, но не е готов към равноправно партньорство и се опитва да си открие нов младши партньор (вместо твърде скъпо излизащият, твърде тромав и неефективен ЕС). Такъв партньор за Вашингтон може да бъде или Русия или Китай. Оттук и политиката на Тръмп по отношение към Москва и Пекин – санкциите не се свалят, дори се въвеждат нови, но се демонстрира воля към оперативно решение на сложните и раздразващи политически въпроси. Особено ако компромисът може да се открие за сметката на интересите на вече ненужните съюзници (не е важно дали това са ЕС, Южна Корея или Япония). САЩ искат да играят дует, но засега не знаят с кого. Затова и те искат Русия в Групата на осемте. Сметките са прости. Ако се успее да се спечели с бавните европейски политици и институции, неспособни към бързо пренастройване, то може да се опита в рамките на Г-8 да се изправи срещу „шестицата“ заедно с Путин. Тогава ще бъде наказана и наглата Европа, а и руско-европейското сближаване ще бъде изложено на удар.
Междувременно, защото единна Евразия е основният проект, сближаващ Москва и Пекин, играта на Русия на страната на САЩ против ЕС дори и в рамките на Групата на осемте може да предизвика раздразнението на Китай. И в Китайско направление Тръмп също създава прощадки на общи интереси, например стартира дълъг преговорен процес с Ким Чен-ун, в който САЩ еднозначно ще извлекат ползи, ако успеят КНДР да се откаже от ядреното си оръжие. Те ще заплатят за това с интересите на Япония, Южна Корея и дори на Китай. Ядреното разоръжаване на Севера в замяна на прекратяването на състоянието на война и изтеглянето на американските войски от Южна Корея рязко снижава защитата на Сеул и Токио, а поставеното на дневен ред обединение на Корея не отговаря на интересите на Китай и Япония.
Така Тръмп се опитва да създаде за САЩ нови площадки за търговия, да закрие политическите формати, които не оставят на Вашингтон пространство за маневриране и да открие нови, позволяващи активни маневри в перспективни съюзи. С формата на осемте (ШОС) срещу седемте (Г-7) Вашингтон се опитва да замени формата на двамата (Русия и САЩ) срещу двамата (САЩ и Китай) в който общо участват три страни.
Без съмнение маневрирането на Тръмп е крайно рисковано. Но в основата му стои преценката за тромавостта на Евросъюза, който просто не успява (поради продължителността на неговите процедури и сложността пир съгласуването) да промени проамериканската си политика на антиамериканска. Тръмп също така се надява, че Япония и Южна Корея няма къде да се преместят изпод американския чадър и до последно ще се надяват на по-добро, а техните възможни интриги срещу САЩ са възможни единствено с Русия, което също трябва да предизвика подозрения у Китай и да закрие за Москва пекинското направление.
В края на краищата той няма варианти. Налага му се за жертва фигура за фигура, за да спечели време и в резултат да се опита да заобиколи в последния момент съперника си, да спаси загубената партия. „Който не рискува, не печели“, това е лозунг от бизнеса. Тръмп е и бизнесмен, а цялата американска политика, в епохата на своята успешност бе чист бизнес. А след това пристигнаха идеологизираните неоконсерватори и развалиха всичко. Тръмп за това и бе издигнат за президент, за да се опита да върне положението в добрите стари схеми в условията на геополитически цугцванг, когато с всеки нов ход влошава положението. И трябва да се каже, че той намери ако не и печелившо, то поне интересно положение. Наистина, шансовете му ще се появят единствено при груби грешки на противника, иначе изобщо няма шансове. А противниците са много, все някой може да се обърка.
Като цяло на състоялата се среща Групата на седемте бе пожертвана. САЩ показаха, че са готови да пожертват ЕС, особените отношения с Канада, доверителното партньорство с Великобритания и още много заради освобождаването на ръце в глобалната игра. Засега те не са готови да жертват единствено своето военно присъствие на територията на съюзниците и то само защото искат да запазят този коз за по-нататъшна геополитическа размяна.
Сега топката е в полето на ЕС. Германия отдавна се опитва да преориентира критично важните икономически връзки със САЩ на други партньори, включително на Русия, но процесът далеч не е приключил. Не е приключил (а е само започнал) процесът за създаване на единна европейска армия, която да замени НАТО. Тръмп постави своите европейски приятели в много сложна ситуация, когато не може да не се отговори на грубостта му, а няма с какво да се отговори. Ще видим дали европейците ще открият ефективен ход, способен да спре данайските жертви на Тръмп.
Превод: Поглед.инфо