/Поглед.инфо/ Запознавайки се със статията в „Шпигел“ „Тръмп нанася сериозен удар по трансатлантическите връзки“, ми стана пределно ясно, че европейският елит е изтощен от това, което Тръмп прави с нея. Но, заравяйки се в темата, открих, че има и сили, готови да дадат отпор.

Разтурянето на ядреното споразумение с Иран стана още една публична плесница на Тръмп към европейските интереси, след обвиненията за паразитизъм в НАТО и излизането от Парижкото климатическо споразумение. Само че сега европейците започнаха да схващат, че Тръмп не се шегува, когато казва „Америка над всичко“.

На 8 май се случи нещо характерно. Новият посланик на САЩ в Германия Ричард Гренел няколко часа след като връчи грамотите си на президента на Германия, написа в „Туитър“: „Доналд Тръмп заяви, че санкциите на САЩ целят ключовите сектори от иранската икономика. Германските компании, осъществяващи бизнес в Иран, трябва незабавно да прекратят дейност“. Разбира се, разрази се неголям скандал, защото в Германия все още не са свикнали с тях да се обръщат като към някакви си туземци. Гренел се опита да се оправдава и заяви, че това не е искане, а просто препоръка. Омид Нурипур, представител на „Зелените“ в парламента на Германия посъветва посланика „да не води безжалостна агресивна политика по отношение на нашите интереси за сигурността“.

Представителят на комитета по външни работи на Европарламента Елмар Брок с възмущение реагира на заявлението за излизането на сделката с Иран: „Преди Тръмп бе невъзможно да си представим президентът на САЩ да излезе с толкова нахално заявление пред държавните и правителствените ръководители на ЕС“. Бившият председател на ГСДП Мартин Шулц на свой ред резюмира: „Не трябва да храним никакви илюзии по отношение на Доналд Тръмп: този човек е ирационален“.

Волфганг Ишингер, бившият посланик на Германия във Вашингтон и в момента ръководител на Мюнхенската конференция по сигурност, започна да задава въпроси: „Мъртъв ли е Трансатлантическият алианс? Ако една страна се откаже от разглеждането на аргументите, представени от другата страна, ние все още заедно ли сме, когато се опитваме да управляваме предизвикателствата към нашите общи интереси за сигурността или сега се разделяме завинаги? Печални въпроси!“. „От една страна, трансатлантическия Алианс е необходим в обозримото бъдеще, а именно по въпроса за ядрената защита“, пише Ишингер. „Това не може да бъде заменено от друго. От гледна точка на сигурността не можем да прережем пъпната връв, която ни свързва със САЩ“. „Предвид нашите интереси в областта на политиката за сигурност, ние не може да направим нищо, освен да оплакваме загубата на истинското партньорство, но същевременно трябва да направим всичко възможно, за да преодолеем тази фаза и да работим в течение на две и половина години, докато Тръмп не бъде сменен и не се получи нова ситуация“.

Представителят на Германската социалдемократическа партия Нилс Анен бе в столицата на САЩ миналата седмица. Той заяви, че „нашите основни интереси са заложени на карта“. „Трябва, за жалост, да разберем, че едва ли от страна на САЩ има готовност сериозно да се отнесат към аргументите на своите съюзници. Като практик във външната политика съм свикнал с обратите. Но когато седях в самолета на връщане в Европа, за първи път бях дълбоко разочарован“, допълни той.

На 10 май, на церемонията по връчването на наградата „Карл Велики“ на Макрон, а тази награда се връчва за особени заслуги за задълбочаването на единството на Европа, канцлерът на Германия Меркел заяви, че „са изминали времената, когато САЩ просто ни защитаваха“. „Затова Европа трябва да поеме в свои ръце собствената си съдба и в това се заключва нашата задача в бъдеще“. Няколко дни по-късно, говорейки на същата тема, тя заяви, че това не е основание трансатлантическото сътрудничество да бъде поставено под въпрос.

Меркел вече за трети път казва, че Европа трябва да поеме собствената си съдба в свои ръце. За първи път тя каза това миналата година и това можеше все още да се приеме като призив към действие, но сега това е просто поредната констатация на наложилата се ситуация.

