/Поглед.инфо/ Руският военно-промишлен комплекс обещава към 2025 г. да създаде технология за управление на групировка безпилотни летателни апарат – „пчелен рояк“. Намирисва на голямо забавяне от установените срокове. Нашите конкуренти САЩ и Китай са ни настигнали силно в този тип оръжие, което се смята от футоролозите за основно за войните на бъдещето. Но трябва ли изобщо Русия да догонва заради победата на полесраженията от втората половина на ХХI век.

През 1955 г. Станислав Лем пише фантастичния роман „Непобедимият“. Според сюжета свръхсъвременната бойна техника на бъдещите земляни се оказва просто безсилва пред най-простите чуждопланетни микророботи, които нападат на рояци. Унищожаването на една такава „мушица“ е просто, но когато образуват координиран вихър от милиони бойни единици, човек е принуден да се предаде.

Изминаха повече от 60 години и изглежда, че предсказанието на Лем започва да се сбъдва във вид на земна и засега предимно разработвана в САЩ технология. На върха на военната мисъл се оказва разработка на рояк, макар и засега не от „мушици“, но вече от „търтеи“ (Именно така се превежда от английски дословно думата „Дрон“ (Drone)).

„Дроновете ще бъдат използвани на „глутници“, управляеми като правило от тежки пилотирани самолети-носители, един дин въздушни самолетоносачи“, така футурологът Максим Калашников изрисува картинката на въздушния бой на недалечното бъдеще. Впрочем, очертанията на този бой да видни още сега с невъоръжено око.

Към средата на април Пентагонът публикува видео от стартирането на безпилотни летателни апарати (БПЛА) от серията „Гремлин“. Роякът от неголеми и евтини безпилотници се стартира от обикновен военно-транспортен самолет С-130 „Херкулес“, управляван от единна система и след успешното поразяване на целите се събира от следващия самолет. В пентаготовската Агенция за перспективни отбранителни проекти (DARPA) поясняват: „Гремлин“ и подобните им „стайни“ дронове в перспектива трябва да заемат нишата между „умните“ но скъпи и еднократни ракети и самолетите.

Всъщност едно е самолет, който просто заради габаритите си става лесна плячка за ПВО. Друго е роякът неголеми ударни безпилотници, които, въпреки това могат да бъдат снабдени и с ракети, и с бомби. При това зенитчиците, колкото и да се стараят няма да могат, просто заради количеството им, да обърнат внимание на всички.

На свой ред роякът от нови американски ударни мини-дронове „Пердикс“ (на латински „яребица“) е способен сам да се справи и със съпротивата на ПВО-системите и с наземните настъпателни въоръжения. Така, при всеки случай, уверяват от Управлението за стратегически възможности (SCO) на Пентагона. „Микродроновете демонстрираха напреднали модели на поведение на рояка, такива като колективно вземане на решения“, пише в заявление на Пентагона

В сухопътните войски, както заплашват американските генерали, ще се използват глутници малки дронове, които ще могат също така да разпознават отделни лица в редиците на противниците и да поразяват отделни хора – например някой значим полеви командир. Понятието „безлика“ войнишка маса ще отиде в миналото.

От друга страна експертите предричат и ответна „мутация“ на ПВО, която трябва да отразява атаки от такива глутници. „Комплексите за ПВО ще бъдат допълнени. Към ЗРК ще се добавят не само скорострелната артилерия, но и безпилотниците, които ще прикриват комплексите за ПВО“, смята Максим Калашников. „Задачата им е да създават препятствия, да ловят чужди дронове. Освен това дроновете ще увеличават „кръгозора“ на ПВО комплекса – „ще издигат очите му“.

Рязко ще се засили и ролята на радиоелектронните средства, които ще пържат електрониката на атакуващата „глутница“ с електромагнитни импулси, смята Калашников. Всъщност ще воюват роботи, управлявани от хора, седящи с джойстик в ръка на стотици, а понякога и на хиляди километри от бойното поле. „Боят ще се превърне във високотехнологично мероприятие. Естествено трябва да възникнат и управляващи системи, които да ръководят разнообразните безпилотни средства“, обобщава той.

Добавяме, че в бъдеще дроновете могат да бъдат „откачани“ от спътниковата навигация – така, че да няма как да се „дезориентират“. През 2011 г. DARPA обяви конкурс за създаването на жироскопични комплекси за ориентация, които да не зависят от спътници.

Какво бъдеще очаква обикновената бойна авиация –пилотираната. Още през 2009 г. експертите от ВВС на САЩ публикуваха доклад „План за развитие на безпилотната авиация до 2047 г.“ В него се твърди, че изтребителят-бомбардировач Ф-35ще стане последната разработка пилотиран апарат на ВВС на САЩ. След това ще останат единствено дронове. Причините за подобно „обезчовечаване“ са очевидни.

Първата е финансовата – американският изтребител Ф-35 в базовата си версия струва 112 млн. долара. Стойността на най-новите руски Су-34, Су-30 и Су-35 е повече от милиард рубли или 15 млн. долара. (и това за вътрешни цели, за руските ВВС, за износ ще струват повече). Естествено,че загубата дори на една машина ще е сериозен удар по бюджета. Бойните дронове струват в пъти по-малко: например ударният „Predator“ – 4 млн. долара, докато „Reaper“ – 16,9 млн. долара.

Втората причина е от хуманитарен характер. Преходът на безпилотници означава, че в боя рискуваме само желязо, а не живота на пилотите.

