/Поглед.инфо/ В края на декември 2016 г. посетих Киев, за да посрещна новата година с приятели. Това беше второто ми пътуване до украинската столица в рамките на годината и тъй като не бях пребивавал там зимата, нямах търпение да видя града, готвещ се за големия празник.
Преминавайки с кола по „Крещатик“, не можах да не забележа красивата украса, създаваща невероятно новогодишно настроение, топлина и уют. Още през лятото на 2016 г. констатирах два факта. Първият е, че Киев е най-зеленият и уютен град, в който съм бил. Вторият- че във всяко кътче около мен присъства под една или друга форма украинският флаг, изобразен на пейки, огради, цели сгради и дори кошчета за боклук. Пристигайки зимата, бях настроен, че цветовете, които щях да виждам най-често са синият и жълтият. Но се оказа, че щях да ги виждам и в друга конфигурация…
След като оставихме багажа, аз поисках непременно да се разходя. Хванахме си метро до „Майдана“. Оттам тръгнахме по „Крещатик“ и стигнахме до Бесарабския пазар като преминахме и през наскоро открития ЦУМ, претърпял основен ремонт.
На връщане се разходихме и по улиците „Институтская“ и „Михаил Грушевский“, тъй като не беше още късно, а студът почти не се усещаше заради дебелите палта и шапките. Навлизайки в правителствения квартал, нямаше начин да не се захванем с разнищване на политическата ситуация в Украйна, България и Русия.
Стигайки до кабинета на министрите, който се намира, в близост до „Майдана“ и метрото, за голямо свое учудване видях веещото се знаме на Европейския съюз редом с украинското. На въпроса защо знамето на организация, в която Украйна не взема участие, се вее тъй свободно пред работното място на премиера, ми бе отговорено, че пред всяка държавна институция е поставено такова още през 2014 г.
Манията, в която бе обхваната България в навечерието на встъпването и в ЕС се повтаряше пред мен, но в по-тежка форма. Освен знамената, които в действителност са навсякъде, често се срещат реклами със следните надписи: „Европейски стандарт“, „Европейски стил“, „Европейско качество“, „Произведено в ЕС“. Най-фрапантният маркетингов ход, ползващ европейска репутация, бе „Дъвка по нова европейска рецепта“. Стандартите в ЕС биват различни, стилът също, а за качеството и дума да не става- както казваме, „Балкан разлика“ между различните национални производства. Но за обикновения украинец, когото облъчват по радио и телевизия от рано сутрин до късно вечер, това не е все едно- важното е стоката, която бива придобита да е по европейски образец, защото това е белег на съвременното и напредничавото. А за производителя и дистрибутора се акумулира допълнителна добавена стойност, тъй като „европейското“ е издигнато в култ и струва скъпо, както между другото и членството в съюза. Местните стоки- кучета ги яли. Това напомня ли на четящия за близкото минало?
През пролетта в украинската преса се появи информация, че Александър Турчинов е внесъл предложение за допускане на руски граждани на територията на Украйна само с биометрични паспорти, а не с вътрешни, с които може да се пътува в рамките на ОНД.
Едва ли това би помогнало на украинците да се съвземат от икономическата криза, която сполетя страната през 2014 г. и едва ли би способствало за развитието на свободата и демокрацията. Това единствено би създало проблеми за хиляди руснаци, които имат роднини или работа в Украйна. Наред със ширещата се русофобия от страна на правителството, в местните медии се прокрадва и идеята за въвеждане на визи за руски граждани. Само че проблемът, който притеснява „прозападните“ власти е, че почти 2,5 милиона украински граждани работят на територията на Русия и издържат семействата си, намиращи се в Украйна, което автоматично означава, че към страната е насочен поток от свежи пари, а министерството на външните работи на РФ съобщи, че ако се въведе такава мярка към гражданите, отговорът ще бъде реципрочен. Ако предположим, че един член на семейство е заминал да си търси късмета в „немитата“ и „варварска“ страна, това означава, че 2,5 милиона украински семейства имат връзка с Русия. Ако са двама, което е по-малко вероятно, то би означавало, че 1,2 милиона семейства са пряко свързани с Русия, а по-голямата част от тях получават доходи от там. Въвеждането на визи от страна на руските власти би довело до отпадането на голям брой украински граждани от пазара на труда в Русия, а Украйна не би могла да ги поеме поради стопанските и социални проблеми в страната. Гладът е по-силен и от тока. Страхът от нови протести, но този път с антиевропейски характер- също.
