/Поглед.инфо/ Отношенията между администрацията на Доналд Тръмп и ръководството на Германия в периода на посещението на Меркел във Вашингтон на 27 април се оказаха в центъра на световното внимание. Кратко и точно ситуацията в германско-американските отношения е охарактеризирана от „Вашингтон Поуст: „От всички европейски връзки Ангела Меркел остава най-слабото звено за САЩ“.

Посещението на федералния канцлер само потвърди, че Вашингтон не се нуждае от съюзници за своите национални интереси: всеки от съюзниците трябва да се ръководи от концепцията за еднополярната хегемонията на САЩ. Тези, които не са съгласни с това, попадат в зоната на неблагожелателното отношение на Белия дом. Ангела Меркел е вече в тази зона. Американският президент, основно ограничаващ с „Туитър“ своето общуване със света, може и да не успя да нарисува подробен политически портрет на Ангела Меркел и затова бе направено от американските медии. И от тук е видно, доколко са сериозни разминаванията между управляващите групировки на двете страни.

Същият „Вашингтон поуст“ дава унищожителна характеристика на Германия: „Пасивността е проникнала дълбоко в германската управляваща класа. Тя няма стратегическа мисъл, опасява се от рискове, няма историческо мъжество. Тя се позовава на своето позорно минало, за да оправдае своя пацифизъм, когато става дума за колективната отбрана и за въпросите за сигурността. Тя се крие зад страшната инфлация от 20-те и 30-те години на ХХ век, за да оправдае строгите мерки за управление на икономиката, които другите страни са склонни да подражават“.

Меркел отказа да участва в ракетната атака на САЩ, Великобритания и Франция по Сирия. Какво се случи с Германия. Но дори и ако Берлин бе решил да действа, то щеше да открие, че въоръжените му сили са в жалко състояние. Неговите изтребители „Торнадо“ са толкова остарели, че не могат да поддържат радиовръзка с другите самолети на НАТО, през 2017 г. нито една германска подводница не е излизала на учения. Войниците нямат мундири, живеят в бараки и са принудени да купуват почистващи средства за тоалетните със собствени средства. Или да вземем проблема с мигрантите. Предоставяйки убежище на почти милион бежанци от Сирия, Германия фактически взе участие в сирийската политика на неправилната страна, което позволява на Асад да продължава с бойните действия. Вместо да провежда по-категорична политика по отношение на Русия и Иран, които държат Асад на власт, германците отидоха встрани. Дори в Европа, пише „Вашингтон Поуст“. Германия прави твърде малко, за да защити „привързаността на Европейския съюз към ценностите и върховенството на закона и стратегическото планиране.“

Както се вижда от този пасаж, на фона на наложилото се неприемане на германската политика като цяло, конкретните въпроси, които Меркел донесе за обсъждане във Вашингтон бяха вторични за американския ѝ партньор. Госпожа федерален канцлер трябваше да преодолее разстояние от 10 хил. км., за да бъде удостоена с 20 минути беседа с Тръмп, от който се изясни, че неговото отрицателно отношение към жизнено важните за германците въпроси не е отминало:

  • Проектът за Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции е развален от Тръмп.

  • Ядрената сделка с Иран е под заплаха.

  • Вносните мита за стоманата и алуминия от Европа ще бъдат фиксирани на 25 и 10%.

  • Няма съгласието на Тръмп за смекчаване на санкционния режим по отношение на Русия за големите германски производители.

  • Отсъства разбирането на Белия дом за участието на Германия в проекта „Северен поток – 2“

Без да остане във Вашингтон и денонощие, Меркел излетя в дома си със същото песимистично изражение на лицето, с което и долетя. Дадоха ѝ да разбере, че Германия не отговаря на представите на Белия дом за ролята на водещ партньор на САЩ в Европа.

И не случайно преди пристигането на германския канцлер във Вашингтон се състоя тридневното посещение там на президента на Франция, проведено с невиждана помпозност. „Дипломацията на допира на“ Тръмп и братските обятия с Макрон бяха толкова неуместни, а речите толкова емоционални, че в пресата се появи шега, че „изглежда Макрон обича не само възрастни жени, но и възрастни мъже“. Но изглежда, това не впечатли много Ангела Меркел. Тя вижда съществуващите за нея ограничения. Историческата памет за големите поражения на ХХ век никъде не е отишла, оттук и голямата предпазливост там, където става дума за покана за присъединяване към военните авантюри на НАТО. Не е забравено и острото чувство на страх през 80-те години на ХХ век, когато над Германия надвиснаха съветските ракети СС-20, способни да изпепелят страната за миг. Германците не искат безропотно да следват курса на поредния американски президент, за да се върнат в това минало.

Затова с отношенията със САЩ Ангела Меркел не е Еманюел Макрон. Това, за което тя се съгласи във Вашингтон (повишаване на разходите за отбрана на Германия до 1,3% от БВП вместо исканите от Тръмп 2%), всъщност е максимално допустимото. Посещението на Меркел във Вашингтон е значимо с това, че потвърди, че Германия не е нужна на Доналд Тръмп с опитите си да налага конструктивно сътрудничество в Европа и по света.Америка преди всичко. Или Меркел заедно с Тръмп обявява война на всички негови противници, или окончателно попада в списъка със „слабите връзки“ с произтичащите от това последствия.

Пред Ангела Меркел стои труден избор. Да застане, както го направи Тереза Мей, „рамо до рамо“ с Тръмп, което означава да удари по националните интереси на Германия. Това ще удари и по международната политика и по енергийните проекти и по германското обществено мнение.

Едва ли германците са очаквали от посещението на своя канцлер във Вашингтон нещо друго. Основният положителен резултат от това посещение се заключва в това, че линията на американското партньорство окончателно оформи необходимостта за цялата политическа класа на Германия да направи най-важния за германската нация избор.

Близкото време ще покаже какъв ще бъде този избор.

Превод: Поглед.инфо