/Поглед.инфо/ Където и да отидат руснаците, първото, което започват да правят е да строят. Независимо от планираното време на пребиваването и отношението на местното население. Така бе и в Азия, и в Африка, и в Афганистан (отделих го специално). Но най-много и най-добре това се вижда с Прибалтика. Толкова е построено тук за времето на „руското иго“, че не се поддава на осмисляне от привичните днес норми за инвестиции на човек от населението.

Заводи, електроцентрали, училища, висши учебни заведения, пътища, пристанища и цели градове – всичко това се сипе на местното, току що измъкнато от баронските курници население, като от рог на изобилието. Строи се много, като за последно. Впрочем, както винаги, както навсякъде.

И ето, че в резултат на цялата тази вахкахалия на електрификацията, мелиорацията, урбанизацията и прочее ***ции, местното изостанало население, което до вчера бе пускано в градовете само, за да чисти обществените места, измито-облечено-нахранено-изучено до артисти-художници-изкуствоведи за сметка на „окупантите“ започна да сравнява живота на своята ферма със съседното руско село.

И изведнъж се оказва, че в изконното руско село, след 50 години непрекъсната помощ от братските съветски народи не е останала и десета от тези блага на цивилизацията, които „неочаквано и изведнъж“ се появяват при „сестрите и братята“.

„И това е метрополия??? Ама ние сме сто пъти по-богати!!! А това значи, че сме сто пъти… не хиляди пъти по-умни и яки от тях“, ужаси се групичката съветски „национално-братски народи.

Междувременно…

Не само в този случай, а изобщо във всички времена и всички континенти, англосаксонците, идвайки на дадена територия, спускат местното население по-долу от равнището на паркета. Където чрез замяна на земя и злато за огледала и дрънкулки, чрез усърден и благороден грабеж, където чрез „честни инвестиции“, превръщащо се по някое време в нечестно грабене, те деловито прехвърлят ресурси от колониите в метрополията. И също строят! Заводи, електроцентрали, училища, университети, болници, пътища, пристанища и цели градове… НО – за себе си!

А обраните аборигени, сравняващи своята разгромена историческа родина със сияещите висоти на англосаксонската метрополия с невъоръжено око виждат разликата между себе си-жалките и великите англосаксонци, което автоматично сваля въпроса за това кой е по-умен и готин.

Изхождайки от посоченото горе е лесно да се диагностира типовата грешка на руската цивилизация, която се повтаря от век на век – а именно, че има изкуствен дисбаланс в инвестициите в собствената и съпровождащата територия.

Може ли да се строи на територията на „братските народи“? Разбира се. Само, че съблюдавайки пропорции: за едно училище там, 10 у дома. За една положена пътечка в колониите – три магистрали в метрополията. При това две от които за сметката на ресурсите, иззети от самата тази колония. И ето как такава нехитра аритметика само след едно поколение ще даде потресаващи плодове – никой от „братските народи“ вече няма да нарича руснаците роби, а себе си избран. Защото ясно ще разбере, че робите се разбират, а роднините не. Те са си такива, дадени от бога и всички претенции са към него.

Не трябва да се притесняваме да учим от врага

Не сме се срамували да се учим по време на Великата отечествена война от нацистите. Усвоихме тяхната тактика на разсичащите удари, работата по двойки в небето и така нататък… Усвоихме и оръжието на врага.

САЩ са грамотен възпитател. Никому нищо не прощава, в ъгъла изпраща без да отчита заслугите и възрастта за всяка пакост и най-важното – никога безплатно. Вземеш два-върнеш четири. Но за да вземеш ще трябва и песничка на изпееш, при това не дежурно, а до седмо изпотяване…. И не дай боже в тази песничка да объркаш или забравиш някоя дума… Индийците така и не я научиха, а къде са те сега? Останаха само тези, които твърдо са усвоили, че големият брат е винаги прав!

Колкото и да са обикаляли любвеобилните янки в окупирана Германия, лошата слава за повече от 9000-те милиона изнасилени германки остава изключително руска. А защо? Защото в Германия и досега има 20 военни бази на САЩ. Защото германците предпочитат да си мълчат за бомбардировката на Дрезден, а за щурма на Берлин врещят денонощно и гръмко, все едно е било най-голямото варварство…

И японците са неимоверно благодарни на американците за атомната бомбардировка на градовете им поради много проста причина - ако не си благодарен, ще долетят още… а след това още… докато не бъде установена пълна и абсолютна благодарност…

А руснаците положиха за щастието на българите повече от милион свои животи – и в резултат България във всички войни воюва срещу Русия. Защото не е ясно защо трябва да благодари на руснаците? Ето – на американците има защо – те за 10 години запратиха българите там, откъдето руснаците ги изтегляше 70. И българите знаят – едно невнимателно „мяу“ и ще се събудят в каменната ера. И затова се събуждат всяка сутрин, гледат през прозореца, не, засега не са в каменната ера, БЛАГОДАРЯ, АМЕРИКА!

Само за чужденците ли да говорим? Майчица-Русия успя дори и вътре в себе си да отгледа цяло съсловие мразещи я хора. И я мразят по същата проста причина – един път получили нещо безплатно, хората никога няма да са благодарни на дарителя, а напротив, ще смятат, че дарителят му е задължен и ще иска безплатно като наркоман дозата си с все по-големи количества.

И ето, че сега в самата Русия има хора некадърни, абсолютно ненужни и непотребни, висящи единствено на държавната шия, но незнайно защо смятащи се за интелигенти, ненавиждат държавата така, както всеки паразит ненавижда своята жертва. Искрени и сладостни колики в стомаха. Но при това искат да плюскат като по часовник.

Това, което се случва вътре, постоянно се повтаря и отвън. За укрите (не ги бъркайте с украинците) руснаците стават агресори, не когато си връщат Крим, а когато затрупват Киев с безплатни доходи – отстъпки, кредити (само за постсъветския период 250 милиарда!) И така завинаги, докато продължаваме да правим на някой нещо просто така. Нали и в най-порядъчното семейство най-глезените деца стават най-гнусни паразити. Какво да говорим за геополитиката.

Така да издухаме прахта от Макаренко и да четем! Той ясно описва процеса на строителството на нормалните междудържавни отношения. И гледаме американците – те постоянно използват неговата теория на практика. Наистина, само първа глава, но виждате, че за всемирната любов тя е напълно достатъчна.

И нега престанем да се водим по „братските народи“… Във външната политика може и трябва да си позволим да бъдем цинични.

Превод: Поглед.инфо