Докато двата и половина милиона украинци продължават да работят все още без проблем в Русия, на 11 юни 2017 г. тяхната родина получи може би най-сладкото и най-чудесното, но с увереност най-скъпото за цялата си история подаяние- безвизов режим с обетования Европейски съюз. Порошенко обеща- Порошенко изпълни. Мужик.
Това така значимо събитие за „Незалежната“ бе отбелязано с концерт на Европейския площад (а къде иначе?) в центъра на Киев един ден по-рано. Мероприятието откри украинският президент с широка усмивка на лице, а публиката бе съставена главно от младежи с нарисувани в синьо и жълто лица, държащи флаговете на свободната вече родина и на така бленувания ЕС. Умилителната картинка се допълваше от сцената, където зад Порошенко бяха застанали около десетина души, носещи тениски с надпис „Аз съм Украйна. Аз обичам свободата.“ на английски език, разбира се.
Петро Алексеевич се обърна към гражданите с поздравителна реч, която гласеше, че Украйна навлиза в нова историческа епоха, която ознаменува окончателната раздяла на страната с едва ли не злата Руска империя и авторитарния руски свят.
Не е ясно дали Украйна се е разделила с Руската империя, но Порошенко с руския свят не се е разделил въобще. След това си заявление президентът цитира на руски език следните стихове от творбата на Лермонтов:
Прощай, немытая Россия,
Страна рабов, страна господ,
И вы, мундиры голубые,
И ты, им преданный народ.
Прави впечатление, че Порошенко не може да не спомене по нещичко за „злата империя“ при всяко свое изказване. Защо при отбелязването на това „светло“ събитие украинският президент отново занимава своите свободни граждани с „немитата“ Русия, която Украйна за пореден път оставя завинаги? Излиза, че поводът за този кичозен цирк не е безвизовият режим с ЕС, а прощаването с „врага“. Украинският данъкоплатец плаща за сцена, осветление, музика и флагчета, за да се каже за пореден път, че източната съседка е лоша, мръсна, гадна и тиранична.
Освен че в „страната на робите“ работят над два милиона украински граждани, има и чуждестранни бизнесмени, които също по една или друга причина не желаят да се простят с нея. Един от тях е самият президент на Украйна, чиято шоколадова компания „Рошен“ притежава над 99% от сладкарската фабрика в град Липецк.
Още през 2001 г. компанията на Порошенко купува фабриката, която продължава своето функциониране до април 2017 г., когато тя бива „консервирана“. Това еднозначно не значи ликвидация на фабриката, каквито коментари от страна на нейното ръководство имаше още през януари 2017 г. От юридическа и икономическа гледна точка предприятието все още съществува, а производството би могло да бъде възстановено във всеки един момент.
Справка показва, че за 2016 г. липецкото предприятие е платило на Руската федерация около 1 млрд. рубли или 14 млн. евро. в качеството на данъци.
Удивителното е, че от встъпването си в длъжност на 7 юни 2014 г. Порошенко не се спря да громи с речите си злата империя, от която в същото време е изкарвал пари и на която е плащал данъци. Фактите говорят за определена неискреност и двойственост в поведението на украинския лидер- борец за свобода и „европейщина“. Но, както казват неговите приятели американци: „Нищо лично. Просто бизнес.“
А сега нека се прехвърлим на запад, към границата между Украйна и Словакия, където на 11 юни 2017 г. вариантът на гореспоменатия цирк в Киев придоби патологичен вид.
