/Поглед.инфо/ Два възгледа към военното минало на народа, които ще определят неговото бъдеще
В Киев, както и в десетки и стотици градове в целия свят, на 9 май е планирана акцията „Безсмъртен полк”. Роднини на фронтоваците с техните портрети ще преминат в шествие, потвърждавайки не само че те пазят паметта за падналите, но и своята привързаност към идеалите на свещената война с нацизма.
Духовните наследници на хитлеровите колаборационисти подготвят свой отговор на това. Както заяви лидерът на забранената в Русия организация „Братство” Дмитро Корчински, в противовес на „ватения (от руската дума „вата” (памук) и ватенка, пренебрежително название на руските патриоти – заб.), пропагандистки хепънинг „Безсмъртен полк” ще бъде проведена акцията „Безсмъртна дивизия”. Формата на акцията е напълно заимствана от опонентите: на 8 и 9 май новите украински нацисти ще преминат с портретите на своите дядовци и прадядовци, служили в СС дивизията „Галичина”, което, по мнение на Корчински, трябва „да убеди „ватниците”, че техният полк не е чак толкова безсмъртен”.
Ще се сблъскат не две колони. Ще се сблъскат две позиции, два мирогледа, два възгледа за военното минало на народа, които ще определят неговото бъдеще.
Като подигравка с истината, законът, действащ от 2015 г. в Украйна, определя сега отменения Ден на Победата като Ден на победата над нацизма във Втората световна война. Но само насън можеше да се привиди на човек, че наследниците на украинските есесовци някога ще маршируват в Киев. Този закон, позволяващ гаврата с паметта на воините от Червената армия, както и много други неща в днешното украинско законодателство и ежедневната практика на киевските идеолози, поражда илюзията, че между стария германски нацизъм и новия украински нацизъм има принципна разлика. Разлика има, но не такава, че да не може от пръв поглед да се определи от кое дърво е паднала тази гнила ябълка. Създадената в април 1943 г. 14-а СС дивизия „Галичина” събира под своите знамена не мобилизирани против волята им, а доброволци, предимно етнически украинци, жадни в състава на германските войски да избавят родината от „болшевишкия гнет”. Своя кървав път тази дивизия започва с боевете в Карпатите против партизаните. По-късно нейният личен състав участва в унищожаването на полското село Гута Пеняцка (убити са повече от 500 души, главно старци, жени и деца), село Подкамен (повече от 250 жертви), селата Игровица, Лозовая, Черници, Ясеница Полска и много други. В 2016 г. парламентът на Полша квалифицира престъпленията на войниците от дивизията „Галичина против полското население като геноцид.
След като през лятото на 1944 г. под Броди Червената армия лишава „Галичина” от боеспособност, унищожавайки 7 от 12 хиляди души от нейния състав, командването на СС премества остатъците от дивизията в Словакия, после на Балканите, където тя продължава да се сражава против югославските партизани и съветските войски.
Но не само такива като Корчински славят „Галичина”. В днешна Украйна тон в реабилитацията на есесовските легионери и колаборационисти от всякакъв тип, които воюваха на страната на Третия райх, задава управляващият режим. С идването на власт в Киев на нацистко-олигархичните кръгове реабилитацията на военните престъпници стана част от държавната практика. На ръководителя на забранената в Русия Организация на украинските националисти (ОУН) С. Бандера, на командващия също забранената в РФ Украинска въстаническа армия (УВА) Р. Шухевич и на техните помагачи се издигат паметници, техните имена носят улици и площади, по техния пример се възпитават деца и се учи младежта. Нацистката зараза се разпространява. На 9 април 2015 г. Върховната рада прие закон за признаване на бойците от ОУН-УВА като борци за независимост на Украйна в 20 век и им предостави право на социални гаранции.
Бойците от ОУН-УВА в много отношения надминаха галицийските есесовци. Независимо от това че на украинските националисти се случваше да влизат в стълкновения с вермахта, техният облик в годините на Великата Отечествена война се определя от тясното сътрудничество с германския нацистки режим и ожесточената борба против Червената армия и съветската власт, разгърната от първите дни на войната. Показателна е само една инструкция, издадена от ръководството на ОУН (б) през пролетта на 1941 г., в която се казва: „Москалите, поляците, жидовете, са враждебни на нас национални малцинства”, които трябва или да се асимилират, или да се изолират, или да се унищожават. В инструкцията терорът се провъзгласява като основен метод за осъществяване на тази национална политика.
Пристигането в Лвов на 30 юни 1941 г., заедно с немските части, на походна група на ОУН под ръководството на Я. Стецко е ознаменувана с масови погроми, в хода на които по различни данни загиват от 4 до 7 хиляди човека. Сред убийците има и военнослужещи от батальона „Нахтигал”, сформиран от абвера за действия в състава на диверсионното подразделение „Бранденбург-800” начело с Шухевич. Кървава следа бандеровците оставят и в печално известния Бабий Яр под Киев, който в 1941-1943 г. се превръща в място за разстрел на не по-малко от 150 хиляди граждански лица и военнопленници.