И накрая безпилотниците ще позволят маневри и операции, които са принципно недостъпни за пилотираните апарати. Например допустимото натоварване за безпилотниците е значително повече от тези 8-9 g., при които дори и най-тренираният пилот губи съзнание.

Това е очевидно преимущество. Сред експертите в момента се спори единствено за това дали в перспектива дроновете изобщо да нямат ръчен контрол от земята. На едни им се струва идеално, че напълно автономните апарати самостоятелно ще избират цели и ще вземат решението за нейното поразяване. Други се ужасяват от мисълта, че роботите ще могат да летят навсякъде и самостоятелно ще си избират жертвите. Те смятат, че колкото и да се развива техниката, човек никога не трябва да поверява на робота правото да открива огън.

При всеки случай ударните и разузнавателните безпилотници (в крайна сметка настоящите), отстъпват на изтребителите и по скорост и по максимална височина. Например средните ударни дронове могат да достигат до 250 км/ч, докато големият разузнавателен „Global Hawk“ до 650 км/ч. За сравнение максималната скорост на Ф-35 е 1930 км/ч. Пределната на нашия Су-57 е 2600.

Затова и футуролозите предричат, че първи арени за безпилотниците ще станат локалните войни, при които противникът ползва стари летателни апарати (или изобщо никакви).

„Защо да се стреля с балистични ракети по брадати „непостоянни формирования“, недоумява Калашников. „В Сирия, за да се унищожат цели за копейки, ВКС използва свръхскъпи „Калибри“. Ударните дронове, носещи противотанкови ракети или управляеми бомби, биха унищожили цели в Сирия значително по-евтино и бързо“.

Именно в Сирия Руската армия за първи път широко и успешно използва дронове, в това число руските разузнавачи „Орлан-10“, „Форпост“ и най-новият ударен безпилотник „Корсар“. Безпилотници се използват и в Донбас от двете страни на конфликта – и Украйна (тя възнамерява да произвежда собствени бойни апарати) и народните републики, в това число и за коригиране на огъня.

Връщайки се към технологиите на безпилотните „глутници“ ще отбележим, че те остават прерогатив на великите държави – и американците тук настъпват по петите китайците. Заплахата, произтичаща от Китай е „рояк от бойни дронове“, които могат да противостоят на ВВС на САЩ, съобщи наскоро назначеният заместник-министър на отбраната на САЩ по изследването и разработките Майкъл Грифин. Наистина, през лятото на миналата година инженерите от China Electronics Technology Group пуснаха 119 нови единици безпилотници. Те можаха успешно да изпълняват команди, да създават групировки, да унищожават предполагаемия противник, а също така да се справят с множество други бойни задачи. Освен тези две страни, челен по разработката на БПЛА остава Израел, заяви експертът в областта Дмитрий Федутинов.

И иранците развиват активно тази сфера – не случайно те съумяха да превземат през 2011 г. свръхсекретният американски Lockheed Martin RQ-170 Sentinel, изпълнен със „стелт“ технология. Иранците просто накараха машината да кацне на тяхно летище, след като прехванаха управлението ѝ.

А Русия? „В тази надпревара на въоръженията, за жалост Русия вече губи. Те вече от 10 години имат ударни дронове, а при нас те все още не са се появили“, заяви Калашников.

В края на май в концерна „Радиоелектронни технологии“ съобщиха, че разчитат да подготвят хеликоптер, който да може да управлява групировки безпилотници, но не по-рано от 2025 г. „Обозначеният срок изглежда леко късен, предвид съответните разработки на чуждестранните „партньори“, смята Федутинов.

Футурологът Сергей Переслегин смята: „безпилотникът е добро нещо там, където е нужен и където може да се използва“. „Но да се говори, че той ще замени всички армии на света? Всеки път, когато се появи някакво ново средство за водене на борба, мнозина започват да викат, че всичко останало сега става ненужно“, допълни той.

„Безпилотниците ще са добри, докато не бъдат открити достатъчно прости начини за борба срещу тях. А те ще бъдат открити“, заяви Переслегин.

„Според мен съществуват предели за възможностите на БПЛА. Като цяло те скоро ще бъдат достигнати“, убеден е футурологът. „Основният проблем се заключва в средното: ако безпилотникът има канал на управление, то върху този канал може да се окаже въздействие. Не да се унищожи самият безпилотник – това е доста сложно, а да се „разбъркат“ каналите за управление чрез взривяването на малък ядрен заряд в стратосферата“.

Възможни са и други варианти, но при всеки случай най-простото и естествено средство за борба е унищожаването на връзките. „По-нататък средства за „убийство“ на електрониката са лазерите и радиацията“, изброява Переслегин. „Трети вариант е създаването на безпилотници, които да имат една-единствена задача – виждайки всеки дрон в зоната на действието си, да го атакуват. Тук може да се използва свръхевтино програмно осигуряване. Няма да е нужно никакво оборудване за разпознаване на различията, програми „свои-чужди“.

Това „засега са само тривиални съображения“, отбелязва Переслегин. „При провеждането на минимални стратегически игри на тази тема, грамотните инженери ще могат бързо да открият десетки начини да противодействат“, заяви той. Затова и Русия трябва да се погрижи за създаването не толкова на собствени безпилотници, колкото на евтини методи за лов на чуждите, смята експертът.

Превод: Поглед.инфо