Този път освен от младежи, публиката бе съставена от млади семейства, отново стискащи в ръцете си двете до болка познати флагчета. Пред зрителите се откриваше сцената- стена, на която бяха нарисувани основни символи на големите европейски градове като Айфеловата кула, Колизеумът и още много други. В средата на стената се намираше „заветния“ портал към Европата, във вида на огромен украински биометричен паспорт. Добре, че храм-паметникът „Свети Александър Невски“ не бе впрегнат в качеството си на фон на това кичозно отклонение от представите за какъвто и да било стил.
Придружен от момиченце в красива украинска носия, Порошенко отключи „паспорта“ под звучните ръкопляскания на публиката. От другата страна на сцената го очакваше словашкият президент Андрей Киска. При вида му физиономията на Порошенко придоби почти същото пластмасово изражение като това на Плевнелиев по време на среща с някой западен лидер.
След прегръдките на двамата президенти последва реч на украинския лидер, която не се оказа по-различна от тази на концерта в Киев- Украйна е част от Европа и къса окончателно връзките си с Руската империя.
Така биометричната синя врата се превърна във вход за така бленуваната, уважавана и възвеличавана Европа. Най-накрая украинците получиха „честта“ и възможността да спестят 60 евро и да попаднат в „рая“ на земята.
Но безвизовият режим има и своите подводни камъни, които усложняват пребиваването в ЕС. Всеки гражданин на източноевропейската страна е длъжен да притежава биометричен паспорт, да е направил съответна резервация в хотел и да си е купил билет за връщане в родината. Допълнително украинците трябва да докажат своята финансова състоятелност и да обяснят целта на своето посещение.
Когато поставим двата режима за посещение в ЕС на везна, се оказва, че единственото облекчение за украинеца е, че ще спести 50-60 евро за издаването на визата. Истина е, че изчезването на тази трудност би улеснило редовите граждани, тъй като по последни проучвания само около 7% от тях имат финансовата възможност да пътуват в чужбина. По данни на държавната статистическа служба от февруари 2017 г. средната заплата в Киев се измерва на 365 долара, а в провинцията е около 230, което прави този доход почти невъзможен за пътуване дори в България или Румъния.
Освен че не помня някой политик в България, Холандия или Испания да е вдигал празник поради факта, че неговите граждани могат да посетят Украйна без да си извадят виза, не помня и по време на пътуванията ми в източноевропейската страна някой да е изисквал от мен да предоставя информация относно дохода си или мястото си на пребиваване. Освен това в изискванията за пътуване до Украйна все още не е упоменат нито биометричен паспорт, нито билет за връщане.
Някак си не е етично ЕС да има едни условия за гражданите на страна, която не поставя реципрочните за неговите при посещение. Жалко и лицемерно е, че ЕС, имащ все още някаква репутация на олицетворяваща свободата и демокрацията организация, поставя двойни стандарти пред страна, отворила пазара си за неговите стоки, отворила границата си за неговите граждани и вредяща на отношенията си с Русия в крайна сметка заради евентуалното си членство в същия този ЕС.
От друга страна е смешно да се разрушават паметници, да се забранява ползването на руски език и да се преименуват градове при положение, че народът затъва в крайна нищета. Както казва Василий Голобородко: „Хората няма какво да ядат, както в Днепропетровск, така и в Днепър.“ Обаче в стремежа си да се хареса, да запази позициите и богатството си, украинският политически елит продължава да прави огромни отстъпки пред запада, които един ден ще бъдат плащани от народа.
Откровено грозно и обидно е, че Юнкер говори за „наивните мечти“ на властите в Украйна относно евентуалното и членство в ЕС и НАТО при положение, че западните медии отразяват „безпроблемните“ отношения между председателя на Европейската комисия и Порошенко, а символът на тези отношения са пластмасовите им усмихнати лица.
По този повод би трябвало да се отговори на украинския президент по следния начин:
....Лакеи вечные Европы,
Её духовные рабы,
Вы извратили отчий опыт
И предков предали гробы,
По прихоти дурной холопы,
Прислужники чужих затей,
Вы быдлом сделались Европы,
Вы полюбили свист плетей.
***
Вам Родины милей - чужбина.
И суждено вам потому
Знать волю... только господина
И вечно кланяться ему...
Пушкин А.С.