На окупираната от немците територия бандеровците унищожават поляци, евреи, белоруси, цигани, руснаци. Не щадят и украинци, заподозрени в симпатии към съветската власт. Със създаването в 1942 г. на УВА етническите чистки получават масов, систематичен характер.
Всяка година в оборот влизат десетки нови документи, които позволяват от мозайката на неопровержими факти на сътрудничество на ОУН-УВА с вермахта и организаторите на окупационния режим, на въоръжената борба на украинските националисти с Червената армия и на извършваните от тях най-жестоки репресии против мирното население, да се състави изчерпателна картина на страшни военни престъпления.
Така например, в съобщение на народния комисар на вътрешните работи на СССР до началника на Главното политическо управление на РККА (рус.,Работническо-селска червена армия) от 19 януари 1942 г. опровергава тезисите на адвокатите на ОУН-УВА за това, че последната е воювала за „независима Украйна” еднакво и с Червената армия, и с вермахта. За каква независимост от немците може да се говори, след като германското командване половин година след началото на войната пристъпва към създаване на „украинска армия”? Окупационните власти формират също наказателни отряди от лица с украинска националност, включително дезертьори и военнопленници. Пред такива отряди е поставена задачата да се борят със засилващото се партизанско движение в тила на немските войски, „да се ловят и унищожават лица, нежелателни за германските власти”. Както следва от прихваната от партизаните заповед на окръжния отговорник на ОУН в северозападните територии Д.Клячкивски (Клим Савур), всички усилия на националистите се насочват против РККА и съветските партизани.
Служейки на носителите на германския „нов ред”, бандеровците прибягват до всякакви провокации, нерядко обличайки червеноармейски униформи и представяйки се за съветски воински подразделения. Получавайки доверието на хората, след откриването на партизани, нелегални, партийно-комсомолски активисти, преследвачите се разправят безпощадно с тях. Едно такова злодеяние е фиксирано в акта, подписан на 11 април 1944 г. от членове на специалната комисия на 1-я дивизион на 206-ти гвардейски лек артилерийски полк и от няколко останали живи жители на село Нова-Брикула в Струсовски район на Тернополска област. Тук от ръцете на бандеровци, преоблечени в червеноармейски униформи, за един ден загиват 115 местни жители.
След като Червената армия напуска територията на Украйна, пристъпвайки към освобождението на Източна Европа, оцелелите бойци на ОУН-УВА активизират терора против мирното население. Зачестяват нападенията срещу неголеми гарнизони, села, отделни военнослужещи и партийно-съветски актив. Философията на убийците е предадена нагледно в призива на Шухевич към неговите бойци: „Не заплашвайте, а изтребвайте! Не трябва да се боите, че хората ще ви прокълнат за жестокостта. Нека от 40 милиона украинско население остане половината – в това няма нищо ужасно”.
Да, колелото на историята направи остър завой. Днес тези садисти и убийци са представени като „херои” на „национално-освободителното движение”. И това не е идеологическо изкривяване, а държавна политика, отражение на господството на нагласата на духовните последователи на Бандера и Шухевич, „превъзпитаващи” многомилионния народ на Украйна.
На 28 април в Лвов напълно открито, без да се крият и да се плашат от отговорност пред закона за пропаганда на нацизма, с размах отпразнуваха 75-годишнината от основаването на СС дивизията „Галичина”. В Одеса на 2 май, в деня на скръб по хората, изгорели живи и зверски убити от украинските нацисти преди четири години в Дома на профсъюзите, национал-радикалите проведоха „марш на украинския ред”. Нацистите се готвят и за 9 май.
И те никога не биха могли да се разпашат така, ако не чувстваха подкрепата на Запада. Днешният разгул на украинския нацизъм е най-сигурният признак за това, че Вашингтон, Лондон, Париж и Варшава окончателно са се отказали от оценките на Нюрнбергския съд, еднозначно квалифицирал СС като престъпна организация, чиито структури са използвани за престъпни цели. По отношение на вафен-СС в присъдата на съда пише конкретно, че „на теория и на практика те се явяваха неотделима част от организацията на СС, такава каквато е и всяко друго нейно разклонение” и че те „носят пряка отговорност за убийствата на пленници и масови екзекуции на окупираните територии”.
Отказът от тези оценки е пълен с огромни потресения. Благосклонността, с която на Запад гледат на реабилитацията на слугите на Хитлер в Украйна, ни заставя да си спомним обстановката в 1930-те години, когато западните демокрации по същия начин отглеждаха хитлеровия режим, надявайки се да го насъскат като псе срещу Съветска Русия.
Бяха необходими нечовешки усилия от съветския народ, за да дойде май 1945 г., освободил човечеството от нацисткия гнет. Западът и досега не може да прости на руския войник, че му е задължен за своето спасение. Против Великата Победа на съветския народ Западът прокарва украинския нацизъм, забравяйки, че историята има свойството да се повтаря.
Превод: Поглед.инфо