Трудно ни е да разберем защо Германия, която има потенциал и възможности, не иска да оглави борбата за политическата самостоятелност на Европа в този напрегнат свят. Работата е там, че днешните елити на Германия, повече от половин век са отглеждани в култура, която внушава чувство на вина за това, че Германия е решила да стане първа на света и е разпалила Втората световна война, а също така в политика на пълен васалитет към САЩ. При това положението на самата Меркел е много неустойчиво и никой не дава гаранции, че тя ще завърши настоящия си мандат. В съвременна Германия просто няма политици дори и на равнището на Шрьодер.

Именно затова и напред тласкат младия и амбициозен президент на Франция Макрон и добавят към него политическа тежест, награждават го на особени заслуги, че засилва единството на Европа. Макрон на свой ред подкрепи думите на Меркел, заявявайки: „Ние трябва да се решим, трябва да действаме сега. Трябва да мобилизираме вътрешните си сили, за да създадем тази Европа. Тя не трябва да остане недовършена симфония от вчера, трябва да напишем нова партитура“. „Ако приемем, че другите големи държави, включително и съюзниците, създават ситуацията, която определя нашата дипломация, сигурността ни, а понякога ни заставят да поемаме най-лоши рискове, тогава ние сме по-малко суверенни, ние повече не можем да бъдем авторитет за общественото мнение“.

Но той не даде никаква конкретност за излизането от настоящата ситуация, защото Тръмп го е назначил за любимата си жена в европейския политически харем и не му се ще да се кара с него.

Френският външен министър се изказа в същия дух, както и президентът: „Казваме на американците, че екстериториалността на санкциите им е неприемлива. Европейците не трябва да плащат за излизането на САЩ от споразумението, за което те сами способстваха“.

Гласът на разума в това сборище на политически импотенти е министърът на финансите на Франция Бруно Льо Мер, който заяви, че Европа не трябва да признава САЩ за икономически жандарм. „Ние трябва да работим помежду си в Европа, за да защитим нашия европейски икономически суверенитет“ и допълни, че Европа може да използва същите инструменти, както и САЩ, за да защитава своите интереси. „Или искаме да бъдем васали, които се подчиняват на решенията, вземани от САЩ, държейки се за полите им, или ще кажем, че имаме собствени икономически интереси и смятаме, че ще продължим да търгуваме с Иран“.

Брюно льо Мер издигна три основни предложения, започвайки от внасянето на постановление на ЕС, аналогично на общоевропейския блокиращ Статут, приет през 1996 г., целящо да анулира всички санкции на САЩ, въведени против компаниите на ЕС. Статутът би позволил на европейските компании да игнорират санкциите на САЩ и всички решения на чуждестранните съдове, основани на такива санкции. Тогава САЩ биха отстъпили, каквито и санкции да бъдат въведени. Искаме да засилим тези регулации и да включим в тях неотдавнашните решения, приети от САЩ“, заяви Льо Мер. Той допълни, че „второ направление е финансовата независимост на Европа – какво можем да направим, за да дадем на Европа повече финансови инструменти, позволяващи ѝ да бъде независима от САЩ?. Второто предложение е да се създаде чисто европейска финансова конструкция, която да отговаря за сделките в евро с Иран. Той също така предложи Европейска агенция, която да следи дейността на чуждестранните компании. Льо Ме заяви, че се е срещал с германския и с британския министър на финансите в края на месеца, за да обсъди с тях тези предложения.

В момента, при който първите политици на Европа не са в състояние да издигнат флага на политическата независимост и да поставят под заплаха трансатлантическото сътрудничество, именно безличните еврочиновници могат да направят това, поне заради чувството си на самосъхранение. Не им е нужно да налагат политическите интереси на преден план, за да се гарантира финансовата независимост на Европа от Съединените щати. Дали ще се справят с тази задача е съвсем друг въпрос.

Ние можем да извлечем едно просто заключение от цялата тази ситуация – единният „Запад“ повече не съществува.

Превод: Поглед.инфо