/Поглед.инфо/ Сборникът разкази „Под манастирската лоза” на Елин Пелин е забележителна книга. Емилиян Станев я нарича: „най-хубавата българска книга”. Над тази си скромна по обем творба Елин Пелин работи двадесет и пет години – от 1909 до 1936 г. Естествено е за такъв дълъг период разказите от цикъла да са с различна стойност. А между единадесетте разказа поради фейлетонното си звучене и несериозната си тема най-маловажен изглежда „Светите застъпници” (1909).

Но днес можем да онемеем от удивление! Привидно абсурдните разисквания на светите застъпници да премахнат половото влечение между мъжете и жените, изведнъж се оказат в центъра на световната общност; стават цивилизационен кръстопът.

Светите застъпници имат благото намерение да спасят света, защото „Изворът на световните злини са страстите и влеченията на плътта”; „Първопричината на плътските влечения иде от дявола и зачатието на човека чрез старст е нечисто.” От тук се стига до генерално решение на въпроса – премахване на половите различия. Светите застъпници настоятелно искат да издействат от господа „зачатието на хората да става чрез невинен поглед, а не чрез телесно побесняване.” Колко мъдро, колко гениално разсъждават светите застъпници става ясно едва днес – като се премахне „телесното побесняване”, веднъж завинаги изчезват главоболията с домашното насилие. Лежат си две същества на диванчето и гледкат „Биг брадър” и изведнъж, неведомо по какви причини, си разменят, нежен поглед и току-виж се появило ново джендърче.

Именно такова същество с неясна полова принадлежност е и една/един (?) от участниците в славното събрание на светите застъпници: „преподобната девица Аполикария, внучка на императора Маврикияна, която е прекарвала живота си като мъж в манастира Св. Макария”.

Твърде важно е и мястото, в което се състоява великото събрание – „обширна небесна зала”, която „сияе” от техни преподобия като в утринна заря. И тук Елин Пелин е предугадил къде е намислена Истанбулската конвенция. Това не са площадите, не са писателски дебати, или дискусии по телевизията, а някъде си, в някое закътано планинско или морско курортче – в обширана някаква зала (недостъпна като „небесната зала”), обсипана с блага неземни.

Да, изнамереният социален пол наистина може да избави всички от „световните злини”. Третополовите същества нямат нужда от култура – приказките на Андерсен трябва да се преработят, но това е само началото, което дори е и излишно. Цялата досегашна култура просто трябва да се отстрани. Какъв е Зевс? – маниакален женкар, при това упражняващ домашно насилие като закача две наковални на жена си Хера и я оставя да виси в ефира сред облаците, който по днешните закони заслужава хилядолетна присъда в най-дълбоките кътчета на Тартар. Ами Афродита? – тази педофилка, която подмамва невинни юноши като Адонис. Не, в никакъв случай – тези побеснели хетеросексуални изчадия трябва да бъдат разобличавани не един по един, а навъднъж, заедно с всички там Фаусовци (също педофил), Ромеовци и Жулиети, докато ти презлее от тая гадост.

И ако св. Иван Златоуст в разказа на Елин Пелин успява да пребори светите умници, като ги кани на безсолна супа, то каква ли чорба са ни забъркали днешните господари на света? И трябва ли да я изсърбаме докрай, за да разберем, че е отровна?